от Мартин Лутер
„Щом ангелите си отидоха от тях на небето, овчарите си рекоха един на друг: Нека отидем тогава във Витлеем, и нека видим това, що е станало, което Господ ни изяви.“ (Лука 2:15)
Ако не вярвали на ангелите овчарите нямало да отидат във Витлеем. Нито пък биха направили нещо от записаното в Лука. Но когато невярващите казват: „Да, аз със сигурност бих повярвал на посланието ако ми го беше казал ангел от небето“, те не знаят какво казват. Понеже който не приеме Словото заради самото него никога няма да го приеме независимо как е проповядвано то – дори ако всички ангели дойдат и им проповядват. Освен това тези, които вярват на посланието поради нечие проповядване всъщност не вярват на Словото. Нито пък вярват на Бога чрез Словото. Вместо това те вярват на проповедника. Поради тази причина вярата им не може да устои.
Но тези, които вярват на Словото пренебрегват този, който го проповядва. Те не почитат Словото поради човека. Напротив, те почитат човека поради Словото. Те никога не поставят човека над Словото. Ако проповедника се провали, отпадне от вярата или започне да проповядва различно послание вярващите по-скоро биха се отказали от проповедника отколкото да отстъпят от Словото. Те биха останали със Словото независимо от човека или ситуацията свързани с него.
Това е истинската разлика между истинската и човешката вяра. Човешката вяра винаги е свързана с човека. Тя вярва, доверява се и почита Словото поради този, който го проповядва. От друга страна истинската вяра се прилепва към Словото, което е самият Бог. Истинската вяра вярва, доверява се и почита Словото поради това, което то е, не поради този, който го говори. Вярата толкова силно усеща, че Словото е вярно, че никой не може да я убеди в противното – дори и самият проповедник, който първи го е донесъл.
Rado's blog 