Прослава – 3 – Карта към Божието царство


от Радостин Марчев

Божието царство е третата важна тема, която се откроява в песента на Мария. Тя ни дава някои кратки и лаконични насоки какво е то.

 Горделивите в мислите на сърето си са разпръснати (ст. 51). На тяхно място са поставени смирените (ст. 52). Водачите, които злоупотребяват с положението и силата си са отстранени (ст. 52). Богатите вече не могат да реализират печалби за сметка на бедните, а гладните най-после са нахранени до насита (ст. 53).

Подобно описание може да прозвучи почти като социалистически манифест. И това не е никак случайно. В своята същност социализма е именно опит за имитация на Божието царство. Разбира се, той е развит и усложнен с модерните за времето си теории и филосифии като социалната класова борба, политическата власт на пролетариата и икономическата добавена стойност. Но в основата си той идва от Библията.

Комунизмът се опитва да гради Божие царство, от което Бог е изхвърлен и в което човекът заема неговото място. И разбира се, комунизмът се провали страшно. Това, което започна с идея за общество осъществило всеобщо добруване завърши с официално обявяване на комунистичексия режим за престъпен.

И така ние се обърнахме към друг начин на обществено устройство и друг тип икономика, само за да видим, че те също повече или по-малко ни подвеждат. Все още има богати и силни, които злоупотребяват със своите възможности и способности и резултатът от това е, че някои хора и до днес остават бедни и гладни. Все още редовно се срещаме с корупция и арогантна горделивост, която не се колебае да смачка човешкото достойнство, а понякога дори и не забелязва, че го е направила. И смирението все още продължава да се смята за слабост и да се изкоренява още в зародиш – често от родителите, които искат децата им да успят и затова ги учат да бъдат да бъдат по-напористи, което често означава просто да бъдат по-агресиви и безпардонни.     

Хората в България вече се умориха да гласуват за поредния месия, който ще ги оправи. Когато това не се случи 2, 3 или 10 пъти някои просто престанаха да си дават труда да се разхождат до урните или до машините и изпаднаха в цинизъм, който наричат реализъм. Но въпреки всичко в повечето хора живее нещо, което ги кара да мечтаят за едийн различен свят. Понякога това се проявява по интересни начини като благотоворителни кампании за страдащи хора. Всеки път когато подобен концерт или базар е органзииран или когато изразботим или купим нещо за него ние показваме, че искаме едно по-различно общество, в което болните да получават помощ, гладните да са нахранени, а хората да виждат нещо повече от собствения си личен интерес.

Не е нужно да си християнин, за да имаш в себе си копнеж за Божието царство. Ние сме родени с него. И дори когато прагматизма ни казва, че то никога няма да дойде надеждата в нас отказва да умре.

Някои хора казват, че тези вътрешни копнежи всъщност са знаци, че действително съществува нещо различно, което ние желаем дори да не можем да опишем точно. Ако нямаше реалност, в която животът да е различен от този, който познаваме нямаше да съществува и желанието ни. Така както гладът показва, че има храна този копнеж показва, че има нещо, което може да го задоволи.

Не зная доколко философски убедителни са подобни аргументи, но празникът Рождество и кратката, наглед наивна, песен на Мария слага пръст на някои от най-дълбоките човешки проблеми, с които ние се сблъскваме всеки ден.

Рождество поставя пред нас двата неразрешими проблема за настъпването на Божието царство. Първо, това царство не е просто фино калибриране на социалните отношения и икономическата конюнктура, създадени и пазени с желязна ръка. Преди всичко неговата новост се състои в качеството на хората, които го съставляват. Никой „стар” човек няма да влезе в това цаство. А да напарвим себе си „нови” не е по нашите собствени сили. Казано по друг начин, ние се нуждаем от спасител, който да ни спаси от самите нас като ни напарви способни да живеем според стандартите на това Божие царство, за да можем да бъдем част от него – така както вътрешно копнеем. Затова на Рождество ни е даден Спасител, Който прави за нас това, което ние не сме в състояние да направим за самите себе си.

Това ни води към последната и може би най-важна дума в „Прославата” – „милост”. Тя се среща в ст. 48, 50 и 54, но идеите, които тя носят пронизват целия текст открай докрай.

Рождество е милост. Бог се е смилил над нас и ни е изпратил Спасител.

Това е, което празнуваме.       

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.