Е. П. Сандърс и новата перспектива върху Павел


от Радостин Марчев

На 21.11.2022 почина големият новозаветен учен Ед Периш Сандерс. Сандърс специализира в областта на Новия завет, историческия Исус и равинския юдаизъм в контекста на по-широката гръко-римска култура.

Най-известната книга на Сандърс безспорно е „Павел и палестинският юдаизъм” (Paul and Palestinian Judaism, 1977), в която той поставя на масата за обсъждане няколко революционни тези. Според него юдаизма като цяло и по-конкретно юдаизма от времето на втория храм съвсем не може да бъде разглеждан като религия основана върху заслуги и дела. Точно обратното, юдаизма е религия основана на благодат. Евреите не са заслужили своето място като Божий народ, а са избрани по Божия милост. По този начин самото начало на тяхната връзка с Бога се основава единствено и изцяло на благодат. Завета, който Бог сключва с тях е завет на балгодат – евреите се раждат в него, те получават незаслужен достъп до обещанията му. Разбира се, след това те трябва да живеят според изксванията поставени от Закона. Но това не е начин да получат достъп до Завета, а единсвено да останат в него. Дори и това обаче не е легалистична постановка основаваща се на дела и заслуги. Божият завет много добре осъзнава човешката слабост и предвижда възможност за прошка посредством ритуални жертви. По своята същност това отново е проява на Божията благодат – Неговата незаслужена милост даваща изходен път и възстановяване, дори когато човек със собствените си действия се е поставил извън Завета. Изразът, който Сандърс използва за тези отношения е „заветен номизъм”.

Доста очевидно е как тезата на Сандърс предзивиква голяма част от съвременното протестантско богословие. Едно голямо течение в него, водещо началото си още от началото на Реформацията, вижда Новия завет и особено посланията на Павел като протест срещу оправдането чрез дела противопоставено на оправданието чрез вяра. Една от най-високите точки на този протест намира израз в борбата срещу т. нар. „юдаизатори”, евреи, които настояват, че дори и след като са повярвали в Месията Исус християните трябва да пазят Закона, за да могат един вид да се оправдаят чрез дела. Ако тезата на Сандърс бъде приета този прочит очевидо се оказва неправилен и редица пасажи трябва да бъдат прочетени по повече или по-малко нов начин. До известна степен именно това стои в основата на т. нар. „нова перспектива върху Павел”, на която Сандърс, заедно с Джеймс Дън и Н. Т. Райт, се считат за основни изразители.

Доколкото мога да преценя, разгорелият се през последните няколко десетилетия яростен спор, показа, че основната теза на Сандърс е до голяма степен правилна. Както самите евреи от доста време са казвали (без християните да си дават труда да слушат) юдаизма наистина не е легалистична религия основаваща се за на дела и заслуги и Стария завет (както и начина, по който той е бил разбиран в еврейската общност) подкрепя това твърдение по множество начини. В същото време тезата на Сандърс се нуждае от известни корекции. Една от най-важните е, че той до голяма степен разглежда юдаизма от времето на втория храм като хомогенен и говорещ с един глас. Юдаизмът от времето на Исус и Павел обаче, доста подобно на съвременното християнство, съвсем не е бил толкова единен. В него са съществували различни течения, които са поддържали повече или по-малко различни виждания и понякога ожесточено са спорели помежду си. Това от своя страна отваря възможността (подкрепена с изторически доказателства) за съществуванмето на по-легалистични и законнически форми както и на по-„благодатни” тенденции. И това отново ни връща към въпроса на кого и на какво всъщност се противопоставя Павел и как трябва да разбираме някои от неговите най-важни твърдения.

Горното обобщение е прекалено кратко и схематично, за да даде ясна представа за сложността на повдигантите въпроси. При всички положения обаче Е. П. Сандърс сложи пръста си на значим проблем, работата по който дава забележителни плодове (виж напр. книгата на Джон Баркли, Paul and the Gift – сама по себе си също революционна).  

Заслужава си да кажем и още нещо. В подобно поставяне на въпроси няма нищо страшно. Дори те да преобърнат някои виждания, които са ни скъпи, по-доброто разбиране на историческия контекст, който ни помага да разбираме по-правилно Библията може да бъде само приветствано. Разбира се, това не означава безкритично да следваме последния писък на богословската мода. Но когато е придружено със сериозно и отговорно научно изследване – включително с внимателно изслушване и ангажирате с аргументите на несъгласните – това е пътят по-който едно отговорно библейско изследване трябва да върви, за да бъде то полезно на благовестието.          

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.