Прослава – 2 – Подходящият кандидат


от Радостин Марчев

Наемането на нови служители във фирмата, в която работа винаги са ми били интересни. В офиса, един по един идват непознати хора, управителят ги посреща в кабинета си, сяда срещу тях с лост и химикал и докато говорят си води записки. Сред лицата, които до този момент е познавал само по CV-та, а сега за пръв път вижда на живо, той се опитва да отгатне кой е най-способният, с най-добри качества, който би бил от най-голяма полза.

Предполагам, че в повечето други фирми положението не е особено по-различно (освен, разбира се, когато става дума за кандидат с връзки). Ето защо намирам за доста странно, че повечето читатели на песента на Мария, „Прослава,“ просто не забелязват колко удивително започва тя.     

Величае душата ми Господа, И зарадва се духът ми в Господа Спасителя мой. Защото погледна милостиво на низкото положение на слугинята Си; И, ето, от сега ще ме облажават всичките родове Защото Силният извърши за мене велики дела; И свето е Неговото име. И, през родове и родове, Неговата милост. Е върху ония които Му се боят. (Лука 1:6-50)

Тези, които са способни, надарени, умни, умели (или просто имат връзки) имат шанс да се класират на интервю. Тези, които не са такива се оказват отхвърлени. Но когато Бог идва на света Неговият избор пада на тези с „низко положение“ (ст. 48). По-нататък Мария ще продължи да изрежда – „смирените“ (ст. 52), „гладните“ (ст. 53), поробените (ст. 54-55)… Казано по друг начин, това са точно тези, които не са се класирали.

Смазани тръстики и замъждяли фитили (Ис. 42:3; ср. Мт. 12:20)

Не здравите, а болните (Мт. 9:12)

Не праведните, а грешните (Марк 2:17)

Дори осъденият престъпник, в самия момент на публичната му екзекуция.

Това са хората, за които Христос отваря вратата на Божието царство. Това е донякъде естествено понеже обикновено тези хора доста по-ясно съзнават своят нужда от „Спасител“ (ст. 47) – необходимото условие за влизане в Царството. Способните, успешните и привилегированите са не по-малко настоятелно и радушно поканени, но често просто не виждат смисъл или нямат желание да отговорят на тази покана.  

Забележително е, че „Прослава“ е текст тясно свързан точно с Рождество. Мария вижда изпълнението на тези думи именно във въплъщението на Словото, в слизането на Христос на земята. И в това има дълбок смисъл, но и  още по-голяма надежда. Без значение какви са нашите постижения, умения или „капацитети“ – умствени или физически – независимо какво можем или не можем да правим, колко добре сме се справили или колко зле сме се провалили,  има Един, Който ни е обикнал толкова, че да остави небето и да даде Божествения си живот, за нас. Ние не сме сами и изоставени. Ние сме желани. И винаги има при Кого да отидем – стига да пожеламе това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.