Чисти крака


от Радостин Марчев

проповядвана в Евангелска баптистка църква, Аксаково

13.11.2022

Тази сутрин ще прочета един от най-известните текстове в целия Нов завет. Той се намира в 13-та глава от евангелието според Йоан, първите 13 стиха. Ето какво казват те:

Йоан 13:1-17 А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички. Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти. А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.

Повечето от нас са чували или чели този текст много пъти. Той винаги е правил силно впечатление. Всяка година папата публично измива краката на няколко бедняка. Някои църкви смятат, че в него Исус дава заповед, която християните трябва да изпълняват съвсем буквално – затова всеки път преди да вземат Господна трапеза те взаимно си измиват краката.

Но този текст може да ни каже нещо много по-важно от това дали трябва да следваме неговата буква. Всъщност „нещата“ са твърде много затова аз ще се спра само на 4 от тях.

Първото нещо, което трябва да направим с този текст е да приемем, че той казва точно това, което казва – Исус мие краката на Своите ученици. Същият Йоан, който описва тази история казва в първата глава на своето евангелие:

Йоан 1:18 Никой, кога да е, неевидялБога; Единородният Син, който е в лоното на Отца, Той Го изяви.

Исус Христос ни показва Кой и какъв е Бог. Чрез Неговите действия ние виждаме какво прави Той. И това, което виждаме тук е нещо удивително: Бог, Който е Създател на цялата вселена – от катеричките до китовете и от Еверест в облаците до Марианската падина на дъното на океана – Този Бог е дошъл на света, за да мие краката на хората. В лицето на Исус ние виждаме Царят на всичко, Който е станал слуга на всички.

Това е посланието на целия Нов завет, но тук, в Йоан 13, тази идея е много ясна. Бог ни обича толкова, че когато имаме нужда от Него слиза на земята, препасва престилка и мие краката ни.  

Разбира се, миенето на краката е една метафора за начина, по който Бог се отнася с нас. И когато казваме, че Бог става наш слуга ние трябва да обясним това по-внимателно. Бог не е и никога няма да бъде слуга, който сервилно изпълнява всеки каприз на господаря си. Ние трябва да правим много ясна разлика между нужда и каприз. Ако виждаме Бог като автомат за прищевки, който съществува, за да издяволява всяко желание, което ни хрумне ще си останем разочаровани. Знаете ли, много от нещата, които ценим най-много и търсим най-усърдно (пари, успех, здраве, дори семейство) често се оказват идоли, които ни поробват и в края на краищата деформират характера ни. Ние твърде често не искаме мъдро или използваме добри неща по неправилен начин. На такива желания Бог слуга няма да бъде. Ако трябва да го кажем по народному – Бог няма да играе по нашата свирка и да ни остави да Го командваме.

Но все пак в текста, който прочетохме Йоан пише за един Исус, Който наистина мие краката на учениците Си. И когато стане въпрос за нашите истински нужди – нашето отделяне от Бога, нашето робство на греха, смъртта и сатана, нашата загуба на смисъл и посока в живота, Бог слиза (слиза съвсем буквално) до нас, за да ни вдигне. Той мие краката ни като ни дава Своя живот, от който ние отчаяни се нуждаем.

Понеже имаме такъв Бог ние можем да живеем с надежда независимо какво се случва около нас. Ако в бъдеще епидемията на коронавирус, или от някакъв друг вирус, пламне отново ние ще можем живеем без страх понеже Христос е отнел страха от нашата собствена смърт и ни дава надежда, че ако изгубим близък човек (ако той също се е доверил на Христос) това ще е само кратка временна раздяла преди да се срещнем отново на едно по-добро място.

В Псалм 27 Давид изразява тази идея по следния начин:
Господ е светлина моя и избавител мой; От кого ще се боя? Господ е сила на живота ми; От кого ще се уплаша? Ако се опълчи против мене и войска, Сърцето ми няма да се уплаши; Ако се подигне против мене война И тогава ще имам увереност.

Само няколко десетилетия след идването на Христос апостол Павел ще напише:
Филипяни 4:11-13 научих се да съм доволен в каквото състояние и да се намеря. Зная и в оскъдност да живея, зная и в изобилие да живея; във всяко нещо и във всички обстоятелства съм научил тайната и да съм сит, и да съм гладен, и да съм в изобилие, и да съм в оскъдност. За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме подкрепява.

Павел е познавал Този Бог, Който мие краката ни като задоволява нашите най-истински и същностни нужди и неговият живот е бил разтърсен и променен из основи.

Чувал съм пастири, които казват на човек, че когато преминава през проблеми, първото нещо, което трябва да направи е да изпита себе си дали в живота му няма грях, за който това страдание да му напомня. Но Богът, Който Йоан описва не е такъв. Първото нещо, които Той прави когато Неговото дете падне не е да го натика още по-дълбоко в калта със здрав шамар, а да го вдигне и очисти. Йоан иска да ни научи, че първата ни мисъл в момент на криза не трябва да бъде уплашеният въпрос: „Наказва ли ме Бог?“ Джон Уесли, създателят на методизма казва, че това е вярата на роб, не на син. Първата ни мисъл, когато ни сполети нещастие, страдание, трудност или загуба трябва да е твърдото уверение: „Бог ме обича!“

В първата глава на своето евангелие Йоан пише:

Понеже законът бе даден чрез Моисей, а благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа (Йоан 1:17).

Исус Христос ни разкрива истината Кой е Бог. Той не идва, за да ни даде списък с морални правила, които трябва да спазване. Той не прилага принципа на моркова и тоягата. Исус, Който мие краката на учениците Си, показва Божията благодат по възможно най-ясния начин. Не можем да я заслужим защото е благодат, но точно понеже е благодат тя никога не е далече от нас.

Аз не съм роден в християнско семейство, но съм щастлив, че когато бях на 15 години срещнах този Бог, защото не бих искал да премина през този забързан, объркващ и често разочароващ живот без Него. Надявам се вие да сте направили същия избор. Но без значение дали сте го направили знайте, че ръката Му винаги е протегната към вас. Това е Богът, Който Исус ни показва.

На второ място, след като ни показва как Бог се отнася с нас този текст ни кани да започнем да постъпваме по същия начин. 

А като уми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих? Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв. И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви умих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете. Защото ви дадох пример да правите и вие както Аз направих на вас. Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил. Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате (Йоан 13:12-17).

Казано е толкова просто и ясно, че няма как да не го разбереш. И въпреки всичко ние не разбираме.

Може би сте чували израза: „Добрите момчета отиват в рая, лошите където си искат“. Той може да ни се струва забавен, богохулен или глупав, но истината е, че в мнозина от нас е дълбоко залегнало убеждението, че Бог обича „добрите момчета“ и че ние трябва да правим същото. Разбира се, ние знаем, че спасението е по благодат, че Бог го предлага на всички и че ние трябва да проповядваме това като блага вест. Но на практика ние искаме нашите църкви или приятелски кръгове да са сбор повече или по-малко от „добри“ момчета и момичета. Нямаме нищо против те да имат лошо минало, но е важно сега, в настоящето, те да са го оставили зад гърба си. С лошото минало можем да се похвалим (От него става хубаво свидетелство: „Бях такъв и такъв, но Бог ме промени и сега съм нов човек“), но лошото настояще търпим трудно. Това може да е някаква странност на характера, която прави общуването с човека трудно. Може той да говори прекалено много и да е досаден, или да избухва лесно, или да не е много умен, или да е прекалено свит и мълчалив и просто да не се вписва в компанията, може да е изпаднал в депресия или да е болен или да се бори с някой грях, който създава проблеми. Много неща може да направят един човек лошо момче или момиче или поне някой, с който не бихме прекарали много време. Неща, които създават неудобство, което не обичаме да си причиняваме и изискват да полагаме усилия, които често не искаме да положим. Затова ние обичаме „добрите момчета“ и претендираме, че Бог прави същото. Лошите… лошите по-добре да отидат в някоя друга църква. Защото в нашата ние обичаме приятната компания и хубавите хора. Разбира се, няма да ги изгоним или да им забраним да идват, но няма да и да ги поканим на гости, няма да отделим време да ги опознаем, няма да поискаме да разберем трудностите им и да понесем част от тежестта им.

Историята от Йоан 13 удря центъра на тези представи и ги разбива на малки парчета.   

Исус наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан (Йоан 13:5).

Помислете си за пъстрата компания, която Исус е събрал. Тук е Матей, бирникът – човек, когото бихме могли да наречем „леко криминален“. Тук е Симон зилотът, наречен така може би заради своята ревност, а може би понеже е представител на революционната фракция приела същото име. От другата страна са Яков и Йоан наречени „Воангарос“, синове на гърма, заради избухливия си характер. А разпалено жестикулиращия мъж е Юда, който тайно краде от средствата за благотворителност. След малко Петър, по обичайния си прибързан начин, ще каже, че е готов да умре за своя Учител само, за да се отрече три пъти от Него няколко часа по-късно, а всички останали смелчаци ще се разбягат оставяйки Го да върви Сам към кръста.

Исус разбира и знае всичко за тези хора, но точно тях е избрал да покани на вечеря. Не защото не можеше да покани други. Още на 12 години Исус показа, че знае как да накара богословите в храма да Го слушат. Но Той не покани тях, за да си говорят за високо богословски теми. Не покани влиятелните, не покани дори тези, които се мислеха за добри и които другите мислеха за такива. Той покани една странна група. И им изми краката.

Мартин Лутер чудесно изразява тази идея:

„Нашият милостив Отец…изпратил единственият Си Син на света и положил върху Него греховете на всички хора казвайки: Бъди отричащия се Петър, Павел гонителят, богохулникът и потисника, прелюбодееца Давид; грешникът вкусил ябълката в рая, крадецът окачен на кръста. Накратко, бъди човекът извършил всички грехове на всички хора“.

Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото, пише св. Лука (Лука 19:10). Не добрите момчета. Не тези, които са били лоши, но сега са се поправили. Не тези, с които е удоволствие да общуваш. Христос дойде, за да измие краката, които са мръсни.

Може да си мислим, че да страним от лошите хора е добре за нас като християни понеже по този начин се пазим чисти. Но според този текст може и да не е така. Призивът на християните никога не е бил да излязат от света, да се заобиколят с добри момчета и да отблъскват лошите. Исус беше познат като приятел на бирници и грешници. И може би част от нашата задача като хора, които твърдят че Го следват е съвсем съзнателно да допуснем „лоши“ момчета и момичета в нашата компания, дори съзнателното да завързваме такива приятелства – с всички неудобства, излизане от комфортната ни зона и рискове, които това носи. И след това да ги поканим на вечеря и ад им измием краката.

Третото нещо, което ни казва този текст е свързано с това КОГА да мием крака.

Има моменти когато да правиш добро е сравнително лесно. Когато живота върви добре, чувстваш се приятно, доброто не коства особени усилия и жертви и ситуацията е достатъчно контролирана, за да сме относително сигурни, че няма да предизвика усложнения това не коства особени усилия. Със сигурност обаче създава усещане за вътрешно задоволство, понякога дори себеправедност – този толкова опасен за християните вирус.  

Случката с измиването на краката в Йоан 13 обаче описва една много по-различна ситуация, макар това да не е лесно да се забележи.   

А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. (Йоан 13:1-5).

Обърнахте ли внимание кога се случва тази история? Исус посегна към легена и престилката точно в момента, в който разбираше, че само след няколко часа земният Му живот ще приключи по възможно най-срамния и мъчителен начин. Св. Йоан специално подчертава това. Погледнато чисто човешки това е точно времето когато Той не би трябвало да е склонен да мие крака. Но Исус избра да го направи точно тогава.

Когато изпитваме болка, когато сме всмукани от водовъртежа на проблемите, когато грижите са завладели умът ни никак не е лесно да откъснем вниманието от самите себе си и да го насочим към някой друг в нужда. Това коства усилия и изисква жертва. Това е момента, в който е най естествено да получаваме, а не да даваме.

Но Исус иска да ни покаже, че ние не трябва да използваме това като извинение да бъдем безразлични. Това е време когато също трябва да имаме очи за другите хора. Или по-точно – точно това е времето. Това означава да следваме Христос, да се учим да приличаме на Него и да израстваме в святост. Това означава да обичаме „не само с думи и с език, а на дело и в действителност“, както на друго място казва Йоан (1 Йоан 3:18). Най-вече това означава, че сме чули гласът на Исус:

„Дадох ви пример да правите и вие както Аз направих на вас“ (Йоан 13:15)

Ако се чудите какво е противоположното на такова поведение – то се нарича егоизъм. И то няма нищо общо с християнството. Всъщност Христос  дойде, за да ни избави от него.  

Накрая, след като е говорил че трябва да се научим да мием краката на другите Исус отново връща темата към нашите собствени крака.

Исус и Петър водят много интересен разговор за духовната хигиена.

И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми умиеш нозете? Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш. Петър Му каза: Ти няма да умиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те умия нямаш дял с Мене. Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата. Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да умие друго освен нозете си, но е цял чист” (Йоан 13:6-10).

Очевидно е, че Петър въобще не разбира какво става. Той може да бъде извинен, но за нас, съвременните християни четящи текста от дистанцията на времето, смисълът би трябвало да е ясен.

Символичното действие на Исус явно е насочено към вярващите в Него. Той ги определя като „чисти” защото са „вече окъпани”, т.е. очистени чрез Самият Христос. Но Той казва повече от това.

Христос казва, че когато ставаме християни нашият живот трябва да се промени и това да бъде забележимо за другите, но в същото време ние не ставаме съвършени. Краката ни все още се цапат. От време на време, образно казано, настъпваме неща, които издават неприятна миризма, която удря носовете на хората около нас. Понякога това става неволно, понякога за съжаление го правим и съвсем съзнателно. И в двата случая това означава, че не можем да водим християнски живот със собствените си сили. Ние имаме нужда от Христос, Който ден след ден мие наново изцапаните ни крака.

Аз съм бил в църква достатъчно дълго време, за да зная, че понякога християните играят театър. Една от най-тъжните роли, в които можем да си изберем е да започнем да се преструваме или дори да си вярваме, че сме по-добри от останалите хора. Ние не сме. Казах, че това е тъжна роля защото гордата самонадеяна религиозност никога няма да ни приближи при Бога. Затова едни от най-важните неща в християнството са смирението и покаянието. Смирение, за да видим и приемем, че ние сме хора пълни недостатъци, които понякога правят грешки, а понякога и явни грехове. И покаяние, за да дойдем с тези слабости, недостатъци и грехове при Бога и да Му позволим да се справи с тях. Не задължително да ги премахне, или поне не веднага – и рядко без борба и усилия от наша страна. Но когато отидем при Него с тези неща, без да ги крием и без да претендираме, че ги няма ние разбираме, че Той няма да ни отхвърли заради тях, а всъщност е чакал да направим точно това. Само със смирение и покаяние ние можем да познаем колко голяма е любовта на Бога, Който в лицето на Христос мие мръсните ни крака. Само така можем да разберем смисъла на думата „благодат“.   

Нашият най-голям проблем не е това, че краката ни са мръсни. Най-големият ни проблем е, че често претендираме, че не са такива и че много трудно си признаваме, че се цапаме. Но само когато признаем, че сме хора пълни със слабости, грехове и нужди Христос придобива смисъл.

Царят на цялата вселена не се плаши от мръсните ни крака. Той е препасал престилка  и държи в ръцете си леген пълен с вода. И тази сутрин отново ни кани да отидем с вяра и надежда при Него.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.