Славата Господна

от Мартин Лутер

„И ангел от Господа застана пред тях, и Господната слава ги осия; и те се уплашиха много.” (Лука 2:9)

Преди всичко събитието описано в този текст не било просто един човек, който казва на друг добра вест. Ангел слязъл от небето и съобщил раждането на Христос на овчарите. Никой човек не знаел нищо за това. Второ, забележете, че Христос се родил среднощ. Това показва, че светът бил мрачен когато Той дошъл и човешкият разум оставен сам на себе си не бил в състояние да разпознае Христос. Трябвало небето да Го открие. Трето, ярката светлина, която осветила овчарите, покзва, че било необходимо нещо напълно различно от разума.

Лука казва: „Господната слава ги осия”. Той наречъл тази светлина Господната слава. Защо? За да подчертае тайната и да ни покаже природата на благата вест. Тя е небесна светлина, която сочи единствено към Христос.

Тази небесна светлина свети около нас чрез апостлите и техните ученици, които прорповядват благовестието. Ангелът в тази история е като всички проповедници на благата вест, а овчарите са като слушателите. Така благата вест идва от небето не приема да бъде смесвана с някакво друго послание, понеже човешките учения са земна светлина и човешка слава. Те издигат човешката слава и хвала и карат хората арогантно да разчитат на свобствените си сили. Но благовестието учи всички да разчитат на Христос. Затова разчитай напълно на Божията благодат и доброта. Прослави Христос и бъди роден от Него.