„A когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, за да изкупи ония, които бяха под закона, та да получим осиновението И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, Който вика: Авва, Отче! Затова не си вече роб, но син; и ако си син, то си Божий наследник чрез Христа.” (Галатяни 4:4-7)
„Когато Бог обмислял великото и славно дело за възстановяването на падналия човек и за спасението на грешниците, с цел похвала на славната Си благодат, в безкрайната Си мъдрост Той определил две велики средства. Едното било да даде за тях Своя Син, а другото, да им даде Духът Си. По този начин станало възможно да се изявина славата на цялата благословена Троица, което е крайната цел на всички Божии дела.” (Джон Оуен)[1]
След като видяхме, че благовестието е с размерите на Самия Бог ние сме готови да видим също така, че Троицата му придава една конкретна троична форма. В тази глава ще рагзледаме благовестието в тази троична форма както то е било оформено от Самия триединен Бог. Разбира се, да говорим за „формата на благовестието” означава да говорим метафорично. Физическите обекти имат буквални форми, контури, ръбове и ъгли. Метафората „формата на благовестието” може да ни помогне да схванем метафоричните контури, ъгли и ръбове на благовестието. Но формата е единствено метафорична и е крайно време ние да заговорим не-метафорично за самото нещо. Това нещо е икономията на спасението.
Икономията на спасението
Икономията на спасението е безпогрешния път, който Бог е направил, за да даде Самия Себе Си. Когато Бог дава Себе Си за спаение на Своя нарoд в това няма нищо случайно. Божията любов агапе никога не е небрежна. Той е имал план и е следвал една напълно удачна процедура. Богословиете наричат този добре подреден план икономия на спасението.
Думата икономия може да ни изглежда странна поради съвременното й значение в английския (и българския) език, което е свързано с пари и пазари. Когато чуваме за икономика ние мислим за една социална наука, която изследва разпределението на стоките и услугите в човешките общества. Икономиката е това, което икономистите изучават. Но думата икономия е много по-стара от (относително скорошната) наука икономика. Тя идва от една древна гръцка съставна дума oikonomos съставена от думите oikos (дом) и nomos (закон). Значението на думата може да бъде разбрано по-добре ако си припомним изразът „домашна икономика”, който показва ясно връзката с дома и предполага, че домашният икономист внимава на това как бизнесът е използван за доброто да домакинството. Думата икономия съдържа голямата идея за подреденост в един споделян живот, което е много по-широка концепция от съвременната наука за парите. Богословиевто е запазило думата в този по-стар, по-широк смисъл, следвайки начина, по който тя е употребявана от гръцки автори като Аристотел, за когото един oikonomos бил администратора или служителя поставен над цялото домочадие и неговата собственост. Използвана в този смисъл думата би била полезна.
Преди всичко обаче си заслужава да научим думата икономия понеже тя е изпозлвана със значим смисъл в самото Писание. Тъй като обикновено това не се забелязва в нашите съвременни преводи трябва да се потрудим, за да привлече тя нашето внимание. Ние вече видяхме най-важната употреба на думата в Писанието в първата галва на Евфесяните когато преведохме Ефесяни 1:10 като казващо, че Бог е изявил тайната на воялта Си „чрез една икономия, в която, когато се изпълни времто Той ще събере всичко заедно…в Христос!” Тук ние можем да се отклоним от пътя си, за да забележим и подчертаем думата oikonomia, но това би станало с цената на едно доста зле звучащо на английски изречение. По-добри преводачи са се справяли по-добре с пролбема. Следващите преводи са възможни представяния на гръцкото изречение на Павел, но обърнете внимание на трансформациите, които думата oikonomia преживява във всяко от тях:
That in the dispensation of the fulness of times he might gather together in one all things in Christ. (kjv)
. . . with a view to an administration suitable to the fullness of the times, that is, the summing up of all things in Christ. (nasb)
. . . which he purposed in Christ, to be put into effect when the times will have reached their fulfillment—to bring all things . . . together under one head, even Christ. (niv)
. . . his purpose, which he set forth in Christ as a plan for the fullness of time, to unite all things in him. (esv)
And this is the plan: At the right time he will bring everything together under the authority of Christ. (nlt)
Първите два превода ни дават силни и привличащи вниманието съществителни като превод на думата oikonomia: ”диспенсация” и „постановление”. Преводът на Кинг Джеймс „диспенсация” се основава на факта, че латинската дума за oikonomia е dispensatio. „Постановление” на превода NASB може да съдържа наудачни бюрократични конотации, но има предимството да ни покаже, че в текста се намира едно голямо, солидно съществително, на което да внимаваме и към което да задаваме въпроси. NIV скрива думата зад глгола “да осъществи”. ESV постига добре звучащо изречение като свива oikonomia до по-слабата дума „план” и NLT поставя думата в скоби като по тозиначин я подчертава „Това е планът”.
Икономията на спасението не е някаква порутена постройна, а напълно подредено домашно огище. Тя не е мизерна колиба, а изпипано имение. В Ефесяни Павел постоянно си играе с подобни „домашни” метафори: Икономията (домашния закон 1:10) е Божието домочадие (2:19), в което Отец (на Когото е наречено цялто домочадие 3:15) ни сплотява (2:20-22), нас, които по-рано сме били бездомни и отхвърлени (2:19), за да ни направи обиталище на Духа (2:22).[2]
Когато Павел говори за Божията икономия неговата идея е, че Бог е изключително мъдър администратор, Който е подредил всичи елементи на Своя план с голяма грижа.[3] Да наблюдаваме как Бог се грижи за Своята икономия означава да бъдем наставени в тайната на волята Му и да получим прозрение за вечната цел на безкрайната Му мъдрост. Дори ангелите, „началсатвата и властите в небесни места” се наставляват в тази „многообразна Божия мъдрост” докато наблюдават как сега тя действа в Бжието управление над църквата (3:10). Собственото служение на Павел, казва той в 3:9, е „да осветлява всички в наредбата (oikinomia) относно тайната, която от векове е била скрита у Бога”. Откритото в тази икономия е нещо, „която в други поколения не биде известна на човешкия род, както сега чрез Духа се откри на Неговите свети апостоли и пророци” (3:5). Наставленията, които получават хората и ангелите идват от разбирането на това как Бог е подредил елементите на Своя план. Можем да разберем вечната цел на Бога водена от неизмеримата Му мъдрост като внимаваме на икономията на пасението.
[1] John Owen, “Pneumatologia,” in The Works of John Owen, 24 vols. ed. William Goold (Edinburgh: Johnstone and Hunter, 1850–53; vols. 1–16 repr. London: Banner of Truth, 1965), 3:23.
[2] Повечето от тези думи изпозлвани в Ефесяни са изградени от предсатва oik като по тозиначин отразяват своето родтсво с думата oikonomia.
[3] Цялостния обхват на употребата на думата икономия представлява сам по себе си забележителен предмет за изследване. За полезно помагало проследяващо всички нейни употреби виж W. E. Vine, Vine’s Expository Dictionary of Old and New Testament Words (Old Tappan, NJ: Fleming Revell, 1981), в графата “dispensation” но също така и “stewardship”. Изследването на думи е много добър начин за четене на Библията, стига да внимаваме за някои опасности свързани с него. Думите не са концепции и етимологиите не са значения. Книгата на D. A. Carson’s book Exegetical Fallacies, 2d ed. (Grand Rapids, MI: Baker Academic, 1996) има полезна секция озаглавена, “Word-Study Fallacies” (27–65). В начина, по който тук употребявам думата oikonomia аз съм внимавал да извлека нейните значения от начина, по който Павел я употребява и след това да използвам етимологията за „домашен закон” като илюстрация. Но в своята богословска употреба икономия означава „история” не „дом”.
Rado's blog 