от Мартин Лутер
„И роди първородния си Син, пови Го и положи Го в ясли, защото нямаше място за тях в гостилницата.” (Лука 2:7)
Всеки от нас трябва да използва благовестието, за да оценява себе си. Колко близо или далеч сме от Христос? Какви са вярата и любовта ни? Мнозина се палят с въображаемо посвещение когато слушат в колко мизерни условия се родил Христос. Ядосват се на хората от Витлеем и критикуват тяхната слепота и неблагодарност. Мислят си, че ако бяха там биха послужили на Хриастос и на майка Му. Не биха позволили да се чувтват окаяни. Но същите тези хора дори не забелязват своите ближни, които са около тях и се нуждаят от помощта им. Те ги пренебрегват и ги оставят в положението, в което се намират. Кой няма нещастни, болни, грешащи и грешни хора около себе си? Защо не покажат любовта си към тези хора? Защо не им направят това, което биха сторили на Хритос?
Не се лъжете да мислите, че бихте се отнесли добре с Христос когато в момента не парвите нищо за своя ближен. Ако бяхте във Витлеем щяхте да Му обърнете точно толкова малко внимание колкото обърнали и останалите. Искате да Му служите само защото знаете Кой е Той. Нека да кажем, че Той е дошъл, бил е положен в яслата и вие знаете това за Него. Разбира се, бихте искали да Му помогнете с нещо. Но преди това не сте направили нищо. По подобен начин ако можехте да видите ближния си такива каквито ще бъдат в бъдеще и ако те лежаха пред вас тогава със сигурност бихте се порижили за тях. Но понеже ги виждате единствено такива каквито са сега вие ги пренебрегвате. Вие не разпознавате Хритсос в ближните си.
Rado's blog 