от Радостин Марчев
Има моменти когато да правиш добро е сравнително лесно. Когато живота върви добре, чувстваш се приятно, доброто не коства особени усилия и жертви и ситуацията е достатъчно контролирана, за да сме относително сигурни, че няма да предизвика усложнения това не коства особени усилия. Със сигурност обаче създава усещане за вътрешно задоволство, понякога дори себеправедност – тази толкова опасна за християните болест.
Случката с измиването на краката в Йоан 13 обаче описва една много по-различна ситуация, макар това да не е лесно да се забележи.
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби. И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде), като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива, стана от вечерята, сложи мантията Си, взе престилка и се препаса. После наля вода в умивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан. (Йоан 13:1-5).
Исус посегна към легена и престилката точно в момента, в който разбираше, че земният му живот предстои да приключи по възможно най-болезнения и унизителен начин. Св. Йоан специално подчертава това. Погледнато чисто човешки това е точно времето когато Той не би трябвало да е склонен да мие крака. Но Исус избра да го направи точно тогава.
Когато изпитваме болка, когато сме всмукани от водовъртежа на проблемите, когато грижите са завладели умът ни никак не е лесно да откъснем вниманието от самите себе си и да го насочим към някой друг в нужда. Това коства усилия и изисква жертва.
Но точно тогава е времето когато трябва да имаме очи за другите хора. Това означава да следваме Христос, да се учим да приличаме на Него и да израстваме в святост. Това означава да обичаме „не само с думи и с език, а на дело и в действителност“, както на друго място казва Йоан (1 Йоан 3:18). Най-вече това означава, че сме чули гласът на Исус:
„Дадох ви пример да правите и вие както Аз направих на вас“ (Йоан 13:15)
Ако се чудите какво е противоположното на такова поведение – то се нарича егоизъм. И то няма нищо общо с християнството. Всъщност Христос дойде, за да ни избави от него.
Rado's blog 
„Защото Словото на Кръста е безумие за тия, които погиват; а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.”
Разпънатия Цар е безумие за необрязаното сърце , за необновената плътска природа ,както и Царят миещ краката на слугите си.И едното и другото са камък за препъване на едните , а за другите причина за благоговение.В Юда този акт предизвика погнуса и отвращени , както и убеждение ,че Този не може да бъде цар /с последващите от това разочарование за пропуснати облаги и предателство/, а у другите трепет и удивление ,както и модел за подражание!