Интересуват ли се от богословие българските евангелисти?


от Радостин Марчев

Едно от нещата, които истински ме радвам в България е книгоиздаването. Без по никакъв начин да съм специалист в областта личните ми наблюдения са, че новите заглавия са много, разпространението е добро (например без затруднения мога да се сетя за около 15 книжарници на центъра на града, в който живея) и чуждоезичните бестселъри се превеждат бързо. Но в значителни количества се превеждат и книги от други жанрове – вкл. научни.  

За съжаление впечатленията ми за християнското книгоиздаване са напълно противоположни. Намалелият обем може донякъде да се обясни с липсата на средства – положение допълнително обтегнато от световните събития. Въпреки това помислете си колко нови книги са били издадени през настоящата година от евангелски издателства. Колко от тях бихте определили като сериози и стойностни? Колко от тях са се появили скоро т.е. били са забелязани, оценени и преведени от българските издатели, които следят пазара и желаят да предложат най-доброто на читателите си? И колко от тях не попадат в графата „популярна литература”?
Нека да обясня горния параграф малко по-подробно. Малкото количество християнски издания на евангелския пазар е просто външна проява на по-дълбокия вътрешен проблем, че евангелските християни не четат християнска литература. Разбира се, трябва да вземем предвид колко малка е пазарната ниша, за която говорим. При една общност от, да кажем 100 000 души, и език говорим единствено в съпответната страна не можем да очакваме чудеса. Но ако една нова книга се чете от примерно всеки десети евангелски вярващ (което не ми се струва чак толкова максималистично изискване) това са поне 10 000 прочита на издание. Дори да приемем, че половината ще бъдат взети от църковни библиотеки или от приятел остават реализирани 5000 бройки, което съвсем не е чак толкова малък тираж. Съдейки по нивото на книгоиздаване, очевидно е, че тези числа са силно подвеждащи и реално многократно по-малки. Колко точно нямам данни, но наблюдението е повторено – евнагелските християни не четат християнска литература.

На едно различно ниво нещата изглеждат още по-тревожни. Когато по-горе говоря за „популярна християнска литература” аз нямам предвид, че подобна литература е задължително лоша. В някои случаи това може да е така, но в други такива книги могат да са много полезни. Популярната литература обаче по своята същност не е особено задълбочена. Именно сериозното богословие (което също може да бъде добро или лошо богословие) все повече изчезва от евнагелския книжен пазар. Коментарите на библейски книги, например, които би трябвало да са емблематични за протестантството, на практика липсват през последните години. Причината в никакъв случай не е, че в световен мащаб такива не се появяват – точно обратното, последните години се родиха няколко нови и обещаващи екзегетични поредици. Същото се отнася и за речници, справочници, систематичеки и библейски богословия, сериозна църковна история и историческо богословие, и дори сериозно обяснения на отделните конфесионални изповедания.

Казано простичко, евангелските християни в България не само, че не четата християнска литература, но и нямат интерес към сериозно богословие. Вероятно би било прекалено самонадеяно подобни изводи да се правят единствено на основата на някои наблюдения за книгоиздаването. Но личните ми впечатления напълно потвърждават това. Често съм бил свидетел как евангелски вярващи масово не са в състояние да издържат до края на даден богословски курс ако той изисква присъствие да кажем от 2-3 часа всеки ден в продължение на седмица. Първите няколко дена присъствието е голямо. След това интересът спада, редиците оредяват и краят често е безславен. Организаторите на подобни прояви знаят тези факти много добре и често капитулират съкращавайки времето на един уикенд или дори на 2-3 вечерни сбирки, за да имат все пак някакво присъствие. Въпросът дали е оправда подобен компромис с възможността за толкова време да бъде покрит качествено планирания (и обещания) материал, разбира се, остава.

Същата динамика, която характеризира редовите християни чето може да бъде открита и сред служителите. В повечето случаи изискванията за подобни позиции са умение да се говори гладко и увлекателно (не задължително смислено и вярно), да се привличат средства и хора и да се управлява добре, но не и задълбочени богословски познания. Разбира се, пастируването е област, която с годините у нас повече или по-малко се професионализира – с всички произтичащи от това положителни и отрицателни последствия. Това означава, че значителна част от хората, които я заемат са преминали някаква форма на богословско образование. Притеснителното е, че доста често на това се гледа като на изискване, което трябва да бъде покрито с минимални усилия, за да може човек да насочи вниманието си към други (приемани за по-съществени) неща. При това положение съвсем не е изненадващо, че сериозните доказали се богослови-българи, които евнагелското движение у нас е родило през последните 30 години са плашещо малко.

Сега, аз не желая да пресилвам нещата и да прекалявам с черните краски. Динамизмът и духовността на едно движение – включително християнско движение – не е право пропорцинален на броят дипломи, които неговите водачи могат да извадят нито на броя богословски книги, които средностстистическият член е прочел. Серозните предзивикателства, които българските евнагелисти без съмнение преживяват и трудностите, с които те трябва да се справят изискват динамично водачество и/или устояване от различен вид и често не оставят нужното време и възможност за удовлетворяване на специафични богословски интереси и четене – дори когато желание за такива съществува. Въпреки това тези неща не могат (и не са) пълен отговор на проблема. За мен остава впечатление, че големи части от българското еванагелско християнство са ориентирани много повече към емоции и активизъм – невинаги добре обмислен и понякога характеризиращ се с „чалга” елементи. За сметка на това много по-малка част се интересуват от сериозно богословие и задълбочаване на своята вяра – било то чрез литература, курсове или други форми на обучение. А някои, които смятат, че имат подобни интереси откриват, че просто нямат търпението да извървят пътя необходим за подобно надграждане.
Има ли бъдеще подобен тип християнство? Чесно казано нямам представа. Дотолкова виждам българското евангелско движение е белязано от редица сериозни слабости – като изредените са само някои от тях. Божията благодат обаче многократно е показвала, че е повече от способна да преодолява нашите човешки недостатъци и да върши наочаквани неща с наглед съвсем неподходящи хора. Именно затова тя е едновременно благодат и Божия.

Което не означава, че не трябва с всички сили да работим за това, което считаме за правилно.             

Реклама

1 thought on “Интересуват ли се от богословие българските евангелисти?

  1. Такова християнство бъдеще няма. Без познаването на Истината , няма и живот , няма и път , нито посока!
    Целта на християнството е да ни направи християни. По библейски казано … „22. да съблечете, според по-предишното си поведение, стария човек, който тлее по измамителните страсти,
    23. да се обновите в духа на своя ум,
    24. и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината.”
    И още …” 9. Не се лъжете един друг, понеже сте съблекли вече стария човек с делата му,
    10. и сте се облекли в новия, който се подновява в ПОЗНАНИЕ по образа на Този, Който го е създал;”
    И още …” 18. А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.”
    Или накратко , християнин се става , когато Святия Дух обновява вътрешния човек по Божия образ , чрез познаването на Господната слава разкрита в ЦЯЛОТО ПИСАНИЕ!!! Исая казва:..” , Ще види потомството, ще продължи дните Си, И това, в което Господ благоволи, ще успее в ръката Му.
    11. Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити; Праведният Ми служител ще оправдае мнозина чрез ЗНАНИЕТО им за Него, И Той ще се натовари с беззаконията им”.
    Това знание – подредено ,систематизирано ,направено разбираемо и лесно смилаемо от човеци , на които Господ е дал благодат, сила и мъдрост , е християнското богословие.Други човеци , които Господ е призвал за пастири и учители са длъжни да се усъвършенстват в това знание , за да ни го предадат вярно с цел израстване във вярата ,в освещението ,поклонението и покорството на истинския Бог! Това е храната за християнина и тя е една и съща от началото на света – Хлябът от небето.Неговите съвършенни качества са ни разкрити в Словото и някой трябва да ни помогне да ги усвоим – хапка по хапка , стих по стих!С буламачи/при това едни и същи от десетилетия , поднасяни с претенцията за нова храна/ приготвени без рецептурник ,от готвачи ,дето само името им е такова , да се храни стадото и то да е здраво и да се множи –няма как да стане.А качествени рецептурници наистина няма!
    Да , Господ е благодатен и дава , докато дава – после съд!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.