Смъртта на експертността – 1


През последните години многократно съм писал за това как съмнението в научните капацитети съчетано с убеждението, че собствените ни повърхностни и неособено задълбочени знания в дадена област раждат мнения, които трябва да бъдат смятани за еднакво достоверни с тези на специалистите е един от големите проблеми на нашето време. Едва наскоро обаче ми попадна книгата на Том Николс, която се занимава подробно с проблема – Tom Nichols, The Death of Expertise. The Campaign against Established Knowledge and Why It Matters (NY: Oxford University Press, 2017). В много отношения тя е отваряща очите. През следващите дни ще пускам кратки откъси от нея, от които доста преми и резки. Те едва ли ще успеят да убедят хората с различно мнение. Въпреки това, убеден съм, тези неща трябва да бъдат казвани и постоянно повтаряни. Примирението с обратното е трагично. В някои случаи то съвсем буквално убива, както показва следващият текст.  

„В началото на 90-те години малка група, отричаща СПИН, включваща професора от Калифорнийския университет Питър Дюсберг, твърдяла, в противовес на практически пълния медицински консенсус, че вирусът на човешката имунонедостатъчност (HIV) не е причината за Синдрома на придобитата инунонедостатъчност. Науката процъфтява именно поради подобни контраинтуитивни предизвикателства, но нямало доказателства за вярванията на Дюсберг, които в крайна сметка се оказали неоснователни. Щом веднъж учените открили HIV, медиците били способни да спасят безброй животи чрез мерки, целящи предотвратяването на неговото разпространение.

Случаят с Дюсберг би могъл да приключи като още една странна теория, оборена от изследователите. Историята на науката е пълна с подобни задънени улици. В този случай обаче оборената идея успяла да привлече вниманието на един национален водач и то със смъртоносни резултати. Табо Мбеки, по това време президент на Южна Африка, се хванал за идеята, че СПИН се причинява не от вирус, а от други фактори като недохранване или лошо здраве и поради тази причина отхвърлил предложенията за закупуване на лекарства или други форми за борба с HIV инфекцията в Южна Африка. До средата на 2000 г. неговото правителство отстъпило, но не и преди фиксацията на Мбеки върху отричането на СПИН да доведе, според изчисленията на учените от Харврдския университет за обществено здраве, до повече от 300 000 жертви и до раждането на около 35 000 HIV-позитивни деца, чиято инфекция би могла да бъде избегната.[1] Мбеки и до днес вярва, че е бил прав.“


[1] Pride Chigwedere et al., “Estimating the Lost Benefits of Antiretroviral Drug Use in South Africa,” Journal of Acquired Immune Deficiency Syndromes 49 (4), December 1, 2008.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.