За ползата и вредата от богословското образование


от Радостин Марчев

Тази година направих нещо, което никога досега не бях правил – взех си една седмица „почивка,“ през която си наех квартира извън Варна, за да мога на спокойствие да пиша доктората си. Докато се опитвам да изстискам на листа пред мен колкото е възможно повече мъдри мисли за направо хвърчащите пет дена в умът ми за пореден път се върти  въпросът за смисълът на богословското образование.

Интересно е, че в някои християнски среди продължава да битува идеята за опасността от академичното богословието. Идеята е, че в крайна сметка то се изражда в мъдруване, което подкопава живата вяра и води едновременно до арогантност и неверие.

Е, богословите понякога могат да са арогантни (тук говоря от личен опит), макар че това не е задължително. Нерядко можем да прочетем книга, в която някой пласира погрешни идеи. И от време на време наистина може да срещнем богослов, който живее като функционален невярващ. Но противно на твърдението подобни случаи далеч не са общо правило. Всъщност моето впечатление е точно обратното. Разбира се, ако се замислим в това няма нищо чудно: защо в края на краищата човек би хвърлил времето и усилията си в нещо, което не цени? Защо да учи 4-5 години за магистратура, а след това още 3-5 за докторат ако не вярва и грам в това, което учи? Нека да не се лъжем, повечето богослови са избрали това поприще именно понеже вярват в Христос и Неговото учение и искат да научат повече за тях.

Разбира се, сериозното занимание с богословие води със себе си някои предизвикателства. Например, то рутинно предизвиква някои митове, с които сме израснали и които битуват в редица църковни среди (и тук съвсем умишлено ще се въздържа да не дам примери, за да не бъда убит с камъни). То също така принуждава един човек да мисли сериозно и задълбочено за вярата си и по този начин по необходимост го имунизира от християнските клишета и плиткост, които понякога биват представяни като „основи на вярата“. И то неминуемо води до сериозно изпитване на всичко, което се чува от амвона.  Тези (и други) неща лесно могат да поставят богослова в неприятна ситуация в някои местни църкви или парацърковни организации – вкл. да му спечелят „славата“  на либерал или дори на неверник.

Казал всичко това аз все още вярвам, че едно от най-необходимите за християнството в България неща в момента са именно зрели, интелигентни гласове на вярващи хора, които ясно и интелигентно да артикулират вярата в общественото пространство. Три десетилетия след прехода (два века след идването си на българска земя) протестантските общности продължават да бъдат виждани най-вече като странници и фанатици, често асоциирани със скандали от различен вид. Тяхната енергия и активизъм са очевидни и затова от време на време забелязваме опити те да бъдат употребени за извличане на дивиденти от определени политически лица. Но те не са известни като хора, от които си заслужава да потърсиш мнение по обществено важните въпроси – поне що се отнася до тяхната връзка с християнската вяра. Нито пък те са показали, че могат ясно да артикулират подобни послания.

(Аз не казвам, че интелектуално обществено присъствие или говорене са най-важните неща в християнството – за мен те очевидно не са. Но аз твърдя, че те са нещо, от което християнството в България в момента има нужда.)

Не е задължително подобни послания да идват единствено от богослови. Професионалисти в различни области (икономика, социално дело и т.н.) могат и трябва да видят, осмислят и изкажат своя професионален опит през призмата н своята вяра. Но когато стане дума за артикулиране на вярата в общественото пространство именно богословите би трябвало да са тези, които имат най-добра подготовка и способност да направят това. До настоящия момент – с много малко на брой ярки изключения – това просто не се случва. Християнска обществена активност не липсва – точно обратното. Проблемът е, че посланията, които тя излъчва често са съмнителни именно в своето християнско съдържание.

Дали това ще се промени е въпрос, на който не мога да отговоря, макар че не виждам признаци за нищо подобно. Но това е много специфична ниша, в която християнските богослови имат своето място и отговорност. Разбира се, доколкото има такива.   

Реклама

3 thoughts on “За ползата и вредата от богословското образование

  1. Каква полза от богословите , ако не облекат посланията си в думи на разбираем за публиката език!Преди много години имаше едно каре от професори богослови , които дискутираха регулярно по една телевизия. Много мили симпатични и достолепни хора , които за мен тогава говореха на напълно непознат език, някакъв вид пустословие в което те се удоволстваха.Какво значи да артикулират вярата в общественото пространство!

  2. „Да аритикулират вярата в общественото пространство“ за мен означава да могат да говорят по разбираем и адекватен начин по обществени проблеми от християнска перспектива.
    Разбирам, че „разбираем“ е относително понятие, но предполагм, че е ясно какво се опитвам да кажа.
    Едно от нещата, които лично аз ненавиждам е прекалено сложния изказ от някои специалисти – момента, в който не дълбочината на казаното, а сложния начин, по който е изразено ти отнема всякакво желание да продължиш да четеш или слушаш нататък.

  3. Въпроса ми беше по-скоро риторичен , но си дал хубаво обяснение , което можеше да влезне изначално в текста. Благодаря!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.