от Радостин Марчев
Винаги съм смятал, че вярното учение е толкова важно за християнството, че не само, че не може да бъде пренебрегнато, а напротив – толерантността към грешките е пагубна. В допълнение към това личният ми интерес към богословието е бил причина с готовност да участвам в повече подобни доктринални спорове отколкото мога да си спомня.
Разбира се, аз съм насяно, че не всички грешки са от еднаква важност и има въпроси, които не могат да бъдат подминати и други, лични мнения, по които ако не можем да си затворим очите то поне можем с чиста съвест да не си отворим устата.
С течение на времето обаче все повече си давам сметка и за нещо друго. От значение е не само да защитаваме християнската истина, но и начина по който правим това. Понякога нашата защита на истината е просто смокиново листо, което всъщност прикрива личната ни арогантност, нетърпимост към друго мнение и желание винаги да бъдем признати за прави. И аз съм виждал много по-често отколкото ми се иска искрени и посветени християни да бъдат наричани с грозни имена и обявявани за врагове понеже имат мнение различно от това на някой друг.
Аз със сигурност не съм първия, който чувства или изказва това. По-долу публикувам един кратък текст от „История на църквата“ на Евсевий Кесарийски (4 век), в която той на свой ред цитира още по-старо писмо на християнски епископ. Казаното в него вероятно може да ни даде интересни насоки:
„Когато се намирах в област… където, както знаете, това учение преодоляваше за дълго време, така че доведе до схизми и разцепления на цели църкви, аз извиках презвитерите, учителите и братята от селата – тези братя, които също желаеха да присъстват – и ги увещавах да изпитат публично този въпрос…. И аз се радвах на постоянството, искреността, схватливостта и ума на братята докато разглеждахме по ред и с умереност въпросите и трудностите докато достигнем до съгласие. Ние се въздържахме да защитаваме по всеки възможен начин и с раздразнение мненията, които някога сме държали освен ако те не изглеждат верни. Нито пък ние прикривахме възраженията, но се стараехме доколкото е възможно да ги представим и да утвърдим нещата, които лежаха пред нас и ако представените разсъждения ни убеждаваха ние не се срамувахме да променим мнението си и да се съгласим с другите, но точно обратното, съзнателно и искрено и със сърце отворено пред Бога, ние приемахме това, което беше утвърдено от доказателствата и ученията на Светите Писания.“
Rado's blog 