Второто мисионерско пътуване на Павел – кратък обзор


от Радостин Марчев

Въведение към национален семеен лагер на Баптистките църкви в България

Юли 2022

След първото мисионерско пътуване на Павел, църквите, които той е основал в Галати са изправени пред труден въпрос: трябва ли да пазят еврейския закон, както ги убеждават някои хора дошли „от Яков“ или не (Деяния 15:1и сл.). Възникналия спор води до първият църковен събор, който се провежда в Ерусалим през 49 г. сл. Хр. Павел и Варнава са делегати на църквите в Галатия и в крайна сметка тяхното мнение надделява.

Скоро след края на събора Павел предлага на своя приятел Варнава второ мисионерско пътуване. Това става причина за спор между двамата понеже Варнава иска да вземат със себе си Марко, който ги е изоставил по време на първото им пътуване, а Павел не е съгласен. В резултат на това те се разделят и вместо един на мисионерско пътуване тръгват два тима като този път спътник на Павел е Сила – един друг водач в ранната църква. 

Така второто пътуване на Павел започва донякъде объркващо и с една караница. По-нататък обаче то не става по-леко или ясно. Павел има план – да премине през църквите, които е основал и да ги насърчи. И така той тръгва през провинциите Сирия и Киликия (вероятно посещава родия си град Трас, който се намира в нея), преминава през градовете Дервия и Листра и там се случва нещо много важно. Към Павел се присъединява един млад човек на име Тимотей, който по-нататък ще има голямо влияние за неговото служение.

Паве, Сила и Тимотей преминават през Фригия и Галатия и продължава да утвърждава църквите. Резултата е описан в Деяния 16:5 Така църквите се утвърждаваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

И тук започва един объркан епизод за Павел. Апостолът иска да продължи към римската провинция Азия (днешна мала Азия), но Светия Дух казва „Не.“ Къде да отиде тогава? – пита Павел – но Духът не му казва. Въпреки че няма ясен отговор Павел решава да продължи. Той тръгва към Витания, но Светия Дух му препречва пътя. (Не знаем как е направил това – чрез откровение или чрез обстоятелствата). Павел продължава към съседната провинция – Мизия и отива в града Троада.

Там се случва нещо важно – Павел вижда видение на един македонец, който му се моли: „Ела, помогни ни.“ Не зная на какъв език е говорил той и дали ако е било на македонски трябва веднага да признаем македонския език за европейски и да вдигнем ветото на Македония за ЕС. Това, което знаем е, че Павел обаче най-после получава указание къде трябва да отиде.

Тук си струва да отворим една скоба. Ние обикновено мислим, че водените от Духа хора са наясно какво правят. Но ако четем внимателно Библията ще видим, че това изобщо не е задължително. Второто пътуване на Павел е пример, че той се е движел до голяма степен с една несигурност.

Веднага щом получава ясно водителство Павел се качва на кораб от пристанището Троада (близо до древния град Троя) откъдето преминавал обичайния маршрут между провинциите Азия и Македония. Оттам той пътува до планинския остров Самотрак, оттам до Неапол (едно от двете най-добри пристанища в южна Македония) и след това до Филипи, главния град на провинцията заедно със Солун. Филипи бил Римска колония от 42 г. преди Хр. и по тази причина жителите му са имали пълните права на римско гражданство, а града бил изключително романизиран в културно отношение. 

Това е описано в ДА 16 и в ст. 10 става една незабележима промяна на изказа от „той“ на „ние,“ което почти сигурн означава, че в Троада към Павел се е присъединил и лекарят Лука.

В град Филипи към Бога се обръщат две важни личности. Първата е Лидия, която става първия християнин на европейска територия. За нея се казва, че е била продавачка на морави платове. Лилавите дрехи са били много скъпи и само богаташите и хората с благородна кръв са можели да си ги позволят. Съответно за търговията с тях се е изисквало специално разрешително. Лидия по всяка вероятност е била доста богата и влиятелна търговка. Вторият е тъмничния началник, който също е бил човек с някакво положение в града. Павел го среща в затвора където е хвърлен след като изгонва демон от момиче смятано за пророчица на Аполон.

Текста в Деяния на апостолите ни дава някои интересни подробности. Още преди да срещне Павел Лидия е била привлечена към еврейската религия и е вярвала в Бога на евреите. Павел я среща на едно молитвено събрания, което, обърнете внимание, се провежда в съботен ден – т.е. то е свързано точно с еврейската религия. Но то също така се провежда до река извън града, за да бъде мястото ритуално чисто според еврейските изисквания. Въпросът е: Защо не се събират в синагога? Просто понеже във Филипи е нямало такава. Според еврейския обичай са били нужни 10 пълнолетни мъже евреи, за да се основе синагога и това означава, че евреите във Филипи са били много малко.

Когато Павел напуска града след кратък престой изгонен от властите там вече има църква. Много вероятно точно Лидия и тъмничния началник да са двама от хората, които поемат водачеството на новото общество. Днес в Библиите си ние имаме едно много красиво писмо към тази църква – към филипяните.

След като си заминава от Филипи Павел тръгва по важния римски път виа Игнатия и отива в Солун. Това бил града с най-голямото пристанище в цялата провинция и нейна столица и затова в Солун живеел и губернаторът на Македония. В Солун за разлика от Филипи има еврейска синагога и съвсем естествено там Павел започва своята проповед. Той има известен успех и някои хора се обръщат, но само след 3 седмици избухва бунт и той е изгонен от града. Отново, имаме новосъздадено християнско общество, което апостолът няма възможност да утвърди. Нещо повече – започват да се разпространяват слухове, че Павел и спътниците му имат задни мотиви – те всъщност искат да живеят за сметка на хората, които са им повярвали и да печелят пари с учението си. Това изобщо не е било непознато явление през древността, както не е непознато и днес (Ако следите християнските новини по света може би сте чули, че през последните седмици на двама известни проповедници на просперитета им се наложи да се извиняват публично.). Може да си спомняте също, че подобни обвинения се чуваха и веднага след промените в България когато за кратък период повярваха много хора.

В резултат на това Павел взема драстично решение. От този момент той отказва да бъде издържан от църквите и решава да работи докато пътува и проповядва.[1] По-нататък в книгата Деяния на апостолите често ще четем, че той прави палатки. Отчасти това е, за да пресече всякакви подобни слухове, а отчасти, за да не допусне да бъде зависим от църквите, които основава. Ако внимателно прочетете 1 Коринтяни 9 ще видите, че това е било практика единствено на неговия екип. Имало е други пътуващи проповедници, но всички те са били издържани от църквите.

По-късно обаче примерът на Павел очевидно прави впечатление.

Дидахе 11 гл., един от най-ранните достигнали до нас писмени християнски документи датиран от края на 1 или началото на 2 век, казва следното:

С апостолите и пророците постъпвайте според заповедта на евангелието. Всеки апостол, който дойде при вас, приемете го като Господа. Той, обаче, няма да остане повече от един ден, а ако е нужно и втори ден; обаче три дни ако остане, лъжепророк е. Като си отива, апостолът да не взима нищо освен хляб, (за времето) докато пренощува; ако ли иска пари, лъжепророк е.

След Солун Павел отива в близкия град Берия където изглежда има успех, но евреите от Солун го преследват и той трябва да напусне бързо града. 

След Берия следва Атина – философския център на древна Гърция, който по това време вече е донякъде позападнал, но пази значителна слава. Тук Павел говори пред Ареопага. От нашия разказ в Деяния не става съвсем ясно, но по всяка вероятност речта на Павел всъщност е била защитна реч пред съд, който е можел да му нанесе значителни неприятности.

Атина обаче е само временна спирка докато чака своите спътници останали в Солун. Оттам Павел продължава към Коринт – един от най-важните градове в Римската империя и столица на провинция Ахаия. Той остава там около година и половина. Тук, докато прави палатки (или по-общо обработва кожа), той се среща с двама души със същата професия, които след това стават негови важни помощници – Прискила и Акила.[2]

Павел успява да създаде църква в Коринт, но това вероятно е обществото, с което той има най-много проблеми. Между коринтяните и апостола настъпва разрив, който продължава дълго време. До нас са достигнали две писма към коринтяните, внимателния им прочит показва, че цялата кореспонденция е включвала най-малко 5. Според древните стандарти писмата на Павел към коринтяните са грамадни – едни от най-големите запазени древни писма. Те също така са писма пълни с едни от най-силните емоции в цялата кореспонденция на Павел. Виждаме една църква, която се  е обърнала срещу човека, който е рискувал живота си, за да я създаде и който няма вина за разрива. Една църква, която е изключително незряла, горда, пълна с толкова грехове, че ако изследваме внимателно текста може да ни изпарват косите. Намесени са и лъжеапостоли, хора, които използват незрялостта на коринтяните, настройват ги срещу Павел и искат да си припишат неговите заслуги. И въпреки всичко Павел нито веднъж не хвърля всичко и не се отказва от коринтяните – макар че сигурно му се е искало да го направи.

От Коринт Павел минава за кратко през Ефес (по-късно той ще се върне и ще работи цели 2 години тук), заминава за Кесария, оттам за Ерусалим и накрая се прибира в Антиохия откъдето е започвало неговото пътуване. Годината е 52.

Този кратък обзор на Деяния 15-18 може да ни накара да се замислим. През последните години, на ниво съюз, ние говорим много за необходимостта от евангелизация, от отиване при хората, които не познават Христос. Без съмнение Павел е един от най-добрите примери за това. Но колко от нас са готови да преминат през това, през което Павел преминава? Колко са готови тласкани от любов към изгубените да се лутат в неяснота, без да са сигурни накъде вървят и къде ще бъдат изпратени на следващия ден, но все пак  пълната готовност да тръгнат натам, където и да е това? Колко са готови да бъдат арестувани и хвърлени в затвора за благовестието? Колко са готови да бъдат бити и гонени от град в град? Колко са готови да понесат лъжливи обвинения – понякога идващи от обществата, които самите те са довели до Христос и въпреки това да не се откажат от тях? И като капак колцина са готови да правят това pro bono – без да очакват заплащани или дори отказвайки се от заплащане, за да пресекат всеки повод за подозрение в задни мотиви?

Може би това, което ни липсва не е правилна стратегия или средства, а съзнателно развиване на такъв характер, на готовност да живеем по този начин. Може би ако имахме такива хора евангелизацията щеше да се случва по съвсем различен начин. И може би това трябва да бъде една молитвена нужда за целият ни съюз.  

За допълнително изучване на второто мисионерско пътуване на Павел   


[1] Павел е приемал доброволна помощ от църквите, но не е очаквал те да го издържат цялостно. Виж Фил. 4:10-23.   

[2] Не е съвсем ясно дали двамата са били вече християни или повярват чрез Павел.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.