Да бъдеш напред с материала


от Радостин Марчев

Едно от нещата, които характеризират служението на пастира е, че то е поне в някаква степен непредвидимо. Разбира се, в него се съдържа немалко рутина – реда на църквоните служби вероятно е най-очевидния пример – но тя често е нарушавана от непредвидени и непредвидими обстоятелства. Такива могат да бъдат неочаквана смърт на енориаш, ангажимент, който не може да бъде отказан, спешна нужда да се посети болен или да се отдели време за разговор с човек преминаващ през криза. Това е и една от причините пастирската работа да не може да бъде стриктно сведена до, да кажем, осем часов работен ден, който продължава от 9 до 6 часа (Казал това бързам да добавя, че макар работата да не може да бъде стриктно нормирана, от пастирите се очаква да полагат труд не по-малко от хората, на които служат – и да се намери начин това да бъде отчитано по удачен начин.). Когато подобен случай възникне пастирът трябва да отклинкне независимо от времето и (не)удобството. Но когато нещо подобно се случи (а то се случва доста редовно) то нерядко нарушава възможността да се спазва определената, необходима рутина в служението – например необходимото време за подготовка на проповедта.

В подобна ситуация пастирите най-често прибягват до три решения.

Първото е да проповядват недобре подготвени. Повечето вярващи са били свидетели на подобни случаи и впечатлението, което те оставят не е никак добро. Разбира се, прекалената критичност и дори разглезеност на някои християни, които не могат да се задоволят с нищо по-малко от развличащо представление и които са отегчени от „вечната стара повест” е другата крайност, която не е чак толква рядко срещана. Но истината е, че когато пастирът не е отделил достатъчно време за подготовка проповедта му обикновено е скучна, разхвърляна и клиширана. Да представим по този начин най-великото послание чувано някога на света е истинска обида за Божието Слово – и ако вярваме, че то е такова трябва да бъде възприето по съответния начин. Когато, по думите на Тоузър, „Гладната овца поглежда нагоре и не е нахранена” можем с основание да кажем, че пастирът не си е свършил работата.

Разбира се, аз съм наясно, че проповяването е много повече от човешки думи и че крайният резултат зависи от действието на Светия Дух и свободната воля на слушащите. Нямам съмнения също, че Той може да работи, и на практика често го прави, чрез доста несъвършено от човешка гледна точка послание. Но в същото време аз съм убеден, че Светия Дух не работи чрез пренебрегване на личната отговорност – част от която е сериозната подготовка. Някой може да възрази, че в случая става дума за непредвидени обстоятелства, поради които проповедникът е бил възпрепятстван, макар да е желаел да положи необходимите усилия. По-нататък ще обясня защо не мисля, че това е така.

Второто решение, към което се обръщат пастирите, когато възникне подобно непредвидено обстоятелство, което не им позволява да се подготвят е да прехвърлят проповдта на някой друг.

Проповядването от различни хора в една църква е нещо чудесно. То често внася стилово разнообразие и дава възможност да бъдат адресирани въпроси, които иначе биха могли да останат пренебрегнати. Пастир, който не се страхува от конкурнция (макар че в Божието дело подобно отношение не би трябвало да се съществува на практика то се среща нерядко) е много вероятно да види добри плодове в църквата си. А този, който полага съзнателни усилия да открие хората с подобна дарба, насърчава ги и им помага да я развият след време ще открие какво благословение е да знае, че има някой, кото може да го отмени когато това е необходимо – например при планирана отпуска или участие в конференция.

Тук обаче трябва да направим едно важно уточнение. Напълно възможно е в дадено общество да имa повече хора с проповедническа дарба. Когато случаят е такъв тя трябва да бъде използвана. Но дори и в този случай не трябва да забравяме, че това използване изисква усилия, време и подготовка – точно както при пастира, за когото говорим. Нещо повече, почти винаги тези хора работят активно и трябва да продължат да изпълняват своите служебни задължения паралелно с подоготовката си на проповед. Това на практика означава, че когато пастирът неочаквано се сблъска с непредвиден ангажимент молбата към някой друг работещ човек да го замести в проповядването тази седмица обикновено не е удачна. Причината е, че този човек вече е зает не по-малко от пастира със своите обичайни задължения. Моето впечатление е, че доста пастири просто не си дават сметка за това и в някои случаи приемат отказа за нежелание на хората да поемат общия църковен товар. Често случаят не е такъв. За да бъдат ефективно използвани такива проповедници е необходимо те да бъдат уведомявани доста по-отрано, за да могат да се справят със своята подготовка. Кратките срокове при неочаквано изникнал проблем тук просто не работят. Подобна молба означава, че пастирът иска хората от неговата църква да поемат тежест, която самият той не е готов да понесе (и която на практика им прехвърля).

Третото решение, към което един проведник може да се обърне в подобна ситуация е „да върви напред с материала.” Това означава да се подготвя за поне една седмица напред – и като избор на тема за проповед и като цялостна готовност да изнесе тази проповед. Има едно нещо, което това означава и друго, което не означава. Подобна подготовка не означава липса на вяра в Светия Дух, Който дава необходимото слово на необходимото време. Аз напълно вярвам в това действие на Духа, но именно понеже е Бог Той не е подвластен на нашите ограничения и може да ни води към необходимото слово не само за тази седмица, а и за 10 седмици напред. Това обаче означава съзнателно усилие и планиране, за да може проповедникът първо да влезе в, а след това да поддържа този ритъм. Ако направи това то със сигурност ще му се отблагодари многократно. Няма да му се налага да излиза на амвона неподготвен или да се лишава от необходимия му сън. Няма да се налага и да поставя непосилна тежест върху някой мирянин-проповедник, който ще се окаже изправен пред същата дилема като него.         

В края на краищата, ако непредвидените ситуации са част от характеристиката на пастирската работа, вероятно и подобна подготовка напред също би трябвало да влезе в нея.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.