Ползите и вредите от пастирското съветване


от Радостин Марчев

Казано накратко моята позиция по темата е сравнително ясна – в обичайния случай пастирското съветване е много полезно, а вредна е именно неговата липса. Библейските критерии за избиране на пастир включват едновременно лична и духовна зрялост – две задължителни изисквания, за да може човек да съветва смислено и за да бъде съвета му именно християнски. Освен това самата дума пастир съдържа в себе си ясен намек за функциите, които той е избран да изпълнява – намек, който със сигурност включва съветване. Част от това съветване се изразява в публичното проповядване, което трябва да включва наставление във вярата практически обвързано с предизвикателствата, които живота поставя пред слушателите.

Друга част е личната работа с хората, при която пастирът научава и се опитва да помогне, насърчи утеши, подкрепи и даде съвет на хората, поверени под неговата грижа. Тази втора част е не по-малка императивна за пастира и нейното пренебрегване и занемаряване е опасна тенденция. Когато един пастир няма време за лично съветване на хората поставени под неговите грижи, те нямат лесен достъп до него и не им е показано, че винаги са добре дошли или пък не са сигурни, че казано ще остане само между тях (тайната на изповедта) това е сигурен признак за сериозен проблем в пастирската грижа. Разбира се, подобна практика е много по-лесна в по-малки по размер църкви. Но дори в големи общности има множество начини, по които проблемът с личната заетост може да бъде адресиран – Новият завет например никъде не поставя изискване пастирът да бъде само един. Всъщност имаме основание да твърдим обратното.

Съществува обаче още една, различна по вид опасност в пастирското съветване, която има потенциала да бъде особено разрушителна. Тя се материализира когато пастирите забравят своите собствени ограничения и започнат да съветват в области и по въпроси, за които просто не са компетентни. Това лесно може да се случи дори  без всякаква зла умисъл. Част от пастирските задължения е да съветват и мнозина от тях добре съзнават това. В искреното си желание да изпълнят задължението, което са поели те се опитват да дадат добър съвет на всеки проблем, с който хората идват при тях. С времето това лесно може да прерасне в самонадеяност – в убеждение, че именно те са духовно зрелите и знаещи хора, които са в състояние да изкажат вярно мнение по практически всеки въпрос. Разбира се, това никога не е вербализирано по този начин, но съм се срещал с подобна нагласа достатъчно често, за да съм наясно с опасността. А това наистина е опасно. Виждал съм пастири, които без всякаква професионална подготовка се изказват за специализирани проблеми на деца – при това, както се оказва, напълно погрешно и по този начин причиняват големи страдания на и без това измъчените родители. Виждал съм други да казват, че купуването на кола на лизинг е погрешно понеже Библията не одобрява вземането на земи. Виждал съм и пастири, които говорят едва ли не ex cathedra (непогрешимо) по въпроси свързани с биология, физика, медицина и политика. Някои от тях дори очакват хитрата от техните общности да търсят и да приемат техните съвети в тези области и се чувстват пренебрегнати и засегнати ако това не стане. Резултатите обикновено не са никак добри.

Истината е, че пастирите трябва добре да съзнават ограниченията в служението на съветването. Това осъзнаване трябва да включва поне две неща. Първо, никой човек не е компетентен във всяка област. Има проблеми, които надхвърлят способностите на повечето пастири (напр. сериозни депресии) и  въпроси, по които търсенето на специализирано мнение е за предпочитане. Част от мъдростта в пастирското съветване е да насочи хората именно към такива специалисти. Това може да са външни за общността хора, но може да е и друг християнин, който има по-големи познания по въпроса. Смирението да се признае, че по редица въпроси други вярващи знаят повече от тях е добродетел, която всеки пастир трябва да развива.

Второ, сама по себе си длъжността пастир не прави човека способен да съветва добре. Ръкополагането не е свързано с приемането на някаква специална благодат, която те прави способен да даваш компетентни съвети. Последното често изисква обучение, усилия и време. Всеки човек, който обмисля възможността да се посвети на пастирско служение трябва да осъзнава, че неминуемо ще се сблъсква със необходимост да провежда предбрачно и брачно съветване, с лични дрязги, с нужда от посредничество между две страни и т.н. Оттук нуждата да се подготви предварително за това е очевидна. Пастир, който е пренебрегнал обучението в подобни области не може и няма да бъде добър съветник – не задължително понеже не може да бъде такъв, а понеже не е свършил изискващото се от него. А това не е никак безобидно.          

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.