от Мартин Лутер
„А ето втората [подобна на нея] заповед: „Да възлюбиш ближния си като себе си“. Друга заповед по-голяма от тия няма.” (Марк 12:31)
Когато се чудите на кого трябва да показвате любов знайте, че няма живо същество по-подходящо за това от вашия ближен. Ближните ви не са дяволи, лъвове, мечки или вънци. Не са направени от камък или дърво, а са живи същества като вас. Нищо, което живее по земята не е по-обичливо, добро, полезно, добро, утешаващо или необходимо. Те дори са създадени за приятелски разговори и социален живот. Нищо по целия свят не е по-достойно от нашия ближен. Но едно забелително постижение на дявола е, че той не само сериозно е замъглил сърцата ни и е изтъргнал от тях обекта на нашата любов, но и освен това ги е убедил в противното, така че ние смятаме ближните си за заслужаващи повече горчива омраза отколкото любов. За него е било лесно да постигне това. Той просто ни е прошепнал: „Виждаш ли този човек, който има такъв и такъв недостатък. Те те онеправдават. Нараняват те.” Така обекта на нашата любов лесно става презрян в очите ни, така че ние вече не можем да разпознаем ближните си като тези, кото трябва да обичаме, а гледаме на тях като на врагове, които трябва силно да мразим. По този начин дявола успява удивително да промени любовта в сърцата ни, така че вместо да обичаме ближните си ние можем да ги унижаваме, мразим и гоним. По този начин всичко, което остава от заповдта: „Да обичаш ближния като себе си” е само празна буква.
Rado's blog 