от Мартин Лутер
„Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.” (Битие 41:4)
Авраам, Исаак, Яков и Йосиф били смирени хора. Те очаквали търпеливо Божията помощ. Бог бил с Йосиф в затвора. Господ знаел точното време, на което искал да освободи Йосиф. Йосиф нямал представа как да се освободи, но седял в тъмнината и не се тревожел за това. Той напълно се предал в Божиите ръце. Йосиф имал голяма вяра и Бог го освободил по чуден начин: „Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в притискането от желязото, До като дойде време да се изпълни думата му; Защото словото Господно го изпитваше. Царят прати та го развърза, – Управителят на племена, – та го освободи” (Псалм 105:18-20). О, каква чудна свобода била тази! Докато се намирал в затвора Йосиф би се радвал някой да е застъпи за него. Без значение дали това би бил неговият баща, царският виночерпец или предишният му господар той би прегърнал възможността. Той дори би приел помощ от жената на бившият си господар ако тя се беше разкаяла за греха си. Но Бог не избрал нито един от тези начини. Той искал царят сам да обяви Йосиф за свободен. Това направило събитието велико и забележително тъй като Йосиф бил издигнат до позицията на втори след царя. Ние трябва да се научим да се доверяваме на Бога и да Го чакаме точно както Йосиф. Неговата вяра го направила способен да чака дълго, макар да нямал представа кога ще бъде освободен. Примерът на Йосиф трябва да ни накара да решим: „Зная, че природата ми ще се оплаква, но аз ще се опитвам да я обуздая.” Библейските примери като този на Йосиф възпламеняват сърцата на вярващите и ги вдъхновяват към вяра, надежда и любов.
Rado's blog 