от Радостин Марчев
проповядвана в Евангелска баптистка църква
Аксаково, 1.05.2022
Миналата седмица ние празнувахме Възкресение. С това още веднъж си напомнихме, че вярваме не в мъртъв, а в жив Бог, Бог, Който е победил смъртта, излязъл е от гроба и Който продължава да говори и действа и днес. Този възкръснал Христос в края на 1 век изпраща писма към 7 църкви в мала Азия.
Преди няколко седмици ние говорихме за първата от тези църква в град Ефес. Днес ще продължим нататък и ще продължим с втората – църквата в град Смирна.
Нека преди да продължим писмото да кажа няколко думи за града.
Град Смирна е единственият от седемте града, който съществува и днес под името Измир – третия най-голям град в Турция и втори в мала Азия след Анкара. Намирал се на 25 мили от Ефес на източния бряг на Егейско море, в подножието на планина, която тогава наричали Пагус, а днес е известна като Кадифкале. Градът разполагал с чудесно пристанище, входът на което бил тесен и лесно се защитавал при нападение. През Смирна минавал важен търговски път към долината Хермус и по износ на стоки той отстъпвал единствено на Ефес в цяла мала Азия. Това помагало града да расте бързо и през 1 в., когато е писана книгата Откровение населението му било някъде между 100 и 200 000 души. Миналия път ви казах, че заради нуждата от защита всички тези хора били натикани на сравнително малка площ оградена от крепостни стени, но въпреки това Смирна се славел като най-красивия град в околността и бил наричан „перлата на Азия“. Очарованието му идвало не толкова от местността, в която е бил разположен колкото от архитектурата и грижливо планираното разположение на сградите. Той разполагал с чудесен стадион, библиотека и най-големия театър в околността. Смирна била родно място на много известни личности от древността – държавници, философи и вероятно (поне така казвали традициите) дори на гръцкия поет Омир. Градът поддържал чудесни отношения с Рим и бил един от четирите града в областта (заедно с Ефес, Пергам и Сардис), които имали правото да свикват провинциални събрания.
Не е известно как се е появила църквата в Смирна. Може би е била започната от хора, повярвали на Петдесетница в Ерусалим и след това върнали се по родните си места, а може би е резултат на дейността на Павел, който дълго време живял в Ефес и евангелизирал цялата област. При всички случаи в града има църква от доста рано – много вероятно още през 50-те години на 1 век. В началото на 2 век по време на едно от гоненията срещу християните човек на име Игнатий по прякор богоносец, който бил епископ на Антиохия е заловен и воден в Рим, за да бъде там екзекутиран. И докато пътува той пише писма до някои от църквите, с които има връзка – писма, които са достигнали до нас като едни от най-ранните запазени християнски документи. Едно от тези писма е изпратено точно към църквата в Смирна и в него Игнатий казва, че тя е добре установена с епископ, презвитери и дякони.
Но преди Игнатий, някъде в края на 1 век възкръсналият Христос също изпраща писмо към църквата в Смирна. Ето какво се казва в него:
Откровение 2:8–11: „До ангела на смирненската църква пиши: Това казва първият и последният, Който стана мъртъв и оживя. Зная [твоите дела], твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат), и как те клеветят ония които наричат себе си юдеи, а не са, но са сатанинската синагога. Не бой се от това, което скоро ще пострадаш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание, и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота. Който има ухо, нека слуша, що говори Духът към църквите: Който победи, няма да бъде повреден от втората смърт.“
Писмото показва нещо много ясно: – за разлика от голямата, силна добре установена и дори донякъде добила тежест в града църква в Ефес църквата в Смирна била бедна, притеснявана и гонена. Не знаем много подробности. В Смирна култът към императора е бил много силен. Тук през 195 г. пр. Хр. бил изграден първият храм на Dea Roma, а през 23 г. пр. Хр. Смирна спечелил позволение измежду 10 други града там да бъде изграден храм на император Тиберий. Разбира се, християните не са можели да се примирят с подобно поклонение и това вероятно им е създавало много проблеми. Освен това в ст. 9 Христос говори за една група, „която нарича себе си евреи, а не са, но са сатанинска синагога“. Това на практика означава, че в Смирна живеели много етнически евреи, които се смятали за истинския Божий народ и клеветели християните. По всяка вероятност поне част от трудностите на църквата в града са идвали от обвиненията на тези хора. Но точно към тях Христос отправя много тежки думи. Принадлежността към Божия народ не може да бъде определена по етнически признак. Тя може да бъде единствено на базата на вяра в Христос. Тези, които вярват в Христос са истински евреи – „потомци на Авраам“. Тези хора може и да наричат себе си евреи, казва Христос, но не са. Понеже ви клеветят те са „сатанинска синагога“ – събрание на клеветници, което е точното значение на думата сатана. Тези хора се опитват да създават проблеми на християните в Смирна и Христос казва, че поне донякъде ще успеят. „Ще имате скръб 10 дни“, казва Христос, което не трябва да се разбира като буквални 10 дена, а означава „известно време“. Но веднага след това Той добавя още нещо „Не се страхувай“.
Когато разгледаме по-внимателно останалата част от писмото ние разбираме защо Той казва това.
В ст. 8 Христос се представя като „Първият и последният“. На Смирна ѝ е било дадено името пръв град в Азия (макар тя да си е съперничела с Пергам и Ефес). Местните монети били изсичани с надпис „първи в Азия по красота и големина“.
Христос взема тези добре познати на хората в Смирна аналогии и ги пренася към Себе Си наричайки се първият и последният.
Но изразът се среща и в СЗ и то в един много интересен контекст.
Исая 44:1-8 (виж още 48:12) Слушай сега, служителю Мой, Якове, И Израилю, когото Аз избрах: Така казва Господ, Който те е направил, И те е създал в утробата, и ще ти помага: Не бой се, служителю Мой Якове …когото Аз избрах, Защото ще изливам вода на жадната земя, И реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти, И благословението Си на рожбите ти; И те ще поникнат между тревата Като върби край течащи води. Един ще казва: Аз съм Господен; Друг ще се нарича с Якововото име; А друг ще подписва с ръката си, че ще служи Господу, И ще произнася с почит Израилевото име. Така казва Господ, Царят на Израиля, Неговият изкупител, Господ на Силите: Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог. Откак съм настанил древните люде Кой може да прогласи както Аз? Нека възвести това и Ми го изложи; Нека им известят идните и бъдещите неща. Не бойте се нито се страхувайте (ето ги отново думите към Смирна); Не възвестих ли ти Аз от древността, и ти показах това? И вие сте Ми свидетели, – Има ли бог освен Мене? Наистина няма канара: Аз не познавам такъв.
Този текст е писан като насърчение към етническия народ Израел. Но когато говори на християните в Смирна Христос предефинира понятието евреи, и го пренася върху вярващите в Него. Сега тези думи се отнасят за тях.
Не бой се, служителю Мой Якове…когото Аз избрах, Защото ще изливам вода на жадната земя, И реки на сухата почва; Ще изливам Духа Си на потомството ти, И благословението Си на рожбите ти; И те ще поникнат между тревата Като върби край течащи води.
Как ли е чувала една гонена, потискана, обезкуражена църква тези думи?
Но Христос продължава да говори: на един град пълен със статуи на императора, който нарича себе си спасител и господ, подписва официалната си кореспонденция с тези титли и понякога изисквал поклонение като на бог, Христос казва: Аз съм първият, Аз и последният, И освен Мене няма Бог.
Днес, разбира се, ние не чуваме подобни претенции изречени на глас, но отношението, което стои зад тях съвсме не е толкова рядкосрещано. Срещаме го в политици, които са решили, че могат да правят каквото си поискат и никой не може да им държи сметка. Срещаме го в бизнесмена, който смята, че света се върти около него и отдавна е изгубил всякакво усещане, че мачка подчинените си по недопустим начин. Срещаме го понякога дори в дребният чиновник, който сърдито ни гледа от другата страна на гишето и доказва народната мъдрост, че „Царят дава пъдарят не дава”.
Често когато това се случва ние забравяме кой е първият и последният. Когато решим да направим компромис със съвестта си понеже мислим, че няма друг изход, когато обстоятелствата ни притиснат до стената, когато се отчайваме от трудностите, през които преминаваме, когато някой самозабравил се човек или институция ни стои на пътя и ни се струва, че няма сила, която да го премести ние сме изкушени да забравим кой всъщност има първата и последната дума.
Затова Христос не говори само на църквата в Смирна, Той се обръща и към всеки един от нас и му казва „Не се страхувай“.
След това Христос добавя едни странни думи: Зная твоята скръб и сиромашия, (но пак си богат).
В повечето Библии текстът казва Зная [твоите дела], (запетайка) твоята скръб и сиромашия. Но изразът „твоите дела“ е добавен и по всяка вероятност липсва в оригнала. Христос се насочва направо към бедността на тези хора.
И, разбира се, това е изключително актуална тема. България може и да е най-бедната страна в ЕС, но пък всеки в нея говори за пари. Самият аз работя работа, в която ежедневно ми се налага да договарям цени. И понеже е свързана с транспорт, а транспорта е свързан с безнин, а всички знаете какво става с бензина в последно време постоянно ми се налага да се пазаря. И когато опрем до някой труден спор за цена собственикът на фирмата, който е в съседния кабинет и с когото постоянно трябва да уточняваме неща казва: „Радо, знаеш, правим всичко, но за пари“.
Но и когато излезем от работа ние продължаваме да се занимаваме с пари. Как да наредим семейния бюджет? Ще ни стигне ли пенсията? Какво можем и какво не можем да си позволим? И след това вечерта ние влизаме във фейсбук и пишем постове за това колко трябва да е нормалната заплата и пенсия в България или как цените в Лидъл у нас са по-високи от тези в Германия или нещо друго такова. И аз никак не се учудух когато преди няколко дена Зорница влезе в стаята понесла касичката си, каза ни, че започва да събира пари за айфон и сякаш очакваше да направим първата вноска.
Ние попиваме темата за пари от света, в който живеем още от детската си възраст.
Христос не бяга от темата – всъщност ако прочетете НЗ ще видите колко много говори за пари Той. Но заедно с това Христос повдига един друг въпрос: кое е истинското богатство? Коя валута има най-голяма стойност – еврото, долара, лирата, франка, юанът на набиращата сила китайска икономика или криптовалутите (Рублата май вече е извън играта, макар Русия да си плащаме газта с нея)?
Подвеждащо наивния отговор, който Той дава е, че в Божието царство единственото богатство, което ще можем да вземем със себе си ще са добрите дела, които сега имаме възможност да вършим. Затова Христос разказва наглед детински прости притчи като историята за богаташа и Лазар. 4 века по-късно най-големия проповедник на Византия Йоан Златоуст показва, че го е разбрал добре. В една своя проповед, която е записана и така е достигнала до нас той се обръща към известните с разточителния си живот граждани на столицата с думите: „Кучетата ви са добре нахранени, но в бедняка и просещия Христос умира от глад.“ „Така се случва,“ продължава той, „понеже на думи сме братя, а на дела зверове“.
Тук някой може да подскочи и да каже: „Чакай малко! Нали ние се спасяваме чрез вяра, а не чрез дела?“ Така е. Но както обяснява Калвин: „Ние не се спасяваме чрез дела и все пак не се и спасяваме без дела“.
Ако имате проблем с това чуйте как го обяснява ап. Павел:
1 Тим. 6:17-19 На ония, които имат богатството на тоя свят, заръчвай да не високоумствуват, нито да се надяват на непостоянното богатство, а на Бога, Който ни дава всичко изобилно да се наслаждаваме; да вършат добро, да богатеят с добри дела, да бъдат щедри, съчувствителни, да събират за себе си имот, който ще бъде добра основа за в бъдеще, за да се хванат за истинския живот.
Войната в Украйна за съжаление ни дава възможност да се упражняваме в точно такива добри дела, за които пише Павел и аз съм благодарен, че много от вас откликват с готовност на нуждите. Но дори без нея живота постоянно ни изправя пред обстоятелства, в които да можем да правим това – не само понеже очакваме това да ни донесе полза някой ден, а преди всичко понеже гражданите на Божието царство „гладуват и надуват за правдата“ както говорихме няколко недели.
Зная твоята бедност, но пак си богат казва много за живота на християните в Смирна. Но в същото време този текст говори много ясно и на вярващите през всяко време и отправя едно предизвикателство и към нас.
Христос обаче не е свършил да говори на църквата в Смирна.
Ст. 10: Бъди верен до смърт, и Аз ще ти дам венеца на живота.
Христос отново Си служи с аналогии от местния живот, които жителите на града лесно разбират. Те са знаели много добре какво означава вярност понеже Смирна се е славела като изключително верен съюзник на Рим – вкл. по време на картагенските войни. Това е нещо, което градът винаги изтъквал в писмата си към Рим и което римляните помнели и признавали. Думата венец може да означава и корона и се смятало, че сградите на града приличат точно на корона увенчаваща планината Пагос, на която той би издигнат. Освен това местната богиня Кибела също била изобразявана с корона направена от стените на града. Самият град бил наричан „короната“ или „венецът на Азия“ и това бил неговият символ, който изсичали на местни монети. Накрая Смирна била известна със своите спортни игри, победителите в които получавали коронен венец. Разбира се, презираните християни нито участвали в тези игри нито получавали венци. Но сега Христос изведнъж казва: „Истинските венци са ваши. Аз ще ви ги дам ако останете верни. Това ще са различни венци. Хората могат да ви дадат венец, който бързо увяхва. Но Аз ще ви дам венец, който ще носите за цялата вечност.“
Сравнението със състезание се използва на няколко места в НЗ и носи със себе си и една друга идея. Само победителите получават награда. Не е достатъчно просто да тръгнеш да тичаш ако по някое време се откажеш и не стигнеш до финала. Затова на друго място Павел пише
1 Кор. 9:24 Не знаете ли, че, които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата? Така тичайте, че да я получите.
Но как достигаме до финала в християнския живот? Писмото към църквата в Смирна ни дава отговора: „Бъди верен“ – не верен по-принцип, а верен на Христос във всичко, което правиш и в начина, по който живееш.
Верността може да означава различни неща за различни хора. Не на всеки му идва едно и също нещо до главата. Ние живеем в различно време, водим различен живот, попадаме в различни обстоятелства и нямаме еднаква сила. Но всеки от нас е призован да остане верен. И Христос се обръща към християните в Смирна, но също така и към нас и казва: „Който има уши да слуша нека слуша какво говори Духът към църквите“.
Едно последно нещо, което лесно можем да пропуснем: Църквата в Смирна е една от двете църкви в Откровение, към които не е отправен никакъв укор. Макар че съществува в голям град самата църква сякаш не е особено голяма и силна. Тя няма влияние, не се ползва с добро име, гонена е, на нея гледат като на най-ниската част от обществото. Нейната нищожност на фона на величието на града сякаш буди присмех. Тя е пълен контраст с църквата в Ефес – богата, силна, влиятелна, добила някаква тежест в града. Но за Ефес Христос казва, че е на ръба да дойде и да вдигне светилника му ако не се покае, а Смирна не получава нито един укор.
Това повдига въпроса кои са критериите за силна и успешна църква. Голямата сграда? Голямото посещение? Умението да акумулира финанси? Амбициозните програми? Професионалното хваление? Изтънченото богословие? Добри говорители?
Може би ние не винаги виждаме това, което Христос вижда. Може би нашето ограничено знание ни кара понякога да правим погрешни преценки. И може би един ден ще бъдем много изненадани – някои малки църкви и хора ще бъдат повикани напред, а тези, които цял живот са стояли отпред ще заемат доста по-задни места. „Последните ще станат първи, а първите последни“. Но ние знаем критерият, по който това ще бъде определено – първи ще бъдат тези, които не са се страхували да останат верни и да вършат това, което Христос ги е призовал да правят въпреки цената. Вярата означава вярност.
По едно странно съвпадение самото име Смирна илюстрира тази идея. Думата означава горчив и е избрана като име на града понеже историята му е свързана с някои местни митове, в които са се описвали страдания на граждани или предци. Но думата смирна означава също така и една билка, от която евреите са приготвяли ароматен парфюм използван за тяхното богослужение – един вид аналог на днешния тамян. Смирна подаряват мъдреците на Христос при Неговото раждане. Със смирна е помазан Той и при погребението Си.
За да бъде живота на християнина благоуханен парфюм пред Бога понякога той трябва да премине през известна горчилка. Това е част от верността.
Но когато мислим за това ние трябва още веднъж да си спомним за празника, който празнуваме миналата седмица. Преди да поиска вярност от нас Христос Сам я показа към нас. Той се роди, живя и умря за нас. Той взе нашите грехове, за да бъдем оправдани, беше отхвърлен, за да бъдем ние приети и вкуси смърт, за да имаме живот. Христос е Цар, но Той не действа като голяма част от политическите водачи, които търсят на първо място да облагодетелстват себе си. Той е направил в много по-голяма степен това, което иска от нас. Минал е по пътя, по който ни казва да вървим. Разбира от личен опит това, през което преминаваме. И затова може да се обърне към нас и да ни каже:
„Не се страхувай. Върви след Мен. Бъди верен и ще получиш венеца на живота.“
Rado's blog 