На небето както и на земята – 9


от Н Т Райт

Да пеем верните ноти на Взъкресение

Съществува забележително объркване в химните, които пеем. Един преглед на прозиволна песнарка открива, че в твърде много случаи разбиранто за бъдещия живот след смъртта е по-близък до Тенисън, или дори до Шели, отколкото до ортодоксалното християнство.

Till in the ocean of thy love

We lose ourselves in heaven above.

Думите са на посветения вярващ Джон Кейбъл, но в този момент той се е изгубил не в християнството, а в будистката есхатология на капка в океана.

А какво да кажем за неговият колега от Оскфродското движение Джон Хенри Нюмън с неговите почти гностически стихове?

So long thy power hath blest me, sure it still

Will lead me on,

O’er moor and fen, o’er crag and torrent, till

The night is gone.

And with the morn those angel faces smile

Which I have loved long since, and lost awhile.

Наистина ли Нюмън е вярвал, че е имал предишен живот с ангелите, без значение дали преди зачатието си или през ранното си детство, и че ще се завърне там на уреченото време? И – макар, разбира се, идеята за самотния пилигрим следващ „царската светлина” през блатата и полята да е една силна и романтична идея – наистина ли той смята, че настоящаия свят и настоящия живот могат да бъдат описани единствено като „нощ”?

А какво да кажем за неподправения платонизъм на химна „Пребъдвай с мен” все още любим в някои кръгове?

Heaven’s morning breaks, and earth’s vain shadows flee.

Има цели химни и песни, които въплъщават този ред на мисли. Едно кратко прелистване на песнарката и аз откривам дузина други примери, не всички обясними с процеса на селекция в едно време когато преобладаващото богословие е искало да каже подобни неща.

Някои от химните в съживителната и харизматичната традиция се плъзгат към лесно разбираемата грешка, свързвана с погрешни разбирания, както ще видим за „второто идване” и твърдяща, че Исус ще се върне, за да осовободи хората от земята и да ги отведе в техния „дом” в небето. Така прекрасния химн „Велик си ти” в последния си куплет казва:

 А щом Христос във славата Си дойде,

И мен от тука вземе у дома.

Всъщност първначалната шведска версия на песента не говори за Христос идващ да ме вземе у дома, това е била адаптация на преводача. Тя говори за завесите на времето, които падат, вярата променяща се в ясно виждане и камбаните на вечността заящи ни за съботна почивка, което има много по-голям смисъл.

Surprised by Hope 20–22

Да се покланяма с християнска надежда

Разбира се, някои химни се противопостаят на тази тенденция. „Златният Ерусалим” привлича вниманието към забележителната последна глава на Откровение. Малко са химните, които говорят по този начин за това „да бъдем събудени от последния смъртен сън” или за „славното възкресение в последния ден”. Един велик химн говори за това, че Бог осъществява Своята цел, така че „земята ще се изпълни с Божията слава както водите покриват морето”. Но над всички тях се извисява великия химн „За всички светии,” чието движение на мисълта точно улавя ударението на Новия завет. След началните стихове, които хвалят живота на светиите, нашето общение с тях и начина, по който те ни укрепват, шестия куплет говори за това, че ние се присъединяваме към тях в настоящите им жилища, които не са окончателните места за почивка, а просто една междинна спирка за отдих, радост и освежаване.

The golden evening brightens in the west;

Soon, soon to faithful warriors comes their rest;

Sweet is the calm of paradise the blest.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.