На земята както и на небето – 2


от Н Т Райт

Възкресение поставя началото на новия свят   

Предизвикателството е предзивикателство на новото творение. Да се изразим най-общо: възкресението на Исус се предлага на историка и учения не по-малко отколкото на християнина или богослова, не както някакво странно събитие в света, а като напълно характеризиращо, прототипно и основополагащо събитие в света такъв, какъвто той е започнал да бъде. То не е абсурдно събитие в стария свят, а символ и начална точка на новия. Твърднеието на християнството е от такъв магнинут: Исус от Назарет е поставил началото на не просто нова религозна възможнст, не просто нова етика или нов път за спасение, а ново творение. 

Surprised by Hope 67

Живота след живота след смъртта

Самото възкресение изглежда като това, което света винаги е имал предвид, без значение дали (подобно на древните езичници) хората не са вярвали в него или (подобно на много древни евреи) са го утвърждавали. То не е начин да говорим за живота след смъртта. То е начин да говорим за нов телесен живот след състояние, в което изпадаме, каквото и да е то, след смъртта. С други думи то е живот след живота след смъртта.

Surprised by Hope 151

Възкресението означава тела

Когато древните хора говорели за възкресението, без значение дали го отричали (както всички езичници) или го приемали (подобно на някои евреи) те имали предвид една история в две части, в която възкресението, означаващо нов телесен живот, ще бъде предшествано от един междинен период на телесна смърт. По този начин възкресението не е някакъв драматичен или жив начин да се говори за състояните, в което хората преминават веднага след смъртта. То загатва за нещо, което може да се случи (макар всеки да смятал, че това няма да стане) по някое време след това. Това значение не се проеменя в древния свят чак до появата на следхристиянския гоностицизъм през втори век. По-голямата част от древните хора вярвали в живот след смъртта. Някои развивали забележителни вярвания във връзка с него, до които единствено бегло се докоснахме. Но извън юдаизма и християнството (и може би зороастризма, макар че е трудно да датираме това вярване) те не вярвали във възкресението.

В своята същност възкресението се отнася конкретно до нещо, което се случва с тялото. Затова се появяват по-късните спорове как Бог ще извърши това – дали ще започне с вече съществуващите кости или ще създаде нови, или пък нещо друго. Човек може да спори по този начин единствено ако е съвсем насяно, че ще завърши с нещо веществено и физическо. Всеки знаел за духове, привидения, видения, халюцинации и т.н. Повечето хора в древния свят вярвали в подобни неща. Те били съвсем ясни, че не това имат предвид под възкресение. Макар Ирод да мислел Исус за Йоан Кръстител върнат от смъртта той не смятал, че Исус бил привидение. Възкресението означава тела. Не е възможно да подчертаем това прекалено, не на последно място понеже по-голямата част от съвременни писания продължават, твърде заблуждаващо, да използват думата възкресение буквално като синоним за живота след смъртта в популярнен смисъл.    

Surprised by Hope 36

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.