Развода с насилник не е грях


от Ръсел Мур

През последните няколко седмици получих много въпроси за развод в случай на насилие. Поне някои от тях най-вероятно идваха от съобщения за жени дисциплинирани от своите църкви по причина, че са напуснали своя съпруг-насилник. В случай, че вие или човек, когото обичате, се намира в такава ситуация нека да започна със заключението: Не сте извършили грях ако сте се развели с насилник или ако след това сте сключили брак с друг човек.

Причината хората изобщо да задават подобен въпрос е понеже те знаят, че Библията казва, че Бог мрази развода. В Писанието бракът е завет, който в същото време служи и като знак за единението между Христос и Неговата църква. Исус се изказва много строго против развода като дори определя позволението на Мойсей за временна мярка свързана със закоравяването на сърцата, а не като Божия план за брака (Мт. 5:31-32; Марк 10:2-12; Лука 16:18). Когато един служител в традиционна служба обявява двойката за женени с думите: „Каквото Бог е съчетал човек да го не разлъчва“, той на практика повтаря думите на Самият Исус.

Дори хората в църква, които често критикуват света по въпроси, които Писанията не разглеждат ясно, често мълчат относно развода, за който Библията говори ясно. Обикновено това е просто още един случай на културни войни: в нашите църкви има повече разведени и преженени хора отколкото с други проблеми. Това е вярно. Въпреки това аз не вярвам, че Библията третира развода в случай на насилие не като грях за невинния брачен партньор.

Някои хора в римокатолическата общност са убедени, че никога не съществува морално оправдание за развода. Но дори и при тях въпросът  е дали някоя институция има правото да обяви брака за разтрогнат. В този случай въпросът не е дали брачният партньор трябва да остане в подобна атмосфера на насилие.  Не познавам нито един верен католически свещеник или епископ, който би казал, че човек трябва да постъпи по този начин. При подобен случай те биха посъветвали той да бъде изведен (заедно с неговите или нейните деца) и, ако заплахата от насилие продължава, трябва да бъде държан далеч от такъв дом ако е необходимо до края на живота си.

Както повечето от вас знаят аз не подкрепям виждането, че разводът, във всеки един случай, без изключение, е грях. Заедно с по-голямата част от евангелските протестанти аз вярвам, че има няколко, малко на брой, случаи, при които грехът на единия партньор разтрогва брачния завет и в подобни случай разводът е допустим. Почти всеки с подобно виждане вижда изневярата непоследвана от покаяние като едно от тези изключения. Повечето от нас биха добавили към това и изоставянето на единия партньор от другия.

Апостол Павел съветва новите християни през първи век , че те не трябва да изоставят невярващите си брачни партньори (1 Кор. 7:10-16). Подобни бракове не са нечисти поради партньора, който се покланя на някакъв друг бог. Те са осветени от този, който се покланя на живия Бог. Макар Бог да ни е призовал да търсим мир и примирение с всички хора Павел пише, че в случай, че партньорът напусне, изоставяйки брака, оставения трябва да приеме това считайки себе си свободен от брака и силно намеквайки за възможността да сключи нов брак.

На практика един партньор насилник е изоставил брака. Насилието е много по-лошо от изоставянето понеже включва използването на нещо свято (брака) за сатанинска цел. Насилието на брачен партньор или дете е точно това, което Бог осъжда навсякъде в Библията – злоупотребата със сила наранявайки беззащитните (Пс. 9:18; Ис. 3:14-15; Езек. 18:12; Амос 2:7; Марк 9:42 и т.н.). Макар насилието да е по-лошо от изоставянето то не е по-малко от него.

Ако единият партньор изостави дома, казва Библията, вината не в изоставената страна. И ако единият партньор превърне дома в опасно място за другия (или за техните деца) вината отново не е на невинния партньор. Във всеки от тези случаи разводът не е грях, а преди всичко, едно признание на това, което вече се е случило – че заветния съюз на една плът е бил разтрогнат  – и насилваният партньор не следва да чувства никаква вина или осъждение заради това, че се развежда.

 Идеята, че брачната вярност означава да подлагаме себе си или своите деца на насилие е равнозначна на това да твърдим, основавайки се на заповедта в Римляни 13 да се покоряваме на властите, че Исус е бил неморален казвайки на хората в Юдея да „бягат в планините“ по време на голямата скръб (Мт. 24:15-19). Да не даде Бог.

Според едно проучване от 2015 г. мнозинството протестантски пастири биха казали, че развода в случай на домашно насилие е морално легитимен. Въпреки това аз ще отида дори по-далеч твърдейки, че в  много случаи разводът не е само позволен, както би бил в случай на изневяра или друга форма на изоставяне, но е необходим, за да бъде защитен насилвания човек от по-голямо зло.

Както държавата така и църквата имат роля в това да се убедят, че насилникът не продължава да вреди на другия човек, както често се случва чрез лишаване от средства или подслон. Един развод обикновено включва обществено признание, че бракът е приключил, помощ при поделяне на ресурсите и осигуряване на някаква продължаваща във времето защита (често посредством ограничителни заповеди или полицейски досиета) за хората, които са били насилвани.

Ако сте служител почти сигурно е, че някой от вашата общност или в непосредственото ви обкръжение изпитва семейно насилие. Понякога жертвата ще интернализира насилническата реторика на насилника и ще вини себе си за насилието сполетяло нея или децата й. Понякога насилваният ще вярва, че няма друга възможност освен да остане, чувствайки се впримчен в брака. В случай на домашно насилие църквата има отговорност не само да уведоми гражданските власти, но и да понесе теготата на страдащата страна осигурявайки сигурно място на защита и посрещайки другите й нужди. Най-малкото, което един човек може да очаква от една църква е да не бъде осъден като грешник заради това, че е избягал от опасност.

Разберете, че насилниците често използват духовен език като оръжие, за да прикриват насилието. Те може да твърдят, че насвиваната страна е „непростителна“ ако напусне или че ще съгреши против Исус ако потърси развод – цитирайки през цялото време извадени от контекст библейски стихове. Като служител на Божието слово църквата им власт да нарече подобна злоупотреба с Писанията това, което тя е: вземане напразно на Божието име по един от възможно най-лошите начини.

Развода по причина на домашно насилие не е грях. Той наистина е свързано с грях – но това е греха на насилника, а не на насилвания, който търси развод. Насилваните в нашите църкви и общности трябва да видят как ние прилагаме Библията по правилния начин и как въплъщаваме Исус Христос, Който защитава беззащитните.

Това, което Бог е съчетал човек да го не разлъчва. Да и Амин. Но понякога Исус ни кара да разберем, че човек не трябва насила да държи съчетано това, което Бог е разделил. Понякога пътят към бракоразводната зала не е път на смърт, а път към Ерихон. Ние трябва да гледаме кой е пребитият паднал край пътя човек и да бъдем тези, които Исус ни е казал да бъдем.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.