Вярват ли в това евангелските християни?


от Фред Сандърс

Това, което нарекоме метафорично „размерът на благовестието” и рагледахме в Ефесяни е нещо добре познато на евангелската традиция. Аз не се опитвам да ви поразя или да въвеждам нещо ново когато казвам, че благовестието има размерите на Самия Бог, просто повтарям нещо, което евнагелските християни отдавна знаят и изповядват. Ще призова шепа от тях, които да потвърдят този факт. Тези гласове не доакзват, че благовестието е толкова голямо колкото твърдя, те посто демонстрират, че евангелските християни имат традицията да твърдят това.

Това например е била постоянна тема на А. Б. Симпсън (1843-1919), основателят на Christian and Missionary Alliance. Неговата превърнала се в класика книга Larger Christian Life показва вниманието, което той отделял на темата. За това говорят дори имената на главите и на самата книга: „Повече от победители”, „От сила в сила”, „Божията неизмерима мярка”, „Духовен растеж, увеличаваща се работа”. Говорейки конкретно за начина, по който Ефесяни предава това послание той казва:

„Ако желаем да се извисим до пълнотата на Божият стандарт за нас трябва да осъзнаем размерът на Бога както и на самите себе си понеже Той възнамерява да ни изпълни не с нещо друго, а със Самият Себе Си. Нека да осъзнаем пълния размер на Неговите ресурси на благодат, тяхната дължина, ширина, дълбочина и височина. И след това нека да измерим ако можем размерът на Бога, Който е живата същност и личностния извор на всичката тази благодат и ние ще разберем поне донякъде какво има предвид апостола когато възкликва: „А този, който може да напарви несравнимо повече отколкото мислите или искате чрез силата, с която действа в нас, на Него да бъде слава в Църкватта чрез Христос Исус през всички векове довека. Амин.”[1]

Толкова изразителен бил Симпсън в реториката на благвестието, че написал песен пронизвана от тази тема:

The mercy of God is an ocean divine,
A boundless and fathomless flood.
Launch out in the deep, cut away the shore line,
And be lost in the fullness of God.[2]

Разбира се, „изгубени в Божията пълнота” може да звучи донякъде прекалено мистично и подобен език може да ни доведе до антимистичната забележка: „По-скоро бих искал да се намеря в Христос отколкото да се изгубя в Бога”.[3] Но ако ще говорим за въпроси като пълнотата на благовестието ние ще трябва да се примирим с мистицизма. Има някои въпроси, които ни принуждават да използваме подобен език без значение дали по темперамент сме предразположени към него или не. Адолф Сафир (1831-1891) сметнал за разумно да започне най-добрата си книга за християнския живот с думите: „Не всеки мистик е християнин, но всеки християнин е мистик”.[4] Когато Павел разсъждава върху работата си като проповедник на благовестието на езичници и евреи той описва себе си като „служител на Божите тайни”. В последната глава ще отделим повече внимание на това.

Но без да изпадаме в краен мистицизъм ние можем да видим, че историята на евангелските християни е пълна с реформи, съживления и пробуждания, които осатвят вярващите удивени, когато прд нас внезпно се появи размерът и обхвата на благовестието. Всеки път когато някоя група се нарича „пълното благовестие” тя има предвид, че някой някъде живее само с част от благата вест. Това, което те казват, по своя собствен нчин, е че те са открили, че благовестието е нещо велико и че то вклчюва цял набор от прозрения, които очакват да бъдат изследвани.

Р. А. Тори (1856-1928) казва, че че съветвал един човек, чийто християнски живот бил толкова завладян от греха, че започнал да се пита дали изобщо бил сапсен. Слушайки свидетелството на човека Тори кимал с галва: „Това звучи като евангелско обръщение”. Но когато продължил да задава по-нататъшни въпроси Тори изведнъж осънал проблема и казал на човека: „Ти вярваш само в половината от благовестието, че Христос е умрял за греховете ти според Писанието и че е бил погребан. Ще повярваш ли сега и в другата половина? Ще повярваш ли, че Той е възкръснал?” Човекът с радост се съгласил и Тори обобщава пълнотата на истината, до която той бил доведен:

„Христос не само е умрял, Той е и възкръснал и днес е жив Спасител. Той притежава цялата сила на небето и земята и дявола не е нищо в сравнение с Него. Възкръсналият Хритос има силата да освободи човек от алкохолна зависимост, от опиум, от похот, от всеки грях. И ако Му се довериш да напрви това за теб, Той ще го стори.”[5]

Каталогъ от грехове („алкохол..опиум”) е Викториански, но инстинктът е правилен: евангелските християни постоянно предзивикват света и самите себе сии да прегърнат пълното блаовестие вместо само негови фрагменти. Те имат разбиране за размера и обхвата на спасението понеже разбират, че спасението трябва да се измерва според нечия компетенстност и способност да спасява.

Спасителя, като ни казва Евреи 7:25  „може напълно да спаси тези, които идват при Него”. Двама от най-великите евангелси проповедници, Джон Уесли (1703-1791) и Ч. Х. Спърджън (1834-1892) постоянно са били привличани от тези думи. Уесли ги цитира често и в своите Бележки към Новия завет обяснява „пълнотата” на Евреи 7:25 като „цялата вина, сила, корен и следствия от греха”.[6] Уесли проповядвал една версия на пълното спасение, която поразява мнозина като прекалено оптимистична относно личната промяна, която носи спасението. Защитавайки посланието на ранните методисти Уесли пише, че „това, което ни изненадва най-много беше, че ни казваха, че „позорим Бога” понеже твърдим, че сме спасени напълно”, че единствено Той ще царува в сърцата ни и ще подчини всичко а Себе Си”.[7]  

Спърджън също бил докоснат от думите „напълно да спасява” и питал слушателите си: „Докъде се простира спасението? Какви са неговите граници? Христос е Спасител: доколко Той може да ни спаси?”[8] За Спърджън невероятния размер на това спасение се простирал във вечната сигурност и устойчивост на спасените: „Където и да отида аз винаги се надявам да изказвам сърдечния си протест срещу най-окаяното учение за отпадането и погибелта на светиите”. Спърджън виждал характера на благовестието като пълен, окончателен и цялостен и ясно изказвал това особено по отношение на неговата неотменимост.

Няма значение, че всеки от тези проpведници подчертавайки своите собствени богословски ударения от един и същ текст. Спърджън, който черпел от своите калвинистки убеждения проповядвал „пълнотата” като една непоклатима увереност за спасението основаваща се на устойчивостта на Божиите светии. Уесли, гледайки на пълната святост, представял „пълнотата” както пълно освещение. Би било твърде лесно да се спрем на техните различия (които нямам намерение да отричам) и това удобно би ни дало възможнсот да скрием предзивкателстовто, което те в един глас заявявали пред всяка епоха, която смалявала благовестието. Факта, че Спърджън говорел за калвинистка пълнота, а Уесли за пълнотата на освещението не е от значение сравнено с по-основния факт, че и двмата са мислели велики мисли за благовестието и сериозно са се опитвали да ги изкажат. Те виждали обхвата на спасението и се опитвали да мислят достатъчно големи мисли, за да могат да го обхванат. Никой от тях не би могъл да бъде обвинен, че „неговото благовестие е твърде малко”.

Едно благовестие, което се изчерпва единствено с момента на обръщението и не се простира до всеки момент на живота в Христос е твърде малко. Едно благовестие, което прощава греховете ти, но не предлага сила за промяна е твърде малко. Едно благовестие, което изолира едина от ползите от единението с Христос и пренебрегва всички останали е твърде малко. Едно благовестие, което трябва да е измерва според собственото ти морално поведение, социална съвест или религиозен опит е твърде малко. Едно благовестие, което пренарежда компонентите от живота ти, но не води личността в Божието присъствие е твърде малко.


[1] A. B. Simpson, A Larger Christian Life (New York: Christian Alliance, 1890), 119.

[2] Hymns of the Christian Life (Harrisburg, PA: Christian Publications, 1978), no. 54.

[3] James Denney, cited in John Randolph Taylor, God Loves Like That! The Theology of James Denney (Richmond, VA: John Knox Press, 1962), 38.

[4] Adolph Saphir, The Hidden Life: Thoughts on Communion with God (New York: Carter, 1877), 1.

[5] R. A. Torrey, “The Way of Salvation Made as Plain as Day,” in Revival Addresses (New York: Revell, 1903).

[6] John Wesley, Explanatory Notes upon the New Testament (London: Epworth Press, 1950), 829–30.

[7] John Wesley, “A Plain Account of Christian Perfection,” The Works of John Wesley (New York: Harper, 1827), 8:11.

[8] C. H. Spurgeon, “Salvation to the Uttermost,” A Sermon (no. 84) Delivered on Sabbath Evening, June 8, 1856, at Exeter Hall, Strand. http://www.spurgeon.org/sermons/0084.htm.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.