Толкова велико спасение (или дълбочината на благовестието)


от Фред Сандърс

Нещата свързани с благовестието са дълбоки. Нещата на благовестието….са дълбоките Божии неща” (Томас Гудуин)

Как ще избегнем ако пренебрегнем едно толква велико спасение” (Евреи 2:3)

Обикновено евнагелските християни правят само няколко стъпки по пътя на богословски размисли преди да започнат да търсят уверения, че пътят, по който вървят си заслужава да бъде изминат. Те често изразяват това с краткия въпрос: Необходимо ли е това за спасението? Зад подобен въпрос могат да се крият лоши мотиви: късоглед прагматизъм, интелектуален мързел, желание да се редуцира всичко в християнството до крайно необходимия минимум на опитна и за предпочитане емиционална достъпност. Няма смисъл да отричаме, че тези неща се срещат в евнагелските църкви и формално самият въпрос е смущаващо подобен на въпроса „Това може ли да се падне на изпита?” и „Мога ли да отида в небето без да мисля за това?”

Но въпросът също така изразява на галс един дълбок евангелси инстинкт, който със сигурност е правилен. Всичко в християнската вяра трябва да е свързано, ясно и пряко, с едно централно нещо, благата вест на спасение в Христос. Ако не съществува най-близката възможна връзка между Троицата и благовестието то аргументите за тринитарен модел латентен в изучаването на Библията (глава 6) и молитвата (глава 7) са относително маловажни. Тези църковни практики може да сочат към интересни социални феномени в определени субкултури, но няма да докосват сърцето на евнагелското съществуване, централната идея, която дава живот на всичко останало – спасението.

Всеки, който желае да спечели сърцата на евнагелските християни ще говори за спасението. Те са хора на благовестието или не са нищо. Когато са изправени пред някакво сложно учение, каквото без съмнение е учението за Троицата, те бързо стават непспокойни и изискват някакво доказателство, че интелектуалното пътуване, което са поканени да предприемат ще се отплати чрез едно по-добро разбиране на благовестието. Центарлното твърдение на тази книга е, че Троицата е благовестието. Разбирането колко близко са свързани тези две неща зависи от колкото е възможно по-доброто разбиране на Троицата и на благовестието в достатъчно голяма перспектива, за да може да бъде осъзната тяхната цялостна форма. Когато контурите и на двете неща са ясни ние ще бъдем удивени: Троицата и благата вест има еднаква форма! Това  е така понеже благата вест на спасението в крайна сметка се състои в това, че Бог е напрвил достъпен за нас Своя тринитарен живот. Всяко друго благословение е или подготовка за това или резултат от него, но самото нещо е Бог, Който благодатно ни въвежда в общението на Отца, Сина и Светия Дух, за да бъде наше спасение. В следващите три глави аз ще развия цялостния аргумент за това твърдение, разглеждайки размера и формата на благовестието и критичната точка на достъп, в която ние сме включени в него. Тази глава се занимава само с първата от тези задачи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.