Как да четем книгата Откровение? – 2 (белегът на звяра и отговорното четене)


Всички знаете, че „белегът на звяра“ е един от най-познатите образи в книгата Откровение и в същото време един от образите, с които се спекулира най-много. Преди време някои християни са протестирали против въвеждането на паспортите като средство за лична идентификация понеже са смятали, че те могат да бъдат белега на звяра. Днес една от най-често срещаните теории е, че това ще бъде някакъв вид чип, който ще е имплантиран в човешкото тяло, чрез който ще се осъществява идентификация и безкасови разплащания (оттам, който не притежава такъв чип няма да може да купува и да продава). И от много години християните си споделят статии, в които се говори за разработване на подобни чипове, за тестове върху хора или за план те да се наложат на цялото човечество. 

Тези от вас, които присъстваха на предишната лекция си спомнят, че ние говорихме за необходимостта да четем Откровение по начин, който нарекох отговорен и аз няма да повтарям принципите от предишния път. Това, което искам да направя днес е да взема тези принципа за отговорно четене и да ги приложа към „белега на звяра“ в книгата Откровение.

Първото нещо, което на което искам да ви обърна внимание, че Йоан не пише под диктовка, а получава видение. Той вижда блудството на голямата блудница и сватбеното тържество на Христос (17:1-6; 19:6-9). Помирисва разлагащи се трупове и благоуханен тамян (19:19-21; 8:3-4). Чува плач и радостни викове (18:11-20; 19:1-8). Вкусва сладостта игорчивината на книга (10:9-10), която му е заповядано да изяде. Дори сам участва в действието когато измерва храма (11:1).

Това видение, което Йоан получава, не е съставено от картини на събития така както се случват. Това са картини дадени чрез образи-символи. Йоан вижда змей, който с опашката си събаря 1/3 от небесните звезди. Вижда от морето и от земята да излизат два звяра. Вижда през света да препускат конници, които носят войни, глад, болести и смърт. Вижда ангели да надуват тръби и да излизат чаши и по този начин да предизвикват бедствия. Вижда от небето да слиза град. И сред всичко това вижда как на челото и дясната ръка на всички хора е поставен знак, който представлява числото 666.

Всичко това, както казах, са образи-символи. Те не са неверни. Те не ни подвеждат. Те сочат към напълно реални и истински неща, но го правят по един образен и символичен  начин. Това, най-просто казано, е същността на апокалиптичния литературен жанр, на който е написана по-голямата част от книгата Откровение.

Но това, че е написана с езика на образа и символа не означава, че Откровение иска да скрие нещо. Понякога образният език може да опише действителността по-добре от буквалното описание – стига да можем да разберем какво той ни казва. Йоан пише понеже иска неговите читатели да знаят и да разберат това, което той им казва. По дефиниция писането на книги, които никой не разбира е безсмислено. В случая с Откровение има няколко важни неща, които могат да ни помогнат да разбираме.

Първото е обстановката, в която живеят първите читатели, до който пише Йоан. Ако той е пригаждал езика си за някого, така че да може да бъде разбран това не е за хората от началото на 21 век, а за християните от края на 1. Образите в Откровение са избрани така, че да говорят нещо първо на тези хора. И ако искаме да разберем какво казва книгата първото място, към което трябва да се насочим не е вестника, описващ световните новини, а историческата обстановка, в която са живели първите християни в Мала Азия.  

Второто е много силната връзка със СЗ. В Откровение няма директни цитати от СЗ. Но във всичките 404 стиха само в 126 няма директна алюзия, ехо и препратка към някой СЗ текст. Повечето християни днес познават много по-добре НЗ. Но по времето когато пише Йоан новозаветния канон все още не е бил утвърден. За тези първи християни СЗ е бил Божието слово. И колкото по-добре се научим да виждаме връзката между книгата Откровение и СЗ толкова по-добре ще започнем да разбираме нейното послание. 

С това наум можем да се обърнем към самият текст.

Контекст и основна идея

Основният текст,  в който се описва т.нар. белег на звяра е Откровение 13 гл.:

И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена. И звярът, който видях приличаше на леопард, и краката му бяха като крака на мечка, устата му като уста на лъв; и змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт. И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя учудена отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра;  поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? и кой може да воюва против него? И даде му се да говори и с устата си горделиво и богохулно; даде му се още власт да действува четиридесет и два месеца. И отвори устата си да изрече хули против Бога, да хули името Му и скинията Му, па и ония, които живеят на небесата. И позволи му се да воюва против светиите и да ги победи; и даде му се власт над всяко племе и люде, език и народ. И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота на закланото Агне. Ако има човек ухо нека слуша. Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит. Тука е нужно търпението и вярата на светиите. И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие, и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла. И вършеше големи знамения, до там щото да направи и огън да излиза от небето на земята пред човеците. И мамеше живеещите на земята чрез знаменията, които му беше позволено да извърши пред звяра, като казваше на живеещите на земята да направят образ на звяра, който беше ранен от сабята и оздравя. И позволи му се да даде дишане на зверовия образ, така щото зверовия образ да продума; също и да направи да бъдат избити ония, които не се покланят на зверовия образ. И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им; за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.”

Тази глава е част от по-широка секция на книгата Откровение, която започва от 12 и завършва в края на 14 глава. Глава 12 започва с една картина показваща змей, който чака бременна жена да роди, за да изяде детето й. Не е никак трудно да разпознаем образите – змеят е определен в самият текст като сатана (виж 9 ст. и ср. с 20:2). Жената  в ст. 1 описана като облечена със слънцето, с луната под нозете й и с корона от дванадесет звезди. Това е образ идващ от Битие 39:7 където той е свързан с Божия народ (или Израел или СЗ + НЗ църква заедно). Накрая, в ст. 5, за детето е казано, че има „да управлява всичките народи с желязна тояга” – образност, която идва директно от месианският Псалм 2:9, а в Откровение 2:27 Самият Христос отнася към Себе Си.

Става ясно, че текста описва в някакъв смисъл битката на Сатана против Месията.

Змеят не успява да постигне целта си, претърпява голямо поражение и хвърлен на земята насочва своята ярост към “потомството на жената.” То е описано в ст. 17 като тези, “които пазят Божиите заповеди и държат свидетелството за Исуса” и не може да има съмнение, че става дума за християните. Последната сцена описва сатана застанал на морския бряг и призоваващ два звяра за помощници. Те са описани в 13 глава, която прочетохме като втория звяр налага на целия свят да се покланя на първия и поставя белега 666. По този начин змея (от 12 глава) и звяра и лъжепророка (от 13 глава) формират нещо, което може да бъде наречено „сатанинска троица“ представляваща контрапункт на християнската вяра в триединния Бог. (И ако обърнахте внимание първия звяр имитира възкресението на Христос чрез смъртоносната си рана, която обаче оздравява).

Тук идентификацията вече става по-сложна. Доста често първия звяр се свързва с антихриста – още един от най-известните и спорни образи в Откровение. Обикновено се търси връзка между тази 13 глава на Откровение и текстове като 2 Солунци 2 глава, малкия апокалипсис описан в паралелните текстове в Матей 24-25, Марк 13 и Лука 21 и с някои текстове от книгата на пророк Данаил. Аз няма да влизам в детайлни обяснения за всички тези текстове, но искам да ви обърна внимание на 3 неща.

1. Първо, в нито един от тези текстове не се среща думата антихрист – вкл. в Откровение 13 глава, за която сега говорим. Единствените места в цялата Библия където тя присъства са 1 и 2 послание на Йоан където тя е използвана в множествено, а не в единствено число – т.е. не е отнесена към една единствена конкретна личност. Това все още не означава, че тези текстове, които споменах не могат да говорят за антихрист като за една конкретна личност в края на историята. Но ако някой иска да твърди това той трябва да представи сериозни доказателства от самия текст, които да покажат, че става дума за това. Простото да поставим текстовете един до друг и да кажем, че говорят за едно и също нещо изобщо не е достатъчно.

За тези, които бяха на предната лекция обръщам внимание, че тук се появява още един въпрос, който поставихме тогава – дали авторът на Откровение е същият Йоан, който е написал и трите послания. Ако това е така има по-голяма възможност да търсим връзка между образите и темите в тях, ако не е вероятността е по-малка.

2. Второ, в Откровение 13 глава първия звяр е описан като комбинация от чертите на леопард, мечка и лъв, а целия представлява страшно чудовище. Както ви казах Йоан много често използва образи взети от СЗ и в този случай е точно така. Ако прочетем книгата на Данаил 7 глава лесно ще видим, че звярът е комбинация, сбор от 4-те образи описани в тази глава. Но ако прочетем текста още по-внимателно ще видим още, че в Данаил тези образи сочат не към отделни личности, а към империи съществували през различни времена  в историята. И това би трябвало да ни накара да се запитаме – ако Йоан е избрал да ни насочи точно към този текст от СЗ дали не е искал да ни покаже, че чрез образа на звяра не говори за отделна личност, а за империя враждебна на християните. Вие имате право да мислите по различен начин, но за да бъде това мнение отговорно ще трябва да дадете сериозен отговор на въпроса защо ако иска да ни каже, че звяра е конкретна личност Йоан е избрал да го опише със старозаветен образ, който говори за империи.

3. Трето, вие ще трябва да се заемете сериозно с това, което нарекох „малкия апокалипсис“ паралелните текстове в Матей 24-25, Марк 13 и Лука 21 и да решите дали те достигат до края на света или само до разрушението на Ерусалим през 70 година. Това е сложен въпрос, различни богослови са на различно мнение и аз няма да ви кажа моето. Това, на което искам да ви обърна внимание е да не бързате да поставяте един до друг текстове и да твърдите, че те говорят за едно и също нещо без да сте си свършили отговорно екзегетиката.

Белегът на звяра

С това се насочваме конкретно към белега на звяра. Както прочетохме в Откровение 13 глава имаме 2 звяра, които се опитват чрез комбинация от насилие и измама да поведат хората по света към лъжливо поклонение, което включва по някакъв начин приемането на белега на звяра.   

Ето го отново текста на Йоан (Откровение 13:16-18):

“И принуждаваше всички, малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им;  за да не може никой да купува или да продава, освен оня, който носи за белег името на звяра, или числото на неговото име. Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.”

Нека да спрем за момент и да си зададем един от въпросите, които поставихме в началото: Как първите читатели на Йоан са чували този текст? Говорел ли им е той нещо? Отговорът е „Да, и то много“.

Първо, пред тях е стоял въпроса за поклонението на римските императори.

Римските императори са приемали божествени имена като divus или sebastus – и двете думи означават божествен. На някои достигнали до нас римски монети стои образът на Нерон с надпис „спасител на света“. Други императори са приемали титлата Бог или Божий Син. По-късно императорите са добавили и титлата dominus т.е. Господ (гр. Kurios), която в Новия Завет се използва конкретно за Христос. Хората са се обръщали към Домициан с Dominus et Deus noster т.е. нашия Господ и Бог. Римския сенат редовно е издавал постановления, с които е обявявал императорите си за божествени. За първите християни, които вярвали, че има само един истински Бог това били “богохулни имена” – точно както е казано за звяра в Откровение 13:1.

Поклонението на императора, поне в началото, не е било наложено отгоре. То по-скоро започва от самите хора като резултат от просперитета и удивлението пред Римската империя. И точно империята – Рим (Рома) първоначално е била обожествявана. Трябвало е специално позволение, за да може някой град да издигне подобен изгради храм и такова позволение се е считало за голяма чест. Първият храм на Рома в Смирна (една от 7-те църкви, до които пише Йоан) е от 195 пр. Хр. По-късно започва да се приема, че духът на Рим (или Рома) е въплътен в императора. Първият обожествяван император е Юлий Цезар и това става едва след неговата смърт. През 29 пр. Хр. император Август позволява на градовете Ефес и Никея да изградят храмове на Рома и да почитат Юлий Цезар. След това позволява на Пергам и Никомедея да издигнат храмове на Рома и да почитат НЕГО. С течение на времето поклонението все повече се прехвърляло от Рим върху императора. И забележете, една от областите където култа към императора е бил най-силно развит е Мала Азия – точно там където се намират 7-те църкви от Откровение.  

По времето когато е написано Откровение култа към императора на практика е бил най-бързо растящата религия. Той се е превърнал в средство за консолидиране на огромната Римска империя, обединяваща хора от най-различни етноси, култури, вярвания и традиции. Никой не е бил принуждаван да се отрече от боговете си, а просто да добави към тях публично поклонение пред статуята на императора. За политеистите, покланящи на много богове (каквито били огромната част от населението), това не е представлявало проблем. Не така е стоял въпросът за евреите и християните. Юдаизма е бил официално призната религия и за евреите официално бил направен компромис вместо да жертват на императора да се молят за него. С християните (за които официалната римска власт все повече е започвала да осъзнава, че не представляват просто еврейска секта и следователно специалните укази за евреите не важат за тях) въпросът е стоял по съвсем различен начин. Отказът да отдадат божествени почести на императора се е третирал като официално държавно престъпление – не толкова от религиозен колкото от политически характер, последиците от което биха могли да бъдат много сериозни.

Поклонението пред образа на императора през някои периоди е трябвало да се извърши публично действие и е било съпроводено с издаване на “грамота,” подпечатана с имперски печат, указваща, че притежателят й е изпълнил своите задължения.

Думата преведена в Откровение като “белег” (charagma) може да означава още “стигма,” “образ” и дори технически термин за печат. Освен в Откровение в Новия Завет тя се среща единствено в Деяния 17:29 където е свързана с идолопоклонство.

По този начин първите християни, които са четели Откровение съвсем буквално са виждали как за тях се изпълнява това, което пише Йоан – на “всички малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да се сложи белег.”

Второ, първите читатели са разбирали много добре какво означава, че този, който не приеме белега на звяра „не може да купува или да продава“. През 1 век са били широко разпространени т. нар. търговски гилдии – доброволни обединения на хората упражняващи определена професия в даден регион (например град). Всяка гилдия е имала за свой патрон някой бог. Неговите храмове са се използвали като място за  бизнес срещи, но едновременно с това били наситени и с религиозно съдържание. Събралите се хранели заедно като за целта принасяли жертва на бога-покровител, месото на жертвата ставало съставлявала основното меню, а вечерта често завършвала с преспиване с храмовите проститутки. Разбира се, подобно поведение било недопустимо за християните, което водело до тяхното изключване от гилдията и до невъзможност да “купуват и продават”. Отново, когато Йоан пише това то е било реалност в живота на първите му читатели и те са нямали никакъв проблем да се идентифицират с него.  

Дали образите на Йоан се изчерпват с историческите реалности от 1 век аз няма да коментирам. Това, което искам да кажа е, че първите читатели са можели да чуят и да разберат за себе си това, което Откровение казва. Този исторически контекст е началната точка, от която трябва да тръгне всяко отговорно четене. Ако искате да стигнете по-далече вие ще трябва да приведете аргументи за това.

Трето, самият текст на Откровение не казва нищо за чипове или за имплантиране. Това са неща, които ние сами внасяме в текста. И поне една от причините да го правим е понеже не се опитваме да разберем как книгата Откровение използва езика за „белязване“, за поставяне на знак. Ако четем внимателно книгата ние ще видим, че белег получават не една, а две групи хора. Едната група, описана в 13 глава, получава белега на звяра. Втората група, е описана в глава 7 и получава Божия печат.

След това видях четири ангела, стоящи на четирите ъгъла на земята и държащи четирите земни ветрове, за да не духа никакъв вятър по земята, нито по морето, нито върху някое дърво.  И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза: Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог. И чух числото на подпечатаните, сто и четиридесет и четири хиляди подпечатани от всичките племена на израилтяните.”

И ако отворим на следващата глава 14 ние отново ще срещнем тази група:

Откровение 14:1: И видях, и, ето, Агнето стоеше на хълма Сион, и с Него сто и четиридесет и четири хиляди, които носеха Неговото име и името на Неговия Отец, написано на челата им.

Този език съвсем не е избран произволно. Ако отворим Стария завет на Езек. 9 гл. ние ще намерим един интересен текст. Градът Ерусалим в своето идолопоклонство е преминал точката на Божието дълготърпение. Пророкът във видение вижда група въоръжени мъже, които се отправят към града, за да го накажат за отстъплението му. Но заедно с тях той вижда и човек с мастилница, който трябва да мине преди тях да постави знак на всеки, който е останал верен, за да не бъде застигнат от бедствието. Ето го първообраза на подпечатването.

Йоан обаче, ако можем да се изразим така, модифицира образа. Вместо с една той го свързва с две групи хора, които поставя една до друга като контраст в две последователни глави – 13 и 14. И двете групи получават печат – едните на звяра, а другите на Бога. И двете групи получават печат на едно и също място – на челото си. Въпросът, който трябва да си зададем е: Ако твърдим, че белега на звяра е някакъв вид чип, и вярващите в Бога ли ще бъдат чипирани, само че от ангели? Или пък белега, печата носи една по-обща идея – че всеки човек принадлежи или на Бога или на неговият противник и че в това няма неутралитет. И след това книгата описва краят на всяка една от тези две групи, сравнява ги и чрез това много ясно предава определена идея.

В началото казах, че Йоан получава видение съставено от образи-символи. И в своята книга той ни дава указания как да разбираме значението на тези образи-символи. И един от тези начини е като сложи знак на челата им. Имаме печата на Бога и белега на звяра. В началото на Откровение 13 глава звярът, който излиза от морето има на главите си написани богохулни имена. В Откровение 14 глава подпечатаните е Божия печат носят на челата си името на Агнето. В 17 глава, когато описва Голямата блудница в ст. 5 Йоан казва, че на нейното чело е написано „Тайна; великий Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на земята.“  И в 19 гл. когато Христос се връща на бедрото Му е написано име „Цар на царете и Господ на Господарите“.

Всичко това са начини, по които Йоан ни дава възможност да разберем за кого говори стига да разбираме литературния жанр, който нарекохме апокалиптичен и да имаме уши да чуем собственото му обяснение на това за какво говори. Това е част от нещо, което аз нарекох отговорно четене. 

Вие трябва да решите това и аз се надявам тези наблюдения да ви помогнат да го направите отговорно.

Можем да продължим и по-нататък: Никак не е случайно и мястото, на което се поставя белега – на челото и на дясната ръка. Ръката и челото показват начина, по който човек действа (ръката) и мисли (челото). С други думи начинът на живот на човека показва чий печат носи той.

Отново, този избор на място за подпечатване съвсем не е случаен. Във Второзаконие 6:6-8 има един много интересен текст (и той има паралел в книгата Изход 13:1-16)

Тия думи, които ти заповядвам днес, нека бъдат в сърцето ти; и на тях да учиш прилежно чадата си, и за тях да говориш, когато седиш в дома си, когато ходиш по пътя, когато лягаш и когато ставаш. Да ги връзваш за знак на ръката си, и да бъдат като надчелия между очите ти.

Обърнахте ли внимание – Бог заповядва на евреите да завързват стихове от Закона къде? – на ръката и на челото си. 

В НЗ Исус подиграва фарисеите, че разширяват филактериите си. Знаете ли какво означава думата „филактерия“? Това е кутийка, която евреите са носели завързана на челото си и в нея е имало поставен стих от Закона. Това идва точно от текста на Второзаконие, който прочетохме. И точно този образ използва и Йоан в книгата Откровение.

Ние получаваме знака на този, когото слушаме и следваме – този, според чието слово живеем.

Искам да кажа още едно последно нещо преди да свърша. Йоан казва, че който е мъдър и разумен трябва да сметне числото на белега на звяра, което е 666.

А) В древността е имало практика буквите да се изписват с цифри като вид код – не точно таен понеже принципа е бил известен, но не и напълно ясен и лесен. Първите 9 букви са били цифрите от 1 до 9. Следващите 9 са били 10 до 90 (кръгли числа) и т.н. Понеже в гръцката азбука не е имало достатъчно букви са добавени някои допълнителни символи. Тази практика се е наричала геметрия. По този начин всяко име е можело да се изпише с определена цифра. Един запазен надпис от римския град Помпей от това време казва: “Обичам тази, чийто номер е 545.” Да се разчитат такива имена е било доста интересно занимание  и “геметрията” е била доста широко разпространена. Някои тълкуватели смятат, че тук Йоан се заиграва с тази практика и чрез номера 666 ни дава някакво име. Дали това е така или не аз няма да коментирам, но искам да ви обърна внимание, че опитите да се дешифрира 666 по този начин започват още през ранната църква. Ириней Лионски например (2-3 век) има много интересна дискусия за своето виждане в Против ересите (5.30.3).

“Затова по-сигурно и безопасно е да чакаш сбъдването на пророчеството, отколкото да предполагаш и да предричаш някакви имена, защото могат да се намерят много имена, съдържащи в себе си гореозначеното число, и все пак този въпрос ще остане неразрешен. Защото ако се окаже, че има много имена, съдържащи това число, то се пита, кое от тях ще носи антихристът, който ще дойде? Това го казвам не поради недостиг на имена, съдържащи числото на името му, но от страх пред Бога и от ревност към истината, защото името Епанфас съдържа търсеното число, но за него не твърдя нищо. И името латинец съдържа числото 666, и е много вероятно, че последното царство носи това название, защото сега царуват латинците, но не искам да се хваля с това. Но от всички намирани от нас имена Титан – ако напишем първата сричка с две гръцки гласни Е и И – е най-вероятно, защото то съдържа гореозначеното число и се състои от шест букви, във всяка сричка по три букви. То е древно и не се употребява, защото никой от нашите царе не се е наричал Титан и нито един от идолите, открито почитани от гърците и варварите няма такова име; но у мнозина то се смята за божествено, така че и слънцето у сегашните властелини се нарича Титан, и съдържа известен намек за отмъщение и отмъстител; така и антихристът ще дава вид, като че ли отмъщава заради угнетените. Освен това то е древно име, правдоподобно, царско и по-подходящо за тиран. Затова, ако името Титан има на своя страна толкова много доводи, то голяма е вероятността да заключим, че антихриста, който ще дойде, може би, ще се нарича Титан. Аз, обаче, не се решавам твърдо да го обявя за име на антихриста, знаейки, че ако е било необходимо открито да бъде възвестено неговото име в настоящето, то би било обявено от този, който е и видял откровението. Защото откровението е било малко преди нашето време, но почти през нашия век, в края на царуването на Домициан.” (Ириней, Против ересите 5.30.3).

Б) Стих 18 на Откровение 13 глава обичайно се превежда по следния начин

Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест.

В този случай Йоан говори за някой, конкретен човек, чийто номер е 666. Това е напълно възможен превод. Но има и друга възможност и ако прегледате няколко различни превода вие ще я срещнете. Тя превежда стиха тека:

Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човекА/или човечеството.

При този превод Йоан вече не говори за конкретен човек, а за човечеството като цяло. В това има логика понеже човекът е бил създаден на 6-я ден от творението и 6 е числото на човека, така както 7 числото на Бога. В този случай Йоан иска да ни каже, че белегът на звяра показва човека в Бунт срещу Бога, човекът, който винаги се опитва да стане Бог, но никога няма да успее понеже 6 винаги е по-малко от 7 и никога няма да достигне неговата пълнота.  Всичко, което казахме по-рано за поклонението на императора като на бог напълно се съчетава с това виждане.

Отново, аз не коментирам дали това е вярното тълкуване, но това е пример за начина, по който Откровение може да бъде четено отговорно.

И, разбира се, това повдига по-големия въпрос как трябва да разбираме числата в книгата Откровение? Дали когато говори за 1000 царство (или Милениума както е известен) авторът има предвид точно 1000 години или просто много дълъг период от време. Дали мерките употребени за  небесния Ерусалим имат някакво внушение? Дали 144 000 са точна цифра на евреи и то спасени точно по 12 000 от всяко племе? Дали 3,5 години на управление на Антихриста трябва да се разбират буквално във всичките им форми – 3,5 години, време, времена и половин време или 42 месеца? И т.н. Аз няма да говоря за това, но това е един въпрос, по който ще ви оставя да мислите сами.

Това, което казахме далеч не изчерпва темата за белега на звяра. И аз съвсем съзнателно не ви дадох никакво ясно тълкуване. Това, което исках да покажа е, че историческата обстановка на първите читатели и на начина, по който самата книга и СЗ обясняват нейната образност може да ни даде едно много по-богато разбиране. Много често това са неща, които читателя от 21 век не само не знае, но дори не мисли, че е необходимо да научи преди да се захване да тълкува Откровение. Но само когато го направим ние можем да кажем, че четем Библията отговорно. И аз се надявам, че тази вечер ви предизвиках да мислите по-задълбочено и да не се поддавате на спекулации, които четат Откровение през новините от днешния вестник.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.