Как да четем книгата Откровение? – 1


Християните се делят на два вида в своето отношение към книгата Откровение.

1. Едните са повече или по-малко обсебени от нея – четат я често, сравняват я с други текстове от Библията, опитват се да напасват новините от вестника с виденията на Йоан или пък да определят къде се намираме сега според нейната хронология (и някои са убедени, че знаят).

2. Други са се отчаяли понеже Откровение им изглежда напълно неразбираема книга. Те не знаят какво да правят с нея и в края на краищата престават да я четат.

Но книгата Откровение е част от Библията. И ако вярваме, че Библията е Божие слово то това се отнася и за тази книга. На гръцки нейното име е Апокалипсис – дума, която не означава някакво страшно бедствие, а буквално се превежда като “повдигане на завесата” – или откровение. Тя не е книга, която иска да скрие, да sмълчи, а да ни каже нещо. Нещо повече – тя обещава благословение за този, който я чете и разбира:

1:3 Блажен, който прочита, и ония, които слушат думите на това пророчество и пазят написаното в него; защото времето е близо.

Откровение заслужава нашето внимание – заслужава да бъде четена и изучавана. Така че въпросът не е дали да четем Откровение, а как да я четем. Моят кратък отговор е: „Трябва да я четем отговорно“. Какво означава това аз ще обясня в следващите 40-50 минути, но преди това искам да кажа две неща, които би трябвало да се подразбират, но практиката ми показва, че често не е така.

1. Отговорното четене на книгата Откровение (и изобщо на цялата Библия) изисква разчитане и молитва към Светия Дух за просветление. Ние трябва да бъдем водени първо, за да разберем текста правилно, второ, за да бъдат сърцата ни докоснати от него и трето, за да можем да приложим на практика това, което той ни казва. Всяко от тези неща е важно и без Светия Дух няма да се справим.

2. Второ, отговорното четене изисква сериозното използване на всички научни методи, средства и информация, които могат да ни помогнат да разберем по-добре текста.

Това всъщност са две страни на една и съща монета и християните винаги трябва да ги държат в баланс. Срещал съм хора, които са убедени, че Светия Дух ги води и поради това гледат пренебрежително на тези, които според тях се занимават с „човешко мъдруване“. Аз мисля, че всъщност точно обратното е вярно. Ако твърдим, че вярваме, че Библията е Божие слово ние ще положим всяко усилие и ще използваме всяко средство и всеки метод, за да я разберем по-добре. Ще се консултираме с оригиналните езици, ще четем добри коментари, ще слушаме специалисти, които са отделили много време за работа с текста и ще използваме всичко друго, което може да ни помогне. И ако не го правим това не показва уважение или доверие към Светия Дух, показва неразбиране на начините, които Той използва, за да ни просвещава.

На нас ние е заповядано да обичаме Бога със сърцето и душата си, но също така ние  заповядано да Го обичаме и с целия си ум и с всичката си сила. И ако откажем да направим това отговорността и последствията ще останат за наша сметка.

Светия Дух е като вятъра – не можем да Го контролираме. Ние чуваме шума Му, но не знаем откъде идва и накъде отива. Той не е вентилатор, за да Го насочим накъдето на нас ни се иска. Можем само да се молим Той да действа в нас и да разчитаме на помощта Му. Но човешката страна в изучаването на Библията е наша отговорност и нея ние трябва да я поемем.

Това е част от смисъла, който аз влагам в идеята за отговорно четене на книгата Откровение.

И така, нека отново да задам въпроса: Как да четем Откровение отговорно? Ако очаквате сега да ви дам вярноТО (единственото вярно и най-вярното) тълкуване на книгата ще останете разочаровани. Аз няма да се опитвам да ви убеждавам дали футуристкия, претеристкия или идеалисткия подход  е правилен, кога ще се случи грабването или кои събития от книгата се изпълняват в момента. Това, което ще се опитам да е да дам някои принципи, с които да подхождаме към Откровение. До какви изводи ще достигнете когато следвате тези принципи ще оставя на вас.

Повечето от нещата, които ще кажа са доста ясни, но опита ми е показал, че колкото и да са ясни хората много често ги пренебрегват.   

1. Ето го първия: Откровение е книга и първото нещо, което трябва да се запитаме е Каква книга е тя? Не всички книги са еднакви. Ние всички знаем, че поезия и научна фантастика се четат по много различен начин. Те използват речта и езиковите средства по различен начин и изискват определено предварително разбиране, за можем да ги оценим и разбираме правилно.

Казано по друг начин ние трябва да се запитаме какъв литературен жанр е книгата Откровение. Отговорът е, че тя не е написана последователно в един единствен литературен жанр, а е комбинира 3 различни жанра.

А) Писмо – съдържа писма към 7 църкви.

Б) Пророчество – самата книга определя себе си като пророчество (1:3; 22:18-19). Надявам се, че знаете, че пророчеството не включва само предсказване на бъдещето, а и откриване на Божията воля за дадена ситуация. След това хората са приканени да действат в съответствие с тази открита Божия воля.

В) Апокалипсис

Този последен жанр е по-необичаен от другите нека да кажа няколко думи за него.

Характерни особености на апокалиптичната литература

Библията съдържа различни видове литература. В нея има поезия, има история, има закони има писма. Всички тези видове литература ние повече или по-малко ги познаваме. Апокалиптичния жанр обаче е до голяма степен непознат на съвременните хора. Те не го познават, не знаят какви са характеристиките му и затова когато стигнат до книгата Откровение тя ги озадачава. 

Апокалипсиса обаче е бил литература много популярна сред евреите от около 200 пр. Хр. до 200 сл. Хр. Части от някои други библейски книги могат да се определят като апокалипсис – напр. Езекиил, Данаил, Захарий, Йоил както и някои неканонични еврейски книги като 1 Енох и 4 Ездра. 

– Вярва в съществуването на свръхестествен свят паралелно с естествения

– същества от тези други светове откриват неща на хора

– описва края на света когато вселената и Божиите хора  бъдат окончателно избавени от злото.

Апокалиптичните книги са били писани, за да дават сила на вярващите да устоят в трудни времена, когато са изправени пред страдание и поражение. Те се занимават с въпроси като:

– Защо Божиите хора страдат от злите?

– Грижа ли го е наистина Бог?

– Ще бъдат ли някога верните отмъстени?

– Как трябва да се държат Божиите хора докато дойде съда?

Апокалипсиса предава своето послание чрез метафори и символи, които може и да са неразбираеми за непосветените т.е. използва език, който можем да наречем „кодиран“. Част от този код се състои в употребата на образен, често небуквален език.

Така че първото нещо, което бих ви препоръчал е: Отделете време, за да се запознаете с характеристиките и начина, по който работят тези 3 различни литературни жанра – най-вече с апокалиптичния, но не подценявайте и пророчеството и писмата (или епистоларния жанр както се нарича). Това ще ви помогне да разберете по-добре книгата Откровение.      

2. Второто нещо, след като сте разбрали какъв вид литература четете е да се запитате – За кого е написана тя? Някой може да каже – Библията е Божие слово и тя е написана за всички вярващи – и това е вярно – но в определен смисъл. Аз вярвам, че ние има какво да научим от книгата Откровение и тя има какво да ни каже. Ако не вярваме в това защо изобщо да си губим времето да я четем? Но преди да е написана за нас книгата Откровение е била написана за едни конкретни читатели, които са живели през 1 век на точно определено място и в много конкретна обстановка. И ако отворите самата книга ще го намерите още в гл. 1

Ст. 4, 7 Иоан до седемте църкви, които са в Азия…. Каквото виждаш напиши на книга, и прати го до седемте църкви: до Ефес, до Смирна, до Пергам, до Тиатир, до Сардис, до Филаделфия и до Лаодикия.     

Ето ги първите читатели. Книгата Откровение не говори абстрактно и универсално. Първите 3 глави съдържат много конкретни послания към всяка една от тези 7 църкви. И за да ги разберем по-добре ние трябва да се запитаме: Какво знаем за тези 7 църкви? Какво знаем за градовете, в които те живеят? За обществото в Римската империя по онова време? За политическия и културния живот? За отношението им към християнската вяра?

Колкото повече отговори на тези и на други подобни въпроси имаме толкова по-добре ще разбираме книгата Откровение.

Пример – реда на църквите не показва определени епохи в църковната история, а пътя, по който един куриер би разнесъл писмата.

На такива подробности ще се натъквате на всяка крачка докато трупате знания за обстановката, в която пише Йоан. Това не е лесна работа – тя изисква труд, време, усилия и четене. Светия Дух няма да ви даде тези знания – вие ще трябва да се потрудите, за да ги придобиете. Но когато ги придобиете Светия Дух ще ги използва, за да ви помогне да разбирате по-добре текста. Това означава да четем Откровение отговорно.

Заедно с първите читатели ние трябва да си зададем още три свързани с тях въпроса за книгата Откровение – Кой? Кога? и Защо?

Кой? – касае автора на книгата. Той нарича себе си Йоан и популярно се приема, че това е апостол Йоан, който освен Откровение е написал и едно евангелие и 3 послания от нашия НЗ. Повечето учени обаче смятат, че това е малко вероятно. Авторът на Откровение никъде не казва, че е познавал Исус през земния Му живот и не нарича себе си апостол. Начинът, по който се представя той е пророк. Аз няма да говоря повече за това – вие можете сами да проверите какво казват учените за авторството на Откровение. Искам само да ви обърна внимание, че това е въпрос, който може да окаже влияние върху начина, по който след това ще четете и тълкувате книгата – например доколко ще сте готови да търсите идеи и образи от Откровение в другата част на Йоановия корпус.  

Вторият въпрос, Кога? – отново е свързан с несигурност. Традиционно се е смятало, че Откровение е писана по времето на римският император Домициан царувал през 90-те години на 1 век (81-96). Днес обаче много учени смятат, че е вероятно тя да е написана по-рано – през 60-те години при царуването на Нерон. Отново, аз няма да обяснявам защо се смята така, но обръщам внимание, че въпросът за времето е много важен за реконструкцията на историческата обстановка и оттам за тълкуването на Откровение.

Трето – Защо? Защо пише Йоан? – това може да изглежда най-трудният въпрос, но всъщност за него имаме доста ясна информация. Ако четем внимателно писмата към 7-те църкви ще видим, че те се намират в различни ситуацуии. Някои църкви са богати други са бедни. Някои са гонени, а други не са. Но почти всяка от тях е изправена пред различни проблеми – някои външни свързани с гонение, а други вътрешни – охладняване на любовта, приемане на лъжливо учение или компромиси със своята вяра. Йоан е загрижен за тези тенденции и пише към църквите, за да ги предупреди да не забравят, че дължат първата си вярност на Христос.

Недейте да мислите, че тези подробности са свързани само с писмата до църквите. Йоан на пише тези 7 писма, след което започва да говори за нещо съвсем различно. Каквото и да е вашето тълкуване на книгата то не трябва да бъде фрагментарно – това, което Йоан казва за 7-те църкви е свързано с останалата част от книгата. И ако внимателно изучите посланията към църквите вие ще видите как въпросите и проблемите свързани с тях след това изскачат отново и отново в останалата част от книгата.  

Разбира се, има много неща, които не са ни ясни и не знаем когато говорим за неща случили се преди толкова много време. Но когато се заемете сериозно с подобна историческа реконструкция – когато започнете да работите търпеливо за възстановяване на обстоятелствата свързани с автора, времето и повода на написване, първите читатели и историческата обстановка вие ще видите как книгата оживява пред вас и започвате да я разбирате много по-добре.     

3. На трето място е важно да разберем как работи езикът на книгата Откровение. Много често в тази връзка се поражда един спор дали Откровение трябва да се чете буквално или небуквално. Едната страна казва: „Ти наистина ли вярваш, че от морето ще излезе мутант със 7 глави и 10 рога като този от гл. 13?“ Другата отговаря: „Ако не вярваш, че Откровение трябва да се чете буквално то не вярваш, че Христос ще се върне истински физически на земята един ден.“

Всъщност аз не пасвам в нито една от тези категории. Аз не вярвам, че от морето ще излезе буквален звяр и мисля, че това е символ, значението на който Йоан очаква от нас да разберем (Няма да ви кажа обаче какво мисля за него). От друга страна аз вярвам, че един ден Исус ще се върне на земята физически – така както се възнесъл.

Мисля, че много то вас мислят по същия начин. Така че един такъв спор често не върши работа и просто ни връща обратно към въпроса: Как да разбираме езикът на книгата Откровение?

Понякога ние сме изправени пред една фалшива дилема. Буквално и небуквално не са единствените категории, с които можем да работим. Според мен истинският въпрос не е да избираме между буквално и небуквално тълкуване, а между буквално и букваличстично.

Нека да обясня тези две понятия:

Буквално значение е това, което взема под внимание литературите форми използвани  в текста. Това на практика е естественото значение на текста според вида литература и използваните изразни средства и контекст.

Буквалистичното тълкуване е това, което настоява, че ние трябва да стоим винаги на нивото на обичайната употреба и значение на думите, без да взема под внимание, че понякога авторът възнамерява казаното от него да се разбира на друго ниво. 

Как обаче определяме буквалното значение да един текст. В повечето случаи това е много лесно и ние го правим подсъзнателно, без изобщо да мислим за това. В случая с Откровение обаче става донякъде по-сложно понеже, както казахме, в нашето съвремие ние нямаме подобен вид литература и затова не сме свикнали с нея. Но ако сме си свършили домашната работа и сме изучили характеристиките на апокалиптичната литература ние ще знаем, че една от най-характерните й особености е символичното и образно използване на езика.

Това обаче веднага повдига друг въпрос:  Ако Откровение работи със символи как да разбираме тяхното значение? Срещал съм книги, които се опитват да обяснят как ще се изпълни Откровение и когато стигнат до 9 глава и страшните скакалци, които излизат от бездната казват, че това е начина, по който авторът на Откровение е видял съвременни бойни машини като танкове или хеликоптери. Лично аз мисля, че едно такова прибързано напасване на образите към съвременни събития и категории е един от най-БЕЗотоворните начини да четем Откровение.

Нека да ви предложа няколко неща, които могат да ни помогнат да разберем езикът на Откровение малко по-добре.

А) Четете много внимателно текста, за да видите дали самият Йоан не обяснява символите, които описва. 

Пример: 1:12-20 И обърнах се да видя Този, Който ми проговори; и като се обърнах, видях седем златни светилника и всред светилниците видях Един, Който приличаше на Човешкия Син, облечен в дълга дреха и препасан около гърдите със златен пояс; а главата и косата Му бяха бели като бяла вълна, като сняг, и очите Му, като огнен пламък; и нозете Му приличаха на лъскава мед, като в пещ пречистена: а гласът Му беше като на много води; и имаше в десницата Си седем звезди; и от устата му излизаше меч остър и от двете страни; и лицето Му светеше, както свети слънцето в силата си. И когато Го видях, паднах при нозете Му като мъртъв; а Той тури десницата Си върху мене и каза: Не бой се, Аз съм първият и последният и живият; бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада. Напиши, прочее, това, което си видял, и що значи, и това, което има да стане подире, тайната на седемте звезди, които видя в десницата Ми, и седемте златни светилника. Седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника са седемте църкви.

Йоан не дава такива обяснения навсякъде, но на няколко места той го прави и ние трябва да внимаваме, за да чуем това.

Б) Обръщайте внимание на имената, с които Йоан нарича това, което описва. В цялата книга има само две истински имена – Исус и Антипа – християнинът от Пергам, който Откровение 2 глава казва, че е убит заради вярата си. Всички останали имена са описателни – те служат като ключ за разбиране на смисъла, който Йоан влага в образите, които описва.   

Пример: В 12 глава Йоан описва един дракон или змей и в ст. 9 той го нарича дявол и сатана. Това не са лични имена, макар че ние, често не си даваме сметка за това. Но когато Йоан нарича змея сатана става напълно ясно кой е той.

Пример: Споменах ви за скакалците, които се появяват в Откровение 9. Ако внимателно четете главата ще стигнете до

Ст. 11 Имаха над себе си за цар ангела на бездната, който по еврейски се нарича Авадон, а на гръцки се именува Аполион.

Авадон или Аполион също не е лично име. То означава „погубител“ (и някои български библии дават това под линия) и с него Йоан иска да ни насочи към  нещо. То не ни казва всичко и не всичко става ясно, но ни дава някаква насока. Търсете такива следи, които ни дават насоки за разбиране на текста.

В) Опитайте се да разберете как този език е бил разбиран то първите читатели на Йоан. Аз казах, че Откровение е книга, която говори на цялата църква през всички векове. Освен това аз вярвам, че Откровение говори за неща, които предстоят да станат. Но въпреки това Йоан пише към конкретни читатели и се съобразява с начина, по който те биха могли да разберат нещата.

Гордън Фий и Дъглас Стюарт са написали една книга, която се казва „Как да тълкуваме Библията пълноценно“. И в нея те казват нещо, което се отнася не само за Откровение, а и за тълкуване на цялата Библия: „Ако вашето тълкуване не може да означава същото за първите читатели то със сигурност не е вярно тълкуване“. От друга страна ако можете да го свържете с нещо, което е било важно и разбираемо за първите читатели то има голяма вероятност да сте на прав път.

Пример: В Откровение 17 Йоан описва т. нар. голямата блудница. Както казвахме имената в Откровение са важни и тук, в ст. 5, тя е наречена Вавилон – градът, който в СЗ разрушил храма в Ерусалим и отвел божия народ в робство.  Според описанието тя седи върху червен звяр, който има 7 глави и 10 рога. И когато стигнем до ст. 9 четем, че Седемте глави са седем хълма, на които седи жената; Това е обяснение на символа, стига да можем да го разберем. Той е бил съвсем ясен за първите християни. Имало е един град, който е бил изграден върху 7 хълма и който по това време е владеел цялата земя и е преследвал християните. Това е Рим – но не Римската църква, а по-древната Римска империя.

Възможно ли е един символ в Откровение да има по-широк смисъл от този конкретен смисъл свързан с 1 век? Аз мисля, че е възможно. Но ние няма да го разберем ако преди това не схванем смисъла, който то е имало за първите читатели.

Г) Има още един начин да разберем символичния език в Откровение, който е най-важен то всички. Това е Стария завет.

В Откровение няма нито един директен цитат от СЗ. В същото време това е книгата съдържаща най-много намеци, алюзии и ехо от СЗ. Почти всеки образ, който тя използва има аналог в СЗ. Така че, за да разберем образите ние трябва да познаваме много добре СЗ.

Пример: Откровение 12 глава описва една картина на жена, която ражда, а голям змей чака тя да роди, за да изяде детето й. Детето обаче успява да избяга и става владетел, който ще управлява целия свят. Нека да видим как всеки от тези 3 образа черпи от СЗ

А) Жената ст. 1 жена, облечена със слънцето, с луната под нозете й и на главата й корона от дванадесет звезди.

Отворете сега на Битие 37:9 А Йосиф видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.

В контекст – слънцето луната и 12 звезди са образно описание на еврейския народ. Исус се ражда от еврейския народ.

Б) Ние вече говорихме за змея, който самият автор на Откровение описва като сатана.

В) Ако жената е символ на еврейския народ откъдето идва Христос то детето трябва да е Христос

В ст. 5 за него се казва И тя роди мъжко дете, което има да управлява всичките народи с желязна тояга; и нейното чадо бе грабнато и занесено при Бога, дори при Неговия престол

Сравнете това с Пс. 2:8-9 Поискай от Мене и Аз ще ти дам народите за твое наследство, И земните краища за твое притежание. Ще ги съкрушиш с желязна тояга, Ще ги строшиш като грънчарски съд.

Псалм 2 е месиански текст, който представлява едно пророчество за идването на Исус Христос. Раната църква често го е  цитирала като текст написан за Христос. И когато сега Йоан го свързва с роденото дете първите читатели ясно са разбирали за кого говори той.

И ако някой все още се съмнява нека да отворим на Откровение 19. Там се описва завръщането на Христос

Ст. 11-15 След това видях небето отворено, и ето бял кон, и Оня, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и съди и воюва праведно. Очите Му бяха огнен пламък, на главата Му бяха много корони и носеше написано име, което никой не знаеше, а само Той; и беше облечен в дреха, попръскана с кръв; и името Му беше Божието слово И небесните войски, облечени в бял и чист висон, следваха подир Него на бели коне. Из устата Му излизаше остър меч, за да порази с него народите; и Той ще ги управлява с желязна тояга и ще стъпче лина на лютия гняв на Бога Всемогъщий

Ето ги същите думи използвани още веднъж.

Днес повечето християни познават много по-добре Новия завет. Но по времето когато Йоан пише канонът на НЗ все още не е утвърден. Божието слово за тези първи християни е бил СЗ. И те са го четели и изучавали. И когато Йоан пише книгата Откровение той я насища с образи и символи от СЗ, които очаква читателите му да разпознаят. Ние днес не ги разпознаваме лесно понеже не познаваме добре СЗ. Но ако искате да разберете по-добре книгата Откровение вие трябва да се върнете към СЗ.

4. Още едно нещо, което според мен е много важно за правилното четене на Откровение, но за което не се говори много е неговата структура. Откровение изглежда донякъде хаотична книга, но в нея има няколко структурни форми, които ни помагат да следваме идеята на автора по-добре.

А) Цялостна структура – съставена от 7 големи блока + въведение и заключение

Пролог (1:1-8)

– 1:9-3:22

– 4:1-8:1

– 8:2-11:19

– 12:1-14:20

– 15:1-16:21

– 17:1-19:21

– 20-1-22:5

Епилог (22:6-21)

Тази структура е доста ясна и тя ни помага да получим усещане за блоковете материал, които Йоан свързва заедно и за идейното движение в книгата. Но това деление също така ни изправя пред един от най-важните въпроси, на които трябва да си отговорим за тълкуването на Откровение – как историята се развива във времето.

Естествения начин, по който мислим за една история е тя да започне от дадена времева точка и след това да се движи линейно напред докато достигне своя край. Повечето хора естествено смятат, че това е начина, по който се развива историята в Откровение. Това може да е така.

Ние познаваме и други начини, по които една история може да бъде разказана. Предполагам, че всички сте чели книги, в които авторът в даден момент спира разказа си, за да се върне и да разкаже нещо, което се е случило в миналото, след което отново да прескочи към настоящето. По този начин историята вече не е линейно разказана.

Структурата на Откровение ни дава някои основания да смятаме, че тя може да е циклично – т.е. всяка от тези 7 части да представлява една и съща история, разказана от различна гледна точка, но обхващаща целия период от 1 век до второто връщане на Христос.

Това не е сигурно и съвсем не всички тълкуватели на Откровение мислят така. Но това е напълно възможен прочит и аз ви предлагам да се запознаете с аргументите за и против и да вземете решение, което е добре информирано. Това означава да четем Откровение отговорно.  Нито пък това е някаква „нова мода“ която отхвърля стария и утвърден начин да четем Откровение. Идеята за т. нар. „рекапитулация“ в книгата се използва още от църковния отец Викоторин от Патау в средата на 3 век. 

Б) Това е най-важното, което трябва да знаете за структурата на Откровение, но има още няколко деления, които могат да ни помогнат  да разберем идеята на автора. Нямаме време да се спираме на всички затова ще спомена само 2.

Повечето тълкуватели са съгласни, че гл. 10 е един вид център на книгата. До този момент Йоан описва какво става. В гл. 1 Йоан получава заповед от Христос да напише какво вижда и какво ще се случи. Първите 9 глави той прави това. И тогава в гл. 10 той отново получава същата заповед, която е придружена с образа на един свитък, който трябва да изяде и който в устата му е сладък като мед, но в корема му става горчив. Ако сте внимавали когато казахме, че образите в Откровение идват от СЗ може би искате да питате дали и тук е така. Отговорът е Да – свитъка идва от Езек. 3. Но това, което е по-важно е, че ако до гл. 9 Йоан просто описва това, което се вижда на повърхността от гл. 11 нататък той до голяма степен започва да ни показва нещата зад сцената, защо се случва това, което се случва. Внимавайте на това развитие в структурата и то може да ви помогне да видите по-ясно картината.

В) Бъдете внимателни за някои министруктури в книгата.

Например – втората част на книгата гл. 12-20 описват враговете на Бога като сатана (който е змеят), звярът и лъжепророкът и накрая голямата блудница. След това в обратен ред е описано тяхното унищожение. Точно между описанието и унищожението им е вмъкнат образа на Божиите хора, които са църквата изобразени като невестата Христово. А след унищожението на Божите врагове е описана сватбата между Христос и Неговата църква. Това е много ясна структура и тя носи едно силно послание. Но ние ще го чуем само ако държим сметка за структурата на книгата.

Има още много, което може да се каже, но спирам дотук.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.