Някои бележки за Троицата


от Радостин Марчев

Миналата вечер по доста късна доба ми се наложи да участвам в един колоквиум, на който, макар основната тема да беше друга, доста си поговорихме за Троицата. Това, съчетано с (бавно) течащия в този блог превод на кигата на Фред Сандерс „Дълбоките Божии неща”, ме провокира да  нахвърлям някои кратки бележки. Те са разхвърляни и със сигурност не са нещо, което всеки повече или по-малко занимавал се с темата да не знае, но въпреки това може да се окажат полезни за някой.

Първо – и доста очевидно – Троицата никак не е лесно да бъде обяснена. Всъщност по-добре би било да кажем, че тя не може да бъде обяснена, но ние въпреки тов продължаваме да се опитваме да го напарвим. Резултатът е, че голяма част от популярните обяснения за Троицата се оказват подвеждащи. Повечето от тях се основават на някои аналогии от познания ни свят. Двете, които ми идват първо на ум са следните.

Троицата може да се сравни с вентилатор, който има три перки, всяка от които е еднаква с останалите две. По подобен начин Бог се състои от три личности, които заедно формират една Троица. Слабата точка на подобно сравнение е следната. Трите перки на вентилатора са напълно идентични една на друга докато лицата на Тропицата не са. Разбира се, всяко едно от тях притежава Божествената природа и качества в степен еднаква на останалите две. Въпреки това Отец не е Сина, Сина не е Духа и Духа не е Отец. Ако някой възрази, че перка А, не е перка Б и т.н. то проблемът въпреки това остава понеже трите перки са напълно идентични една на друга докато Отец не е напълно идентичен на Сина и Духа (макар че ние не сме в състояние да кажем в какво се състои различието). Същото се отнася и за аналогията с равностранен триъгълник.

Второто сравнение, което съм чувал често да се използва е свързано с трите агрегатни състояния на водата. Течността, леда и парата са все вода, но не са едно и също нещо. На практика обаче това лесно може да доведе до модализъм – древна ерес, според която Бог се е явявална хората под различна форма като Отец, Син и Дих, един вид слагайки си различни маски. Това отново е подвеждащо.

Второ, богословското разглеждане на Троицата може да започне от дава противоположни края. В първия вариант се тръгва от общата природа, а във втория от отделните лица. Всеки един от тях има своите силни и слаби страни както в същото време съдържа и някои опасности. Традиционно западното богословие, следвайки Августин, изхожда от природата, докато източното, до голяма степен под влияние на кападокийците, от личностите. В съвременния богословски климат обаче подобно разграничение едва ли може да се представя като вярно. Разбира се, няма причина двата подхода да не могат да съществуват съвместно както всеки се явява един вид балансьор на другия.

Трето, обичайното съвременно изразяванена учениет за Трицата е, че тя представлява единство на три личности притежаващи една обща Божествена природа. Гръцката дума „ипостас” която обичайно се превежда като личност обаче не е точен еквивален на понятието в неговия съвременен смисъл. Например за нас личност означава някой, който притежава самостоятелна воля, но традиционно, според Шестия вселенски събор, волята следва не ипостасата, а природата. На практика това означава, че в Троицата съществува една единствена воля, която е обща за Отца, Сина и Духа. (Обръщам внимание, че това не означава три личности с различни воли, които работят за постигане на обща цел, както понякога са правени опити да се обясни Троицата – това би означавало тритеизъм, а не Троица). Защо християните са стигнали до подобно приемане за общата воля е твърде дълго да обяснявам тук, но следстията от това би трябвало да са очевидни – вкл. вниманието, с което трябва да избираме езика, който използваме по отношение на Троицата.

Последно, когато говорим за отношенията между Отца и Сина (и в по-малка степен за Духа) ние трябва да си даваме сметка за силния антропоморфизъм, пред който сме изправени. Отец е баща на Сина, но Той не ражда Сина, по начин, по който ние раждаме, нито пък Го ражда във времето – и дори извън времето понеже Синът е съществувал от цялата вечност. В какъв смисъл тогава Той е наречен Отец и как отношенията между двамата са отчески и синовни става трудно да си представим и обясним. Тук се натъкваме на вероятно едино от най-подчертано небуквално използване на езика в цялото Писание, криещо зад себе си тайна, която не разбираме и може би не сме в състояние да разберем. А голяма част от християните дори не си дават сметка за това   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.