Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух – 3


от Фред Сандърс

Понеже вечния Син е станал въплътения Син ние можем да кажем много неща за Неговото синовенство. Проследявайки нишката назад от явяването Му във Витлеем ние можем да научим нещо за Троицата като цяло понеже това е централното събитие, в което Бог отрива, че има Син.

Можем да кажем относително малко за Отца и по-голямата част от това е пряко свързано със Сина: Отец е личността, която очевидно стои в друия край на отношението правещо Сина Син. Но най-малко можем да кажем за вечната божвествена личност, която е Свети Дух, не понеже Той е по няккаъв начин по-малко Бог, по-малко личност или по-малко свързан с другите личности от Троицата. Той е всички тези неща точно толкова цялостно колкото и Отец и Сина. Но Неговото себеотркиване не е толова пряко колкото това на Сина и отношенията Му с останалите личности не са толкова непсоредтсвено видими колкото тези на Отца и Сина, чийто взаимоотношения се съдържат в самите им имена. Трябва да устояваме на искушението да измисляме по-конкретни неща от тези, които всъщност са ни открити за Духа или да претедираме, че знанието ни за мястото на Духа в тринитарния триъгълник е толкова детайлно и пълно колкото е това за Сина.     

Новия завет очевидно говори за тези три образа: Отец, Сина и Светия Дух. Калически християнското богословие проследява тези три личности обратно до вечната Троица на Самия Бог. Тъй като триединството спада към това, което Бог всъщност е, а не към нещо, което Той свободно върши, то е било наречено онтологична Троица, същностна Троица или Троица на съществуването. Богословието също така го наричат иманентна Троица понеже именентност означава „вътрешен на” себе си.

Не съществуват много алтернативи как да пренесем това умствено движение обратно до вечната Троица. Една алтернатива би била да кажем, че Бог в Себе Си всъщност е многоличностен, но когато Се откроива пред нас Той се открива в различни аспекти като Отец, Син и Дух. Но това би означавало, че един многоличностен Бог се показва като три-личностен, което всъщнсот не означава въобще да се открива, а да показва точно това, което Той не е. Друга алтернатива би била да кажем, че един многоличностен Бог е бил първо Отец, след това Син и след това Дух. Но подобен вид сериен монотеизъм не може да оправдае библейските епизоди, в които Отец Сина и Духа се обръщат един към друг в междуличноста комуникация. Един едноличностен Бог, Който просто слага различни маски, за да изпълни различни цели, преминава в различни форми когато е в различно настроение или играе различни роли с различни правила не е Троицата на християнскта вяра.

Друга алтернатива на класическата позиция би била да признаем, че в единното битие на Бога съществуват три лица, но да откажем да приложим към тях имената „Отец”, „Син” и „Свети Дух” освен по отношение на външните им действия. Т.е. можем да кажем, че трите личности, с които се срещаме в историята на спасението действително откриват, че единия Бог е вечно и вътре в Себе Си три личности, но ограничаваме имената „Отец”, „Син” и „Свети Дух” до нивото на това, което Бог прави за нас и изявява в историята на спасението. Отвъд това ние оставаме агностични за това какво могат да предсатвляват тези три личности сами по себе си, у дома, в шастливата земя на Торицата. Тук за нас те може да са Отец, Син и Дух. Но ако приемем тази трета алтернатива не бихме могли да кажем почти нищо за това кои са те сами по себе си. Може би те биха били неразличими ако го нямаше въплъщението или пък биха могли да се разпознават посредством някаква неоткрити, тайни различия. Но доколкото ние знаем в небето не би имало Отец, Син или Дух, а единствено Анонимна троица.

Да се ограничим до такова смалено познание за Троицата би било богословска трагедия, не толкова зле както еретическия модализъм на другите алтернативи, но все още твърде зле за християнската вяра. Ние знаем много повече от това, че в Бога съществуват трима „някои”. Когато Словото стана плът и живя между нас, славата, която Той показа на апостолите  беше „славата на Единородния на Отца” (Йоан 1:14). Ние сме срещали Сина и Светия Дух лично, понеже Отец ги е изпратил в човешката история. Християнския опит на спасението е една среща с истинския Бог така както Той съществува: като Отец, Син и Свети Дух. Ние със сигурност не знаем всичко за личностите на Троицата, но това, което знаем се простира по целия път обратно до Този, Който Бог е, вечно и същностно.

Щом веднъж изповядаме, че единия Бог е една Троица на вечния Отец, вечния Син и вечния Дух има още една концептуална степка, която трябва да напарвим. Тя дава най-добър смисъл на библейското откровение в Троицата и е също така препоръчвана от класическата традиция на християнското учение. Още веднъж, най-доброто място да видим това е в отрковението за това Кой е Сина. Втората личност на Троицата е вечен Син на Отца, но съществуват определени елементи на синовенство, които ние познаваме от земния си опит, но които не могат да се приложат към един син, който е вечен и същностен. Наприемр той не би могъл да е по-млад от своя баща. Освен това той не би могъл да е един от многото възможни синове понеже обобщава в себе си всички възможности за същностно синовенство. По подобни причини той не би могъл да има майка. Какво остава когато всички тези аспекти на синовенството, които ние познаваме бъдат премахнати? Две неща. Първо, Синът не би могъл да бъде различно същество от своя Отец. Отец може да създаде къща или кон от нещо различно от Самия Себе Си, но синът идва от самото Му битие. Той не е по-нисък ред битие, а е на същото ниво както Своя Отец. Второ, Синът се намира в отношение на произход от Отца –  Той идва от Отца. Класическта дума за това е раждане, затова ние казваме, че Отец ражда Сина.     

Ако желаем да говорим колкото е възможно по-минимално и скромно за това можем да кажем, че отношението между Отец и Сина е това, че Отец е родил Сина. Ако наречем това вечно раждане ние просто се предпазваме от възможно неразбиране. Нямало е време, в което Отец да е родил Сина като преди това Той не го е родил. Не, вечния Отец и вечния Син винаги са съществували заедно, като Синът винаги се е намирал в отноешение на идващ-от или роденост от Отца. Още веднъж същата логика се простира и спрямо Светия Дух, макар и, отново, с още по-малка яснота. Той е вечен от Отца, но понеже не е Син, ние използваме различна дума за означим и конкретизираме вечното Му отношение. Традиционно тъй като „Дух” означава „дъх” думата „издихание” е била използвана за отношението на произхода на Духа.

Това е класическия начин да опишем вечния жовот на триединния Бог в Самия Него. В щастливата земя на Троицата, над всички светове, Бог вечно съществува като Отец, Син и Свети Дух. Бог е това, в абсолютно и логическо първенство пред това, което Той свободно избира да направи. Без да споменаваме творението и изкуплението съвършено блажения живот, който Бог живее е един живот като Отец, Който вечно има Своя роден Син и уникално вдъхнат Дух в общение със Себе Си. Онтологичната Троица (наричана също така и иманентна Троица) включва тези вечни отношения на произход.

Наистина ли е необходимо да утвърждаваме тези основни връзки на произход? Вярвам, че е. Учението за Троицата не е нещо, което сме научили от общи логически принципи, от естественото откровение или от здравия разум. То е истина за Бога, която ни е известна единствено поради специалното откровение. В резултат на това тринитарното богословие трябва да упражнява своето знание особено внимателно. Преди всичко учението за Троицата не трябва да бъде представяно по начин, който отива по-далеч от това, което Бог ни е открил. Тайните неща принадлежат на Господа! Евангелските християни са склонни да са добри пазители на тази гранична линия. Но съществува и друга гранична линия подчертаваща обратната грешка: ние също така трябва да се уверим, че използваме всичко, което ни е било открито. Тринитарното знание е ценен богословски ресурс и ние никога не трябва да бъдем виновни в това, че не казваме всичко, което Бог е открил. Откритите неща принадлежат на нас и на децата ни завинаги! Вечното Божие синовенство е открито и назоваването му с името вечното раждане е бил класическият християнски начин да се уверим, че разбираме правилно това синовенство.[1] Тринитарното богословие утвърждава следното за Бога-Троица: Синът и Духът се намират в конкретни отношения с Отец и това са отношения на произход. Синът и Духът са дошли от Отца и това винаги е било вярно.


[1] Наричам го „класическо” понеже съм в състояние да покажа, че ранните църковни отци са мислели по този начин.  За добро разглеждане на доказателствата от ранната църква виж Robert Letham, The Holy Trinity: In Scripture, History, Theology, and Worship (Phillipsburg, NJ: P&R, 2005), 89–200. За целите, които си поставям в тази книга е по-важно да покажа, че това винаги е била последователната позиция на евангелските протестанти и следващите глави ще направят това напълно ясно. Но още по-важно от тези две позовавания на традицията е моето твърдение, че изказаното тук твърдение е ясното значение на Писанието.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.