от Мартин Лутер
„Авррам повярва в Бога и Той му вмени това за правда” (Битие 15:6)
Трябва да разберем, че Божиите обещания и заповеди са много различни. Божиите обещания изискват вяра. Божиите обещания изискват действия. Божиите обещания са абсолютни и несъмнено ще се изпълнят понеже Самият Бог ги изпълнява. От друга страна Неговите заповеди никога не са цялостно изпълнявани. Хората не живеят според Божиите стандарти понеже са нещастни грешници. За щастие нашата правда не зависи от собствените ни усилия да се покоряваме на заповедите. Ние никога не можем да живеем според Божите стандарти. Вмсто това правдата ни зависи от Неговото обещание, което е твърдо установено и не може да бъде променено. Обещанието със сигурност ще се изпълни когато вярваме в него. Затова не може да се отрече, че единствено вярата оправдва понеже единствено вярата приема обещанието.
Собствените ни усилия да се покоряваме на Божиите заповеди не могат да заслужат Божието одобрение. Въпреки това ние трябва да поучаваме Божиите заповеди и да се опитваме да им се покоряваме, за да разберем колко отчаяно е положението ни. Ние трябва да разберем в каква огромна степен се нуждаем от Божията милост и доброта. Ние не сме измислили това богословие и то не се е появило в сърцата ни както противниците ни продължават да твърдят. Павел учи на него цитирайки Мойсей, който казва, че Авраам повярвал и Бог му вменил това за правда. С други думи Авраам е бил оправдан понеже повярвал на обещанието. Всички Божии обещания са основани на Христос. Ако нямаме Христос за Посредник Бог няма да има нищо общо с нас. Съществува само една разлика между вярата на Авраам и нашата вяра. Аврам повярвал в обещаният Христос, Който все още не бил дошъл. Ние вярваме в Христсо, Който вече е дошъл. Всички сме спасени чрез една и съща вяра.
Rado's blog 