Вечен Отец, вечен Син, вечен Дух 


    

от Фред Сандърс

Видяхме, че Бог е троичен на най-дълбоко ниво, на нивото на това Кой е Той същностно вместо на нивото на това, което прави. Описахме как трябва да мислим за факта, че Бог не е Троица просто когато реши да направи нещо, а е Троица „у дома,” в щастливата земя на Троицата. Бог е Троица най-вече за самия Себе Си  и едва на второ място за нас. Едно от следствията на това е, че Отец винаги е бил Отец, Синът винаги е бил Син и Светия Дух винаги е бил Свети Дух.

Можем да срещнем троичния Бог когато Той ни дава Себе Си в историята на спасението както Отца, Сина и Светия Дух. По-конкретно ние срещаме Троицата във въплътения Син, Неговият небесен Отец, Който обиква света и избира един народ и Светия Дух на Петдесетница, Когото Исус и Отец изливат на вяка плът след възнесението на Христос. Т.е. ние ги срещаме докато вършат Своята мисия за нас и нашето спасение. Можем да кажем, че в Библията както и в нашата собствена опитност срещаме една Троица на спасителната история. Но лицата на Троицата имат една дълбочина на живота достигаща отвъд тази мисия и точно към тази безкрайна дълбочина сочи истинското учение за Троицата.

Всяко от трите лица е уникално по начина, по който ни открива това измерение на безкрайна дълбочина зад своето присъствие, така че да трябва да вървим към тях по различни пътища. Вероятно най-лесно е да разберем Сина. Когато Исус Христос е бил заченат в утробата на Дева Мария и роден във Витлеем Той е започнал Своето въплътено съществуване. Той е станал изцяло и напълно човек без да престава да бъде изцяло напълно божествен. Но Той, личността, Която се е въплътила, вече е съществувал преди човешкото Си раждане. Той е предсъществуващ, в абсолютния смисъл на тази дума. Това не е вярно за никое друго човешко начало и е основната разлика между Исус и останалите хора (по-фундаментално от двественото Му раждане и Неговата безгрешност). Всички останали хора се появяват от едно състояние на несъществуване и за тях може да се каже неточно, че предсъществуват единствено в сърцата на родителите си или в божието провидение, планове и подготовка за тяхната поява. Но когато достигнем до Божия Син имаме един случай на действително предсъществуване. Това не е парадкос понеже не казваме, че Исус е предсъществувал Собственото Си съществуване, а единствено, че Сина е предсъществувал преди Своето вълъщение. „Пред” в учението за предсъществуването на Христос сочи назад, преди Той да приеме човешка природа. Това е слуай, в който тази личност е съществувала „преди”.

Преди Словото да стане плът (Йоан 1:14) приемайки човешка природа, личността, която е Исус Христос вече е съществувала. Разбира се, странно е да наричаме тази личност „Исус Христос” преди раждането Му във Витлеем и приемането на човешко име (Исус) и титла (Христос). Ако искате да сте много прецизни можете да кажете, че Той може да е съществувал, но все още не е бил Исус Христос. Това е разграничение, което си заслужава да бъде направено. Но съществуват няколко причини да не насилваме подобнa прекомерна точност в начина, по който говорим за Него. Първо, ние познаваме тази личност и трябва да я наричаме по някакъв начин. „Невъплътеното Слово” просто не е достатъчно топло обръщение имайки предвид всичко, което знаем за Него въз основа на времето прекарано сред нас. Второ, същестува библейски прецедент. В онези редки случаи, в които Библията ясно сочи назад към вечната дълбочина зад въплъщението, тя обикновено свързва своето твърдение с конкретното име Исус. Например когато Павел говори за вечния Син и Го нарича Исус Христос („имайте в себе си същия дух, кпйто беше и в Христос Исус, кйкто като беше в Божия образ…” Фил. 2:5-6), ние не трябва да бързаме да го поправяме: „О, Павле, преди въплъщението Той все още не е бил нито Исус нито Христос”. Може би Павел използва една съкратена формула по начина, по който ние бихме казали: „Шестнадесетия президент на САЩ се е родил в тази колиба”. Разбира се, по времето коагто се е родил той все още не е бил шестнадесетия президент на САЩ и все още не е бил наречен Ейбрахам, той е бил едно безименно, хленчещо бебе. И преди Аби Линкълн да е заченала, той не е бил нищо, освен ако не смятаме за предсъществуване трепването в окото на баща му или  плана за Линкълн в предузнаващия Божий ум. Но за разлика от Аби Линкълн и всеки друг Исус Христос вече е бил някой преди да се роди като младенец на първото Рождество.

Трябва да отбележим причината, поради която всички тварна аналогии се провалят в една конкретна точка свързана с разбирането на учението за предсъществуването на Христос. Когато казваме, че Исус Христос е съществувал „преди” Своето въплъщение ние нямаме предвид, че Той е предшествал това с някакво крайно количество време. Божия Син е предшествал Своето въплъщение по начина, по който Творецът предшества  товрението: безкрайно. Може да е лесно да говорим за предсъществуване, но малката сричка „пред” представлява ядрен скок от Тук до Там, от времто до вечността. Преди да сте приключили с изказа на тази представка вече сте оставили зад гърба си всичко измеримо и подлежащо на контрол. Да следваме библейския аргумент водещ то подобно утвърждаване е едно, но щом веднъж сте последвали следите до мястото където изповядвате, заедно с християните от всички времена, предсъществуването на Христос, вие сте изразили една мисъл, която ви катапултира в Божието битие. Исус Христос предшества Своето съществуване вечно, като Бог.

Но коя е била тази личност преди да вземе човешка природа, името Исус и титлата Христос? Той е бил Божия Син. Когато библейските автори казват, че Бог е изпратил Сина Си на света (Йоан 20:21; Гал. 4:4; 1 Йоан 4:14), че дава Сина Си за спасението на света (Йоан 3:16; 1 Йоан 4:10) или че говори ясно чрез Сина Си (Евреи 1:1) те твърдят, че Сина вече е съществувал като Син, една личност пребиваваща с Бог-Отец от цялата вечност. Той не е станал Син когато се е въплътил. Бог не е възлюбил света толкова, че е дал някой, който е станал Негов Син в акта на даването. Бог, Който вече има Син, Го израща в света, за да Се въплъти и като умилостивение за греховете ни. Така когато апостолите срещат Исус Христос те срещат „Този, Който беше отначало….вечния живот, който беше с Отца и сега ни се яви.” Затова те могат да твърдят, че имат „общение…с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1 Йоан 1:1-4).[1]         

Така Исус Христос е вечно Божий Син, или Той е вечният Син, второто лице на Троицата. Той е Бог-Син, на първо място, по тринитарни причини. Той е наречен Син понеже е Синът на Отца от цялата вечност. Когато се е въплътил, Той е станал син на Мария, обещания син на Давид, Месията. Но никога не е имало време когато Той е станал Божий Син. Той е такъв вечно и същностно. За нас и за нашето спасение вечния Син става въплътил се Син.


[1] За кратко, достъпно обяснение на вечносто синовенство и оборване на алтернативни виждания виж John MacArthur, “Reexamining the Eternal Sonship of Christ,” at http://www.gty.org/Resources/ Articles/593.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.