Да отхвърляме Божията благодат

от Матин Лутер

„Не осуетявам Божията благодат; обаче, ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно.” (Галатяни 2:21).

Да желаем да се оправдаем със собствените си дела чрез закона е толкова погрешно, че апостол Павел нарича това отсуетяване на Божията благодат. Това показва не само неблагодарност – която е твърде лоша сама по себе си – но и презрение, понеже ние трябва ревностно да търсим Божията благодат. Вместо да напртавим това ние отхвърляме Неговата благодат, която ни е била дадена като дар. Това е сериозна грешка. Помислете за аргумента на Павел: „Ако правдата се придобива чрез закона, тогава Христос е умрял напразно!” Павел уверено заявява, че или смъртта на Христос е била безсмислена, което е огромно богохулство, или че смъртта Му е била решаваща понеже чрез закона ние не можем да пожънем нищо освен грях.

Някои учители измислят различни катергоии правда използвайки разграничения, които сами са си измислили. Ако тези учители се опитат да сведат тези свои идеи до богословие, те трябва да бъдат държани твърде далеч от Светите Писания. Понеже те казват, че един вид е моралната правда, друга е правдата от вяра и след това прибавят и други, за които дори не съм чувал. Нека светските управници имат своите видове правда, философите техните и всеки човек своя собствена. Но ние трябва да разбираме правдата по начина, по който я описва Библията. Апостолът ясно казва, че няма друга правда освен тази, която е от вяра в Исус Христос. Всички останали дела, дори тези извършени според най-светите Божии заповеди, не предалагат правда. Не само това, но те всъщност са грехове.

Греховете ни са толкова големи и толкова далеч от правдата, че е било необходимо Божия Син да умре, за да може правдата да ни бъде дадена. Когато говрим за богословие нека да не наричаме правда нищо, което е различно от вярата в Христос.