от Мартин Лутер
„С вяра и сама Сара доби сила да зачне в преминала възраст, понеже счете за верен Този, Който се бе обещал.” (Евреи 11:11)
Библията ясно показва, че обещанията за физически благословения включват и духовни такива. Ние не сме създадени, за да съществуваме така както съществуват кравите и магаретата. Ние сме създадени за вечността. Когато Бог ни дава обещание Той не се ограничава до физическите ни нужди нито се грижи единствено за корема ни. Той иска да опази душите ни от погибел и да ни даде вечен живот.
Обещанията за външни и физически неща са подобни на черупката на един орех. Истинската същност, вътрешната ядка, е Христос и вечния живот. Бог, Който дава обещанията не говори на магарета и крави. Както посочва Павел: „За воловете ли се грижи тук Бог?” (1 Кор. 9:9). Той е по-загрижен разумните човешки същества създадени по Негов образ да живеят вечно с Него.
Очевидно обещанията за физически благословения приличат на орехите и ябълките, които ние използваме, за да привлечем вниамнието на децата си. Бог привлича вниамнието ни с физически благословения, така че да се научим да оценяваме вечните. По този начин Бог ни насърчава да очакваме вечен живот. Божието обещание да ни дава храна и вода не е единствено, за да можем ние да чдем и да пием без да мислим както правят конете и магаретата. Той ни дава физически благословения, за да осъзнаем, че Той ни обича. Това ще ни помогне да Му се доверим за всичките си нужди. Дори ако Бог ни дава само една щипка сено, Той иска ние да го признаем за вечния Бог, Чиято доброта е непрестанна. Ако вярваме в Него ще имаме вечен живот. Макар Авраам да не видял, изпълнението на всичките обещания през живота си той все пак вярвал в Бога. Така той получал вечен живот.