Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 2


от Радостин Марчев

Вторият важен въпрос, който Кевин Джилс задава в своята книга е „Какви са причините някои мъже да се превръщат в насилници?” Отговорът, който той дава е двустранен.

1. На микро-ниво специалистите се занимават с личностните характеристики на даден човек, които могат да го подтикнат към подобни действия. Тук влизат лични преживявания, психологически профил, конкретна обстановка, в която живее, себеоценка, идентичност като мъже и жени и т.н. Изследванията откриват, че насилниците показват психични разстройства по-често от средното. (Tracy, “Patriarchy and Domestic Abuse,” 13–14. Виж също Hill, See What You Made Me Do, 101 и Senger, God Hates Divorce, 229–32.). Въпреки това Джилс предупреждава, че не можем да очакваме да открием някакви модели, които да ни покажат, че насилниците са по-различни от обикновените хора. Той цитира Джил Хил: „За нас може да е по-лесно да вярваме, че домашните насилници са разпознаваемо различни от обикновените хора. Но не можем да избегнем неудобната истина, че насилническото и садистичното поведение идва от иначе „нормални” умове. (Hill, See What You Made Me Do, 103–4. See also Bancroft, Why Does He Do That?, 38–39.)

2. Второто ниво, което Джилс нарича „макро ниво”, е свързано с определени обществени приемания или (части от) светогледи характерни за по-големи групи хора. Според него тук изследователите много последователно достигат до извода, че съществуват някои значими фактори, които могат да провокират насилие.

„Макар да не съществува една единствена причина за насилие срещу жени и деца последните международни изследвания показват, че съществуват определени фактори, които последователно предсказват – или водят до – по-високи нива на насилие срещу жени. Те включват вярвания и поведение отразяващи липса на уважение спрямо жените, ниска подкрепа на равенството между половете и придържане към твърди или стереотипни роли на половете, отношение или идентичност” (“Change the Story,” Foreword, 1.).

Heise and Kotsadam в статия публикувана в Lancet през 2015 и основаваща се на 66 изследвания в 44 страни и обхващаща 481 души откриват, че „особено силна предпоставка за…насилие от страна на партньора са нормите свързани с авторитета….Основните влияния за насилието на партньора са свързаните с пола норми и йерархичността, която определя отношенията между мъжете и жените” (Heise and Kotsadam, “Cross-National and Multilevel Correlates of Partner Abuse,” 347.)

Лиз Уол в своята важна статия, “Gender Equality and Violence Against Women,” казва следното: „Липсата на равенство между половете е цитирана последователно като основна детерминанта за насилие над жени. Общото събрание на ООН в своята декларация от 1993 свързана с елиминиране на насилието срещу жени отбелязва, че това насилие е проява на исторически властово неравнопоствени отношения между мъжете и жените. Неравенството на половете като причина за насилие срещу жени също така посочва подходи за предотвратяване от организации като СЗО и VicHealth, както и голяма част от изследванията в тази област. Последните отново и отново откриват, че мъжете, които се придържат към традиционни йерархически виждания за ролите между половете и отношенията са най-вероятните извършители на насилие над жени” (Wall, “Gender Equality and Violence Against Women,” 2.)

„Не подлежи на съмнение, че традиционните разбирания за мъжественост – патриархалната мъжка упълномощеност – са в основата на насилието на мъже над жени” (Hill, See What You Made Me Do, 109.)

„Патриархалните модели, които дават на съпруга най-голяма власт и авторитет са най-вероятните стимули за домашно насилие” (Tracy, “Patriarchy and Domestic Violence,” 42.)

„Съществуват множество данни, показващи че разбиранията за половете, в които мъжете са виждани като превъзхождащи жените и в които мъжете получават по-голяма власт да контролират жените са предпоставки за нараствене нивата на домашно насилие” (Tracy, “Asking Christians to do Better.”)

„Това е най-доброто научно и най-убедителното обяснение. Терминът „патриархат” буквално означава „власт на бащата” или по-общо, властване на най-възрастния мъж в едно разширено семейство. Патриархата е следствие от упълномощаването на мъжа. Той показва вярата, че мъжете трябва да управляват. Мъжете са родени да водят, а жените да следват. С други думи мъжете и жените са свойствено различни. Изследване след изследване са показвали, че мъжете, които приемат тези вярвания и ги следват са по-склонни да бъдат насилници” (Hill, See What You Made Me Do, 103 and esp. Wall, “Gender Equality and Violence Against Women.”)

На това място в нашия ум би трябвало да светне червена лампа. Ако общата и последователна причина за насилие над жени на макрониво се корени във виждането, че мъжете по някакъв начин стоят над жените това означава, че имаме пръст, който директно сочи към т. нар. комплементарнна позиция приемана от мнозина християни.

Най-общо християните имат два основни подхода към отношенията между половете. Т. нар. „егалитари” смятат, че мъжете и жените, макар и различни, трябва да са напълно равнопоставени в своите отношения. Коплементарите от друга страна вярват, че Бог е определил мъжете да водят, а жените да се покоряват и да следват.

Разбира се, както Кевин Джилс ясно обяснява, терминът „комплементарен” (който означава допълващ се) е евфемизъм. Названието цели да покаже, че мъжете и жените се допълват и неговите привърженици бързат да посочат, че вярват в пълното равенство на половете. На практика обаче това е поне наполовина невярно. Коплементарите вярват в пълното равноправие на половете на духовно ниво или в духовно отношение. На социално ниво обаче за тях мъжете и жените в никакъв случай не са равнопоставени. Мъжете са определени да водят, те са „глави” и трябва да вземат всички важни решения, а жените са създадени да се покоряват и да им помагат. В това се състои разликата между мъжете и жените и това е начина, по който те се допълват. Така на практика достигаме точно до позицията, която горните изследвания определят като „патриархална” и сочат като главен двигател за домашното насилие на макро ниво.

Нещо повече, Джилс е документирал изказвания на редица водещи комплементари, които се съгласяват, че тяхното виждане е на практика патриархално.

„Дени Бурк, бивш председател на Съвета за библейска мъжественост и женственост, водещата комплементарна организация казва: „Библейска патриархия не е толкова лошо определение. То е това, което Писанията учат за мъжествеността и женствеността”  (Burk, “Complementarianism or Patriarchy?)

Джо Картър, редакторът на сайта The Gospel Coalition, широко четен комплементарен блог, казва, че комплемнтарите „не трябва да се страхуват да твърдят неща, които са смущаващо контракултурни…Християнството е една преработена патриархална версия” След това той добавя, че патриархат не е лоша дума за „тези от нас, кото служат на Бога на Авраам, Исаак и Яков – Бог и Отец на Исус Христос”   (Carter, “Debatable.”)

Ръсел Мур, бивш президент на Южнобаптистката конвенция за религия и етика не може да бъде по-директен. Според него автентичното комплементарно учение е библейско заповядано и с право може да бъде наречено „християнски патриархат”. Бог е определил мъжете да водят в църквата и у дома и жените трябва да уважават тяхното водачество.   (Moore, “After Patriarchy, What?” 569–76.)

Да обобщим – редица християни изповядват една форма на патриархат като даден от Бога ред за семейството и църквата (а често и за обществото като цяло), а научните изследвания последователно посочват патриархалните отношения като открояващ се фактор за домашно насилие.

Кевин Джилс обаче все още не е свършил.

Следва.

1 thought on “Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 2

  1. …” . Защото отвътре, от сърцето на човеците, излизат зли помисли, блудства, кражби, убийства,
    22. прелюбодейства, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, хулене, гордост, безумство.”… и проявлението на това зависи от страстите на сърцето или под каква форма ще се прояви първородния грях , и още ….” 26. ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
    27. И ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.”
    Можем ли да заключим , че отношението към жените в семейството , не зависи от това дали си комплементар или егалитар , а от това дали в сърцето е извършена /или не е извършена/свръхестествена, регенеративна интервнция на Христовия Дух! Част от това , да ходиш в повеленията Му, е да мразиш насилието във всичките му форми , както Той го мрази ,да ненавиждаш греха и да се бориш с него ,и за това единствената причина да е желанието да Му угодиш.Според мен научните изследвания са грешни защото са извършени сред „християни” , които не са християни. Те ходят на църква , може да участват в служение , да са сред най – активните и въпреки това да са насилници , за което нито се чувстват изобличени нито се борят за промяна , а търсят оправдание за живота си в Словото. Съгласен съм с Ръсел Мур , още повече , че четохме чудесна негова книга.Според мен въпроса е друг. Защо никой в църквите не говори за домашното насилие и могат ли неговите жертви да разчитат на помощ от църквата и от държавата също , след като и нея Бог я е постановил ,и какво следва да бъде нашето отношение към развод в случаи на тежко насилие / в различните му форми ,както добре си ги определил/ !!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.