Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин? – 1


от Радостин Марчев

Кевин Джилс е австралийски пастир и богослов и от години е един от любимите ми егалитарни богослови. През 2016 г. неговото изказване пред Евангелското богословско общество до голяма степен беше причина за повсеместното отхвърляне на учението за субординацията на Сина спрямо Отца (текста може да се прочете ТУК, а бележките на самия Джилс описващи историята ТУК).

Неговата нова книга повдига въпрос, който през последните години става все по-актуален и у нас а именно насилието над жени. Както ясно личи още от името й „Главенството на мъжа и насилието над жените: свързани ли са те по някакъв начин” тя поставя въпроса в контекст, за който все още не сме започнали да говорим. Става дума (1) за реалността на подобен вид насилие над жени в християнските църкви както и (2) за връзката на това насилие с учението, че жената трябва да е подчинена на мъжа.

Ще се опитам да представя виждането на Кевин Джилс без твърде много собствени коментари. То е достатъчно ясно и всеки може да си направи съответните изводи. Понеже макар и малка като обем книгата на Джилс е доста богата като съдържание ще й отделя няколко отделни поста.   

Една значителна част от книгата на Джилс представлява общо въведение към въпроса за домашното насилие. Това поставя основата за конкретните случаи, за които той говори по-нататък.

Първо Джилс представя реалността на насилието над жени. Има достатъчно източници, които документират това. За една християнска, почиваща на добри изследвания книга (номинирана от списание Християнството днес), която споменава и Джилс виж Elaine Storkey, Scars Across Humanity: Understanding and Overcoming Violence Against Women. Самият аз още се спомням как преди няколко години когато я четох тя събуди в мен истински ужас – и съответно гняв към хората, които отричат или омаловажават това, което се случва.

Второ, Джилс прави някои разграничения.

Не всяко домашно насилие е физическо – съществуват и други форми на тормоз, които могат да са също толкова реални. Ето защо Джилс говори за домашно и физическо насилие като за две свързани, но не винаги идентични понятия.

Той ясно уточнява какви форми може да приеме насилието.

  • Устно насилие: обезличаващи коментари, често скастряне, постоянна критика, гневни изблици почти винаги включващи псуване, сарказъм и подигравка.
  • Емоционална/психологическо насилие: жената е обвинявана за всички проблеми в отношенията; извъртане на всичко, което казва; манипулация на чувството й за реалност; постоянно сравняване с други жени; преекспониране на грешките, които прави и постоянното им напомняне.  
  • Социално насилие: ограничаване и контролиране на контактите с приятели и семейство; забрана да излиза за социални събития; следене на всяко нейно движение. Целта е жената да бъде изолирана. постоянна и режеща критика на нейното семейство и приятели;
  • Финансово/икономическо насилие: контрол над всички финанси; отказ от достъп до банковите сметки; неохотно отпускане на пари за разходи за дома; критика на разходите й.  
  • Духовно насилие: цитиране на Библията като оправдание за своето поведение; настояване, че той е по-духовен или по-покорен като християнин; омаловажаване на нейната вяра; принизяване на нейния пастир и църква.
  • Сексуално насилие: насилие или принуда към нежелан секс; извършване на неща, които тя не смята за приемливи; Принуда да гледа порнография.  
  • Физическо насилие: удряне, бутане, душене, хвърляне на неща.  

Джилс уточнява, че не всяка кавга, в която се изричат силни или обидни думи, някой от партньорите умишлено чупи предмети или дори ударя другия е домашно насилие. По-точното определение за подобни случаи е „ситуационно насилие”. Те се случват в повечето семейства и статистиките показват, че честотата на извършването им е близка и за двата пола.  

По-тясното понятие домашно насилие  Джилс определя по следния начин: „Аз използвам израза домашно насилие за ситуации свързани с контрол и сплашване. Жените не упражняват власт на мъжете по начин, по който мъжете са в състояние да направят това. Жените не смятат, че те трябва да командват, да притежават съпрузите си, че трябва да вземат всички важни решения и да контролират финансите или да принудят мъжете си да правят секс. Подобно поведение е почти изцяло специфично за единия пол. Жените като цяло не са в състояние да сплашат или да насадят страх в един мъж. Никога не съм чувал за мъж, който тайно да бяга от дома си заедно с децата си понеже се страхува за своя живот. Вярно, жените могат да убият своя партньор, но почти във всеки случай това е в отговор на постоянни насилствени действия извършвани срещу тях или от страх самите те да не бъдат убити.[1] Домашното насилие е свързано с постоянно утвърждаване на нечия власт.

Джилс развива това по-нататък давайки подробности за профилите на насилниците. Не всеки, който упражнява домашно насилие срещу своя партньор изпълнява всички описани по-долу критерии, но според него профилите са доста последователни.  

  • Той е контролиращ. Мъжът-насилник желае да контролира всеки аспект от живота на интимния си партньор: какво мисли, с  кого се вижда, как се облича, каква е прическата й, как дисциплинира децата, кога се прибира у дома, какво чете или гледа по телевизията, как харчи пари и много повече. Той трябва да има последната дума. Каквото и да прави, настоява той, то е за нейно добро. Той знае какво е най-доброто за „тях”.
  • Той се чувства упълномощен. Това е неговата вяра, че понеже мъжът е глава на семейството той трябва да взема всички важни решения понеже той е естествения водач. Той вярва, че неговото превъзходство във връзката му дава „правомощия и привилегии”. Това чувство на упълномощеност характеризира мъжът-насилник повече от всичко останало.
  • Той вярва, че мъжът и жената са свойствено различни. Мъжете са „силни, независими, неемоционални, логични и уверени,” а жените са „експресивни, подкрепящи и зависими”.
  • Той иска да притежава и смята, че притежава интимния си партньор. Тя е негова и само негова. Той е патологично ревнив, мрази да вижда тя да работи или да говори с други мъже или да прекарва време с приятели и членове на семейството си. Той я иска изцяло за себе си. Целта  му е да я изолира, така че да бъде зависима и фокусирана единствено върху него.
  • Той често изпада в ярост. Понеже насилника има нечестни и нереалистични очаквания спрямо своя партньор той чуство се разярява понеже тя не е направила това, което й е казал или е направила нещо, което той не е одобрил. Той използва гнева си, за да я накара да се покори на неговите желания и изисквания.
  • Той извърта нещата в тяхната противоположност. Светоусещането за упълномощеност на насилника го кара умствено да бърка агресията и себезащитата. Нищо не го разярява повече от това да вижда как неговият партньор се защитава или спори с него. Той казва: „Ядосан съм понеже ти ме ядоса”. Когато тя не направи веднага това, което той желае, той вижда това както заплаха за своето право на власт и да определя всичко. Настояването на мъжа насилник да тълкува всичко единствено от своята собствена перспектива е характерно за неговият начин на мислене. Това е форма на манипулация, за която множество жени жертви споделят.   
  • Той манипулира. В една ситуация той използва гнева си, за да постигне своето, а в друга показва любов и привързаност, за да постигне същото.
  • Той се опитва да поддържа добър обществен имидж пред другите хора. Насилниците обичайно са топли и чаровни в обществени ситуации и съвсем различни у дома. Те са като д-р Дженик и г-н Хайд. Хората ги виждат като приятелски настроени, чаровни, с чувство за хумор и компетентни. Така ако хората чуят, че неговата съпруга или интимен партньор обвинява даден мъж в насилие, те просто не могат да повярват това и смятат, че тя е причината за проблема.  
  • Той оправдава поведението си. Насилниците могат да оправдаят всичко, което правят и не са в състояние да допуснат каквато и да е грешка в самите себе си. Насилника казва: „Просто я бутнах когато ме натисна по слабото място” или „Тя ме накара да го направя” или „Ако не беше казала това нямаше да се ядосам”.
  • Той използва секса, за да наложи властта си и да постига целите си. Много жени в отношения на насилие осъзнават, че сека за тях не е чудесното себеотдаване с любов. Техният партньор изисква секс когато и където той пожелае, настоявайки, че е негово право да го получава винаги когато иска. Значителен брой мъже насилници са неверни и пристрастени към порнография. Порнографията е проблем понеже на първо място тя обезличава жените, представяйки ги най-вече като както сексуални обекти. Тя приема, че секса е единствено физически – откъснат от цялостната личност, без всякакъв намек за любов и посвещение. Освен това съществува и проблем, че голяма част от съвременния „хардкор” порно – известно като „гонзо” – принизява жените и твърде често е свързвана с физическо насилие.

Накрая, позовавайки се на редица източници, Джилс заключава, че „около 95% от цялото физическо насилие – насилие извършено както от мъже така и от жени – идва от страна на мъжете”.[2] Мъжете са „шампиони” когато става дума за насилие, те превишават жените в пропорция поне девет към едно.[3]

Цитирайки Хил, той се обръща към един мит, който продължава често да се повтаря и по родните ни географски ширини:

„Можем ли да кажем, че жените са също такива насилници каквито са мъжете? Не. Идеята, че домашното насилие е еднакво и при двата пола и че насилието на жени над мъжете е „скрита епидемия” е глупост. И когато определени групи твърдят, че една от всеки три жертви на семейно насилие е мъж те разпространяват опасна лъжа.”

В следващата част ще се обърна към конкретно християнските измерения на домашното насилие.


[1] Bancroft, Why Does He Do That? 129.

[2] Change the Story,” 20.

[3] Hill, See What You Made Me Do, 203.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.