Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?


(кратко екзегетично упражнение)

от Радостин Марчев

Както бях писал по-рано сред християните е разпространена практиката да четат евангелските разкази като допълващи се т.е. да сравняват едни и същи случки разказни от отделните евангелисти с цел да достигнат до тяхното по-добро разбиране. Макар че сравняването на свързани текстове от Библията често наистина е много важно за правилното разбиране на Писанието конкретно в случая с евангелията то често води до сериозно екзегетични грешка. Причината за това е, че отделните евангелисти не само че поставят едни и същи случки/думи на различни места в своя разказ, но и често ги използват, за да предадат различни идеи.

За да покажа как работи това на практика ще разгледам срещата на Исус с Неговите роднини, при която Той казва, че Неговото семейство са хората, които слушат и изпълняват Божието слово.

Първият, и вероятно най-ранен текст, текст се намира в ев. Според Марк 3. Случката е описана веднага след избирането на 12 апостоли от Исус (ст. 13-19) и разрастването на Неговото публично служение, което го поставя в остра опозиция с фарисеите (ст. 1-6). Последните започват да разпространяват слух, че „Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете“ (ст. 22). Точно на това място Марк, от гледната точка на разказвач, който знае какво има в умовете на героите, които описва, ни позволява да надникнем в мислите на роднините на Исус: „А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че небилнаСебеСи“ (ст. 21). Майката и братята на Исус мислят, че Той е полудял и дори желаят да Го хванат със сила  и да не Му позволят да върши това, което прави. Тяхното намерение по всяка вероятност е породено от страх за Исус и от любов към Него. Това обаче не променя факта, че в разказа те са представени като група мислеща много подобно на фарисеите определили себе си като врагове на Исус и на Неговата мисия.

В ст. 23-30 Исус отговаря на това обвинение като казва, че не е възможно Сатана да изгонва Сатана и завършва с едно предупреждение, че „всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували; но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях“.

Заслужава си да обърнем внимание, че всички тези детайли са поставени като плънка на „сандвич“ в контекста на една случка, която започва в ст. 20 и завършва в края на главата (ст. 35).

И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат. (ст. 20)… Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън пратиха до Него да Го повикат. А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те. И в отговор им каза: Коя е майка Ми? кои са братята Ми? И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми! Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка (ст. 31-35).

В този контекст Марк представя семейството на Исус като извън новата общност на вярата и като стоящи на страната на враговете на Исус. Това е подчертано още повече от идеята за новото семейство на вярата (тема, която се появява многократно не само в евангелията, но и в целия Нов завет), което без непременно да измества и отхвърля физическото семейство стои над него. По начина, по който Марк описва пасажа би била нужна забележителна екзегетическа акробатика, за да достигнем до различен извод относно целта на това, което той казва.

Същата случка се появява и в евангелието според Матей 12. Сравнявайки я с описанието на Марк можем да забележим някои разлики, които невнимателния прочит лесно би пропуснал. Първо, макар контекста отново да включва сблъсък с фарисеите, които обвиняват Исус, че върши чудеса чрез Веелзевул майката и братята на Исус не присъстват в него. Второ, за разлика от Марк, Матей не казва нищо за намеренията им нито ни дава възможност да видим мислите им. Трето, думите на Исус отново представят семейството на вярата като стоящо над физическите семейни връзки. Но този път те не ни дават възможност да разберем дали роднините на Исус са изключени от числото на учениците.

С други думи Матей 12 значително смекчава гледната ударението на Марк. Текста все още може да бъде прочетен в негативния смисъл, който описахме по-горе, но това заключение вече съвсем не е сигурно.

Но това не е всичко. Текста се среща и в евангелието според Лука 8 където контекста е претърпял още по-голяма промяна. На първо място, тук словесната престрелка между Исус и фарисеите относно ролята на Веелзевул в Неговото служение изобщо не присъства (Лука я предава в гл. 11). Непосредствения контекст, който предшества думите на Исус е Неговата притча за сеяча. По този начин негласно е зададен въпросът Каква почва са роднините на Исус? Дали Словото е дало добър плод в тях и по този начин те са част от семейството на вярата или не? Всъщност в Лука (за разлика от Марк и Матей) Исус дори пропуска да опише като свое семейство хората около Него и не задава въпроса „Коя е майка Ми? И Кои са братята Ми?[1]“ противопоставяйки ги по този начин на физическото Си семейство и така още повече отваря възможността последните да са част от тази вярваща общност. Това означава, че Лука не само смекчава казаното от Исус в сравнение с Марк, но отива по-далеч и от Матей. По начина, по който той предава случката е напълно възможно тя да бъде разбирана  в смисъл, че Той дава Майка Си и братята Си  за пример на хора приели Словото и станали ученици[2]. Това е мнението (и той не е единствен) на известният католически учен Джоузеф Фицмайер в неговия коментар на Лука и на православният богослов Владимир Лоски[3]. То може да бъде подкрепено с наблюдението, че евангелието според Лука Мария вероятно е представена като пример за ученик на Исус, а книгата деяния изрично я споменава по име сред учениците в деня на Петдесетница.

От друга страна това виждане съвсем не е сигурно. Джоел Грийн в своето изследване на цялостния контекст на Лука достига до точно обратното заключение – при това защитавайки го доста убедително[4].   

Беверли Робертс Гавента в своето  разглеждане на текста подчертава тази двусмисленост на Лука и предпазливо оставя въпроса без окончателен отговор[5].   

Разглеждайки една и съща случка описана в три различни евангелия става ясно, че евангелистите я представят по повече или по-малко различен начин. Марк е явно критичен към роднините на Исус описвайки ги като стоящи извън заветната общност докато Матей и Лука все повече смекчават тази позиция оставяйки въпроса отворен[6]. Защо е така е трудно да се отговори и без съмнение е свързано с цялостната идея, която те искат да предадат в своите писания както и с начина, по който правят това. Но при всички случаи е важно да разберем, че когато четем евангелията трябва да позволим на всеки един от техните автори да изрази своята гледна точка без да предполагаме, че щом описват едно и също събитие те говорят в един глас или използват едни и същи думи, за да предадат една и съща идея. Казано по друг начин опита за хармонизация на евангелията може да се окаже сериозен тълкувателен проблем.


[1] Виж Bevery Roberts Gaventa, Mary: Glimpses of the Mother of Jesus (Fortress Press, 1999), 70.

[2] Йоан изрично казва, че по това време братята на Исус не вярват в Него (Йоан 7:5), но да се позоваваме на този текст означава да четем евангелията като допълващи се разкази, следващи една и съща идея, което означава да допуснем сериозна тълкувателна грешка.

[3] Виж Vladimir Lossky, In the Image and Likeness of God (New York: St Vladimir’s Seminary Press, 1974), 199-200.

[4] Виж Joel Green, Blessed is she who believed: Mary, curious exempler in Luke’s narrative in Beverly Roberts Gaventa and Cyntia L. Rigby, Blessed one: Protestant perspectives on Mary (Luisville: Westminster, 2002), 9-20. Виж още неговият коментар The Gospel of Luke (Grand Rapids: Eerdmans, 1997).

[5] Виж Bevery Roberts Gaventa, Mary: Glimpses of the Mother of Jesus (Fortress Press, 1999), ch. 3.

[6] Тази разлика в гледните точки е добре представена в John Reumann (ed), Mary in the New Testament (Paulist Press, 1978).

1 thought on “Коя е майка Ми? И кои са братята Ми?

  1. В Марк 10 гл. , в друг контекст , в отговор на тревогите на ап. Петър относно спасението , Господ използва почти същите думи , които еднозначно означават , че в Него вярващите имат нова идентичност , ново семейство , нов живот и спасение. Ако ги отнесем към Марк 3гл. , може би вярно ще заключим , че Исус няма в пред вид нищо повече от това!Това е и базата , която е еднаква за Евангелията. Динамичната обстановка в която се намира Господ предполага една нормална човешка тревога в близките Му , която и предизвиква реакцията и действията им.Това , че не са разбрали напълно учението Му не ги прави да са на страната на фарисеите , а по скоро страхът от фарисеите предизвиква реакцията им.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.