Двете лица на библейската мъдрост


от Радостин Марчев

В една от най-известните старозаветни истории Бог се явява насън на младия Соломон и му предлага да изпълни едно негово желание. Соломон, който току що е станал цар и очевидно е изпълнен със страх и несигурност поради голямата отговорност паднала върху него, иска мъдрост – и след това остава в историята като най-мъдрия човек на света.

Какво обаче е мъдростта в библейския смисъл на думата? Оказва се, че Писанието я използва по няколко различни начина, които се преплитат в интересна мозайка, понякога допълвайки се, а  понякога сякаш (привидно) противопоставяйки се един на друг.

Първата и най-обща старозаветна употреба свързва мъдростта не толкова с теоретично познание колкото с практическа разсъдливост човек да постъпва по начин адекватен на момента и ситуацията. Книгата Притчи следва подобна траектория давайки ни набор от поговорки капуслирали в себе си лесни за запомняни практически поучения наситени с подобен вид мъдрост. Аферата с чужда жена може да носи краткотрайно удоволствие, но мъдрият човек вижда дългосрочните последици от него и я избягва. Сериозното отношение към работата е необходимо за успеха й. И т.н.

Но книгата Притчи обяснява мъдростта и по един по-тесен и конкретен начин:

 Страх от Господа е начало на мъдростта; И познаването на Светия е разум (Пр. 9:10)

Страх от Господа е начало на мъдростта (Пр. 1:7)

 Страхът от Господа е възпитание в мъдрост (Пр. 15:33)

Всъщност тази идея съвсем не е ограничена единствено до Притчи:

Началото на мъдростта е страх от Господа (Пс. 111:10)

Страх от Господа, туй е мъдрост (Йов 28:28)

По-нататък този страх от Господа е обяснен в един морален смисъл: понеже човек се страхува от Господа, пред Когото знае, че ще отговаря за постъпките си той действа предпазливо и благоразумно. Точно по този начин Йов развива мисълта си в стиха, който току що цитирахме:

Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум. (Йов 28:28)

Страх от Господа е да се мрази злото. (Пр. 8:13)

Чрез страх от Господа хората се отклоняват от злото (Пр. 16:6)

Практическата мъдрост от един такъв живот е очевидна в подобен светоглед:

Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло. (Пр. 19:23)

Но Писанието (както в Стария така и в Новия Завет) отива и по-далеч. Страха от Господа, който води до праведен живот не трябва да е проява единствено на страх от наказание, а много повече на любов, която се страхува да не нарани Този, Когото обича. Това е загатнато в най-голямата старозаветна заповед, но и в самата персонификация на мъдростта в образа на Христос. Текстове като Притчи 8 последователно и почти единодушно са виждани в тази светлина от патристичните автори.

В по-ново време тази идея е удачно изразена от Джон Уесли, който казва, че един християнин може да има вярата на слуга, която води до срах от наказание или вярата на син, в която той обича Бога и се старае да Му угажда поради това.    

В това второ измерение – стремеж към праведен живот – библейското понятие за мъдрост може почти да влезе в противоречие със своя първи смисъл. Най-малкото подобен живот може понякога да изглежда глупав според светските стандарти за мъдрост. Павел добре улавя това напрежение когато пише:

Понеже е писано: „Ще унищожа мъдростта на мъдрите, И разума на разумните ще отхвърля“. Где е мъдрият? Где книжникът? Где е разисквачът на тоз век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост? Защото, понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите. Понеже юдеите искат знамения, а гърците търсят мъдрост; а ние проповядваме разпнатия Христос, за юдеите съблазън, и за езичниците глупост; но за самите призвани, и юдеи и гърци, Христос Божия сила и Божия премъдрост. Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците, и Божието немощно е по-силно от човеците. Понеже, братя, вижте какви сте вие призваните, че между вас няма мнозина мъдри според човеците, нито мнозина силни, нито мнозина благородни. Но Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите; също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните; още и долните и презрените неща на света избра Бог, да! и ония, които ги няма, за да унищожи тия, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога. А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога, и правда, и освещение, и изкупление; (1 Кор. 1:19-30).

Макар да не е задължително да бъде така подобно противоречие между двете библейски понятия за мъдрост може да се окаже напълно реално. Човек, който притежава житейска прозорливост може да постигне успех в живота, което на свой ред да го изкуши да направи компромис с втория вид мъдрост – праведния живот поради любов към Христос. Това ни връща обратно към Соломон, който в края на живота си се проваля именно поради тази тази причина.    

Това движение напред-назад между двата смисъла и тяхното взаимодействие представляват една от най-интересните характеристики на библейското понятие за мъдрост.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.