
от Радостин Марчев
Този месец на българския пазар излезе една нова книга наречена „Антология по раннохристиянска литература” (издателство „Комунитас”). Ако може да се вярва на думите, че „пътят за бъдещето минава през миналото” (които със сигурност важат с пълна сила за богословието) то тя би трябвало да бъде горещо приветствана.
Антологията съдържа произведения от 26 автора писали през първите 5 века от историята на християнството. Голям плюс на изданието е, че то представя както източни така и западни писатели като по този начин спомага за по-добър поглед върху християнската литература през периода. Много от тях се издават за първи път на български език – Йероним блажени, Амвросий Медиолански, Иларий Пиктавийски и т.н.
Някои от включените произведения вече са превеждани на български език – „Единството на църквата” на Киприан Картагенски, част от „За началата“ на Ориген, писмата на св. Василий, „Девет слова за покаянието“ на Йоан Златосуст, „Животът на Антоний“ на Атанасий Веилики, части от „За Божоя град“ на Августин и „Паметна книга“ на Викентий Лерински. Други не са издавани, но са преведени от ентусиасти – Посланието на Варнава, „Против ересите” на Ириней, „Диалог с Трифон” на Юстин Мъченик, „Пастирът” на Ерм и „За себе си и за епископите“ на Григорий Назиански. Далеч не всички от тях са правени от специалисти, а някои дори не са превеждани от оригиналните езици, така че новите преводи със сигурност ще бъдат полезни.
За мен големия недостатък на антологията е, че е съставена почти изцяло от откъси, а не от цели произведения. Единственото изключение е Посланието на Варнава, което като доста кратко е преведено изцяло. Този факт силно намалява възможността един автор да бъде подобаващо осмислен.
Подобни антологии със сигурност имат своето място и могат да бъдат полезно пособие за придобиване на някакъв общ поглед върху литературата от даден период. В същото време те никога не могат да заместят потапянето в цялостните произведения (или дори творчество) на авторите и винаги ще си останат единствено повърхностни запознавания.
А най-смущаващия факт, който този проект откроява е колко големи са липсите на българския пазар на патристична литература.
„За свидетелството на душата“ от Тертулиан също е в цялост.