За качеството на протестантските книги


от Радостин Марчев

Християнското книгоиздаване в България винаги е било чувствителна за мен тема, по която вече съм писал няколко пъти (виж ТУК и ТУК). Това усещане беше заострено още повече когато преди няколко години имах възможност лично да се убедя колко бързо новите християнски издания се появяват на руския книжен пазар. Разбира се, руския пазар е нещо съвсем различно от българския от гледна точка на покупателна способност и между двете не следва да се прави сравнение. Това без съмнение трябва да се има предвид и – тъй като книгоиздаванто изисква немалка инвестиция на средства – да не очакваме чудеса. Въпреки това съществуват и други показатели, по които можем да правим оценка. Един от първите, които ми идват наум е качеството на издаваната литература.

Наскоро бях изключително приятно изненадан от превода на книгата на Брайън Чапел „Проповядване фокусирано върху Христос” (поръчана от Динамик Консулт през „Нов Човек“) – едно от най-хубавите книги за разяснително проповядване през последните години (Единствената ми бележка тук е, че превода е правен по второто издание докато третото се появи ще през 2018). Такива приятни изненади се случват веднъж-дваж годишно и винаги повдигат духа ми.

Оттам нататък обаче положението меко казано не е добро.

Първо, на българския пазар има подозрителна липса на цяла плеяда от най-изявените и уважавани протестантски автори – Оливър Крисп, Майкъл Бърд, Бен Уитърингтън, Стенли Хауеруас, Ричрад Бакъм, Н. Т Райт, Роуън Уилямс, Джеймс Дън, Фред Сандърс, Джон Баркли, Алистър МакГрат, Алън Джейкъбс, Кристофър Хол, Майкъл Горман, Ричард Моу, Карл Трумън, Тремпър Лонгман, Дъглас Мо, Ханс Бьорсма, Алвин Плантинга, Джеймс К. А. Смит и т.н. и т.н. Всичко това са имена до голяма степен непознати на средностатистическия бълагрския християнин-протестант – а не би трябвало да е така. Вярно, далеч не всеки християнин има афинитет към задълбоченото четене на академична християнска литература – нито пък това е необходимо. Но измежду споменатите автори има доста, които пишат съвсем разбираемо и достъпно именно за широка аудитория.

Второ, голяма част от издаваните протестантски книги у нас са с ниска „хранителна” стойност. Поредицата „Оставените” или романите на Франк Перети може и да носят продажби, но са богословски боклук – нещо, което би потвърдил всеки сериозен учен без значение на своите есхатологични виждания. Същото може да се каже и за купищата книги на движението „Слово на вяра,” които без задръжки могат да се нарекат еретични, но които все пълнят рафтовете на много църковни книжарници. Това са само два от множеството примери, които могат да бъдат приведени.

Трето, проблемът с наличието на качествени справочни издания у нас е сериозен. Единствените две поредици коментари върху стария и новия завет са тези на Тиндейл (БХСС) и Библията говори и днес (Нов човек). И двата са приключили преди доста години, но оттогава на хоризонта не се очертава нищо, което да ги допълни. Това при положение, че не запад именно поредиците екзегетични коментари (в различен обем, насоченост и качество) преживява забележителен подем. Интерлинеарния библейски текст с номерация на Стронг (2 тома) е чудесно (макар и доста закъсняло във времето) попълнение, но впечатлението се разваля щом си дадем сметка, че гръцкия текст всъщност следва Textus Receptus поддържан от изключително малък брой учени и всъщност вървящ срещу научния консенсус в областта на текстовата критика. Качествените систематични богословия у нас се изчерпват с „Библейското богословие” на М. Ериксън (за „Коментара на Новия завет” на У Макдоналд и „Основно богословие” на Ч. Райри предпочитам да замълча). Обзорите пък все още тъпчат на ниво „Обзор на Новия завет” на М. Тени (добър, но в много отношения остарял текст) и Глийсън Арчър (също съдържащ прекалено много слабости). Изключвам двата тома на Дженсън, които смятам за незадоволителни.  И т.н.

Четвърто, в България практически няма протестантско богословско списание, което да излиза редовно. „Българско богословие” (БХСС) за голямо съжаление не се задържа във времето, а ВЕБИ издават богословски годишник (което е чудесно начало и трябва да се поощрява по всякакъв начин), който обаче се появява твърде рядко. Въпреки вековната си история у нас протестантите нямат богословско издание на академично ниво!

Накрая, твърде обезпокоително е, че най-голямото протестантско издателство „Нов човек” вече от години явно промотира реконструкционизма – движение със силен сектантски уклон. Редица християни подведени от авторитета, който издателството си е спечелило в миналото безкритично купуват реконструкционистка литература и понякога попадат под нейно влияние. В допълнение към това то редовно предлага издателски услуги за християнска литература, част от която е със съмнително съдържание. Такива са например голям брой книги на Джойс Майер – проповедник, който лансира една мека и прикрита форма на движението „Слово на вяра”. Когато книгите се появят с логото на „Нов човек” те отново лесно биват приемани от редица християни като заслужаващо доверие четиво. Това не означава, че „Нов Човек” не продължава да предлага и множество добри книги, нито намалява приноса им за християнското книгоиздаване в най-новата българска история, но със сигурност означава, че неговите издания не следва да бъдат приемани безкритично. Това горчи, но се налага да най-после да бъде казано гласно.

В крайна сметка ние трябва сериозно да си зададем въпроса – вярваме ли, че практическия християнски живот в нашите църкви е по някакъв начин свързан с християнската литература, която вярващите четат? Замисляме ли се, че идеите, които те попиват от книгите дават плод? Наясно ли сме, че лошото богословие неминуемо ще доведе до лош живот – или дори че повърхностното и антиинтелектуално богословие ще изгради съответните християни? Даваме ли си сметка, че адекватна християнска позиция по обществени въпроси няма как да бъде постигната без сериозно предварително ангажиране със същността на същите тези въпроси – нещо, което отново няма как да стане без достъп до качествена литература?

Ако отговорът е положителен може би отношението и ангажираността на българската протестантска общност към родното ни книгоиздаване би трябвало да бъдат по-различни.     

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.