Каква е човешката природа на Христос


от Радостин Марчев

Въплъщението е една от най-големите тайни на християнството. Ние празнуваме Рождество като началото на нашето спасение, но на практика не сме в състояние да го осмислим понеже то надхвърля интелекта ни. В тази точка християнската доктрина е основана на откровение, а не на рационално обяснение.

Най-просто тя казва, че в даден момент от времето второто лице на светата Троица, единородния Исус, се въплъщава от Светия Дух и дева Мария и става човек. След Своето раждане Христос съществува в две природи – божествена и човешка, но само в едно лице/личност/ипостас, което е божествено. Неговата божествена природа съществува вечно, а човешката Си природа Той приема от дева Мария. Каква обаче е тази човека природа? Дали е природа идентична с тази преди или с тази след грехопадението? Оказва се, че тук християните не са единни в своите заключения.

Добре известно е, че протестантите отдавна спорят по въпроса[1]. Това, което с изненада открих докато през последните месеци препрочитах определи православни автори е, че сред тях въпросът също далеч не е решен. Ето няколко примера.

I. Христос приема човешка природа идентична на тази преди грехопадението

1. Георги Флоровски

„Трябва да се подчертае, че във Въплъщението Словото възприема първоначалната човешка природа чиста, неопетнена и свободна от първородния грях…Във Въплъщението Словото възприема първоначалната човешка природа…Светотата на Христос от първородния грях заключава в себе си и Неговата свобода от смъртта, която е „отплатата на греха“. Христос още от Своето раждане е чист от покварата на смъртността. И, както първият Адам преди грехопадението, Той е способен да не умира изобщо, въпреки че очевидно все пак може да умре. Той е свободен от необходимостта на смъртта, защото Неговото човечество е чисто и безгрешно. Затова Неговата смърт може да бъде единствено доброволна – не по необходимостта на падналата природа, а единствено чрез свободен избор и приемане[2].“

2. Александър Шмеман

„Църквата ни учи, че в Своята безгрешна човечност Христос не е бил „естествено“ подвластен на смъртта, бил е напълно свободен от човепката смъртност, която е наша обща и незибежна съдба. Той не е трявало да умре Следователно ако умира това е единствено понеже Той е пожелал да умре, избрал да умре, решил да умре[3].“

3. Владимир Лоски

„Това човечество според св. Максим Изповедник притежава безсмъртния и нетленен характер на природата на Адам преди грехопадението, но Христос доброволно го подчинява на условията на падналата ни природа. Христос приема сне само човешкото естество, но и това, което е противоестественото – последиците от греха, но същевременно остава извън първородния грях по силата на Своето раждане от Дева. По този начин Той възприема цялата човешка реалност такава, каквато е след грехопадението, освен греха – индивидуалната природа, подлежаща на страдания и смърт[4].“

Причината за тези специфични уточнения на Лоски е важна и се корени в особеното му виждане за грехопадението, на което ще се спра отделно в друга статия.

(За същата позиция виж ЙОан Романидес, Прародителския грях (Варна: Варненска и Великопреславска света митрополия, 2017), 115-118, особено бел. 130 под линия).

Сега обратната страна.

II. Христо приема паднала човешка природа

1. Йоан Майендорф

„Очевидно византийските богослови наистина са загрижени за признаването на нашата паднала човешка природа в Христа..Логисът доброволно приема не някаква абстрактна човешка природа, а нашата паднала човешка природа, с всички следствия от греха, включително тленността[5].“  

2. Калистос Уеър

„Второ, тази представа за спасението като споделяне предполага (макар мнозина да не са се осмелявали да заявят това открито), че Христос е възприел не не-падналото, а падналото човешко естество. Според както се настоява в Послание до евреите (а в целия Нов Завет няма по-важен христологически текст от този), „… ние имаме не такъв Първосвещеник, Който не би могъл да ни съчувства в нашите немощи, а Такъв, Който е изкушен като нас във всичко освен в грях” (4:15). Христос изживява Своя земен живот в условията на грехопадението. Сам Той не е грешен, но в солидарността Си с падналия човек приема напълно последствията от Адамовия грях. Той приема напълно не само физическите последици като умора, телесна болка и, накрая, разделянето на душата и тялото в смъртта, а и нравствените последствия, самотата, отчуждението, вътрешната борба. Може да изглежда дръзко всичко това да се припише на Живия Бог, но едно последователно учение за Въплъщението не признава нищо по-малко. Ако Христос бе просто възприел не-падналото човешко естество, изживявайки земния Си живот в състоянието на Адам в рая, тогава нямаше как да почувства нашите немощи, нито щеше да бъде изкушаван във всичко по същия начин, като нас. А в такъв случай Той нямаше да бъде нашият Спасител[6].“

Очевидно това е въпрос, на който както западното така и източното богословие дават различни отговори. Той обаче става още по-интересен и сложен когато го свържем със следствията от тези виждания в контекста на различните разбирания за грехопадението и неговите следствия – особено когато ги комбинираме със специфичните (и доминиращи на изток) разбирания за Максим Изповедник за природената и гномичната воля. Към това ще се обърнем в следващата статия.

КЪМ ЧАСТ 2 >>


[1] За едно виждане, което препраща към допълнителна литература виж Oliver Crisp, „Did Chris have a fallen human nature?“ International Journal of Systematic Theology, 6 no 3 (July 2004).

[2] Г. Флоровски, Изкупление в Творение и изкупление (София, 2008, 102-4). Виж още 166, 177.

[3] Al. Schmemann, Of water and the spirit: a liturgical study of baptism (NY: St. Vladimir seminary press, 1974), 61.

[4] Вл. Лоски, Очерк върху мистическото богословие на източната църква (София: Омофор, 2005), 140. Виж още Vl. Lossky, Orthodox theology: an introduction (NY: St. Vladimir seminary press, 1978), 106-7.

[5] Й. Майендорф, Византийско богословие: исторически насоки и догматически теми (София: Гал-Ико,1995), 200. Виж още Й. Майендорф, Христос във византийското богословие стр. 88-89, 117, 166, 192  https://drive.google.com/file/d/0B4-u5X1TCwC9SlZORDc2V0VWM0k/view?resourcekey=0-HKl2bPfzwVtzRQb4orHxZg; J, Meyendorf,  Rome, Constantinople, Moscow (NY: St. Vladimir seminary Press, 1996), 163-4; Й. Майендорф, Введение в святоотческое богословие (Минск: Лучи Софии, 2007), 294.

[6] К. Уеър, Правосланият път. гл. 4. Бог като човек, https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,100522/catid,281/id,18130/view,article/

1 thought on “Каква е човешката природа на Христос

  1. Интересна статия! Според мен , разликата между падналата и не – паднала човешка природа е , че първата е повредена от първородния грях , който я кара да генерира страсти /според различните си проявления и според склонността на отделния индивид/ противни на Бога . Тези страсти раждат грехове , развращават ума и довеждат до духовна смърт. Резултата е отделен от Бога човек в непокорство и бунт , който Го мрази, презира и ненавижда , неспособен да не греши . В този смисъл първородния грях е нещо , като вирус в програма , който я поврежда и като следствие тя дава различни от замислените и очаквани резултати при работата си ,тоест става негодна.
    Господ се ражда с човешка природа неповредена от първородния грях , но е бил неспособен да съгреши заради божествената си природа/не съм много сигурен/. По подобен начин в идния век при изкупване на телата им , при прославянето , заради нетленното семе дадено им от Бога , чрез Святия Дух, във възкресенски тела чисти от първородния грях , християните също ще бъдат неспособни на грях. Засега греха продължава да живее в плътта , и макар с помощта на Святия Дух да водят успешна борба с него , все още съгрешават. Като божии деца християните не просто се връщат в състоянието на Адам , а чрез новорождението се издигат в едно качествено ново състояние на притежатели на дара на Святия Дух/като резултат от изкуплението/, участници на божественото естество , способни да не грешат , макар и все още грешащи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.