Нито една повече


от Радостин Марчев

25 ноември е обявен за международен ден против насилието срещу жени. Последният беше отбелязан на няколко места в България под надслова „Нито една повече”. Възможно е пропускът да е мой, но тази година за пръв път ми направи впечатление, че няколко приятели християни поставиха знак свързан с него на профилната си снимка.  

По различни причини, които сега няма да коментирам, подобни прояви не са особено популярни сред евангелските християни у нас. Това е за съжаление. Християните може да са на различни мнения по редица обществени въпроси, но насилието или дори убийството на жени не може и не трябва да е сред тях. Когато последното е реалност те не могат да я неглижират, трябва ясно да заявят своето отношение към нея и да потърсят начини да й се противопоставят. Отново, ние можем да имаме различни мнения относно начините за справяне с проблема, но не би трябвало да имаме различия относно оценката ни за самото насилие като такова и за необходимостта от неговото пресичане.

Проблемът с насилието срещу жени засяга както българското общество като цяло така и по-конкретно нашите църкви. Последните би трябвало да са безопасно и разпознаваемо място за жертвите където те да могат да намерят подкрепа и помощ. За съжаление все още съществуват общества, в които църковни ръководители си затварят очите и дори извиняват насилието над жени. Понякога това е свързано с едно изведено до крайност учение за подчинение на жената в семейството, при което психическото или дори физическото насилие от страна на съпруга бива оправдавано. (Да, егалитарното богословие също може да има своите опасни крайности, но в момента не за това иде реч.) Друг път може да произлиза от прекомерен наблег върху светостта и неразрешимостта на брака, при което жената трябва да търпи дори побои. Накрая това може да се изрази в негласно (или дори гласно) осъждане на жертви осмелили се да напуснат насилника.

Всички изброени примери са продукт на лъжливо и извратено богословие. Църковните водачи у нас трябва да научат своите църкви, че насилието над брачния партньор е нещо, което под никаква форма и в никакъв случай не може да бъде съвместено с християнското благовестие.

– Когато съществува подобен случай отговорност на водачите и на цялата църква е да се конфронтират с насилника. Както казах всеки такъв случай е пряко посегателство срещу самата същност на благовестието.

– Жертвите трябва да бъдат насърчавани да се обърнат към съответните органи. Извършеното спрямо тях е престъпление и трябва да се третира като такова.

– Жертвите на насилие не трябва да бъдат съветвани да остават подобна среда, а да бъдат извеждани от нея. Дали е възможно примирение между страните и при какви условия е въпрос, който трябва да бъде решаван на по-късен етап.

– Хората напуснали подобен токсичен брак трябва да получат грижа и помощ от църковната общност. В случай на реално насилие те не са разрушители на брака си, а жертви, спрямо които е била извършена огромна жестокост.

Би било хубаво едно от нещата, с които са известни нашите църкви да е безкомпромисното отношение към насилието, нали?

2 thoughts on “Нито една повече

  1. Одобрявам и подкрепям!!
    Да живееш в съгласие с другия член от семейството означава да приемаш , да одобряваш и да се съгласяваш с неговия начин на живот , с неговата ценностна система ,с неговите принципи ,да подържаш и се грижиш. В случай , че това се случва , ап. Павел в 1 Коринтяни 7 гл. , казва , че вярващия не трябва да напуска / отнася се за брак между християнин и невярващ/т.е да разрушава семейството. Според мен това означава , че в случай на извращение , издевателство , бесовщина от страна на невярващия т.е явно несъгласие с брачни отношения на християнска основа – вярващия незабавно трябва да напусне. Когато това се случва в християнски семейства, на престъпилия трябва да се наложи църковна дисциплина и в случай на рецидив / връщане към греха/ изключване , което е еднозначно на обявяването му за невярващ и следва да се подходи по описания в статията начин, от страна на вярващия.
    Ако перифразирам ап. Павел от Ефесяни 5 гл „24. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.
    25. Мъже, любете жените си както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея,” …може би следва – … жени покорявайте се на любещите ви , като Христос мъже!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.