Духовната  борба


от Радостин Марчев

К.С. Луис в класическата си книга „Писмата на душевадеца” проникновено казва, че дявола с еднаква радост приветства както материалиста така и магьосника – както човека, който отказва да вярва в свръхестественото така и този, който го търси с нездраво любопитство.

Самият аз съм  емоционално доста уравновесен (нещо, което отдавам много повече на личностен темперамент отколкото на някаква зрялост на характера), така че никога не съм бил сериозно изкушаван от втората възможност. Когато съм я наблюдавал в нейната християнска форми изразяваща се в (при)виждане и гонене на демони за всяко нещо и от всяко място това обикновено ме е карало скептично да повдигам вежди. И аз съвсем чистосърдечно съм се забавлявал с класическата песен на Карман „Satan, bite the dust”

Но през годините си като християнин аз никога не съм се съмнявал в съществуването на една духовна реалност, която обикновено е скрита от очите ни, но в никакъв случай не е по-малко истинска. Едно от нещата, които никога няма да забравя беше голямата духовна депресия, в която паднах година или две след като повярвах. Макар да не съм преживявал особено емоционално обръщение – всъщност аз дори не мога да го свържа с точна дата понеже то беше резултат повече на един доста дълъг процес – след него аз преживях забележителна и чисто човешки необяснима духовна радост, която не ме напускаше дълго време. В един момент обаче нещата се обърнаха на 180 градуса и аз се намерих в „мрачната нощ на душата”. Отнасях сериозно към спасението си и в същото време по някаква причина изпитвах все по-силни съмнения в него. Умът ми беше пълен с мисли, които сякаш не идваха от мен – всъщност спореха с мен – и ме тласкаха към отчаяние. Отново – аз съм емоционално стабилен и подобни преживявания са изключително нехарактерни за мен. Разбира се, аз съм имал своите ниски моменти, но те са имали причини, които съм бил в състояние да посоча – изтощение, конкретна беда с мен или с близък човек, провал и т.н. В случая нямаше нищо такова. В определен момент достигнах до състояние, при което не можех да спя добре нощем, а денем да се съсредоточа върху задълженията си.

Горе долу по това време докато четях алегорията „Пътешественикът” на Дж. Бънян стигнах до мястото където той описва как главният герой Христиан върви, а зад него, невидим за очите му, присъства един демон, който шепне в ухото му грозни неща. Христиан е ужасен смятайки, че това са негови собствени мисли и започва все повече да се отчайва за духовното си състояние.

Пасажът ме порази понеже буквално описваше случващото се с мен. Сега, „Пътешественикът” не е Библия и не може да бъде приемана на същото ниво. Въпркеи това тя отразява реални преживявания – самият Бънян е имал съмнения в своето спасение. Това осъзнаване се превърна в първата крачка към моето освобождение, макар че процесът продължи доста дълго време. И до днес аз нямам никакво съмнение, че това е бил период на духовна борба, в който аз съм се бил подложен на духовна атака.      

Апостол Павел пише: Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола. Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места. (Ефес 6:11-12).

Аз оставам дълбоко скептичен към практиката за търсене на духовно освобождаване при всеки проблем. Често християните имат нужда да култивират зрялост на характера и плодовете на Духа в собствения си живот, за да бъдат по-добри свидетели за Христос вместо просто да „връзват” демони на неверие. Ние също така трябва да се изправим отговорно пред личните си слабости и, да, грехове вместо да обвиняваме някой друг за тях. Но в ние трябва и да отворим очите си за реалността на духовната битка, която се води около нас, а понякога и в нас и за нас. В една своя проповед Джон Уесли казва, че докато сред езичниците сатана може открито да обладае някой човек, в нашето „цивилизовано, съвременно общество” той може да действа използвайте неща както лакомия или алчност като това негово действие не е нито по-малко демонично нито по-малко разрушително.

Вероятно съвременните християни трябва поне понякога да бъдем по-отворени за тази скрита реалност и да положим повече усилия да се научим да я виждаме и разпознаваме. Нашето пастирско съветване поне понякога трябва да надхвърля простото даване на рационален и практичен съвет и да отиде в областта на духовната борба. И дори обществени феномени като масовите поражения от фалшиви новини – без по никакъв начин да отричам естевените фактори свързани с тях – може би се нуждаят от лекарства като молитва и пост.

П.П. Ако някой е пропуснал „Мрачната нощ на душата“ на св. Йоан Кръстни сега е момента да навакса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.