от Мартин Лутер
„Господи, отвори устните ми; И устата ми ще разгласят Твоята хвала.” (Псалм 51:15)
Когато моли Господ да отвори устните му Давид показва колко трудно е да благодари на Бога. Това е нещо, което Бог изисква от нас (Псалм 50:14). Да говорим за Господа и да Му благодарим публично изисква огромно количество смелост и сила понеже дявола постоянно се опитва да ни попречи да правим това. Ако бяхме в състояние да видим всичките дяволски капани щяхме да разберем защо Давид се моли за силата на Духа и иска от Самия Господ да отвори устните му. Той иска да каже на дявола, на световните царе, принцове и на всеки един човек за Господа.
Много са нещата, които могат да затворят устните ни: страхът от опасност, надеждата да спечелим нещо или дори приятелски съвет. Дяволът използва тези неща, за да ни попречи да принасяме благодарност на Бога както често се е случвало в живота ми. Въпреки това във важни моменти когато Божията чест е била заплашвана Бог е заставал до мен и е отварял устата ми независимо от пречките. Духът ни кара – точно както казва Петър: „Не можем да не говорим за това, което сме видели и чули” (Деяния 4:20). Духът се моли на Бога за нас с много стенания (Римл. 8:26). Тогава Господ отваря устните ни и прогласява Своята хвала.
Винаги когато Писанието говори за публично хваление на Бога то говори за нещо много опасно. Причината е, че хвалението на Бога не е нищо друго освен противене на дявола, света, собствената ни грешна природа и всичко зло. Понеже как е възможно да хвалиш Бога без преди това да заявиш, че света е виновен и осъден? Всички, които осъждат света просят да бъдат мразени и се поставят в твърде опасно положение.
Rado's blog 