Можем ли да имаме християнство без Платон


от Радостин Марчев

Една от най-интересните размени на идеи, на които съм свидетел се случва между библейският учен Скот МакНайт и систематичния богослов Ханс Бьорсма. Бях писал за впечатленията си от книгата на МакНайт (виж ТУК и ТУК), но тази на Боерсма – Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew –  се оказа дори още по-интересна. В нея има твърде много, което си струва да бъде четено бавно и дори по няколко пъти, за да бъде осмислено правилно. Сега ще се спра само на един пример.

Втората глава от книгата на Бьорсма е озаглавена „Без Платон няма Писание”. Това определено е странно твърдение особено когато е изказано от протестант идентифициращ се повече или по-малко с реформираната традиция. Боерсма обяснява доста подробно какво има предвид, но най-просто неговата основна идея е свързана с метафизичната рамка, в която богословите оперират. Често тя не е видна и някои хора дори не си дават сметка за нея, но тя неизменно присъства и формира определени лещи, през които ние виждаме и тълкуваме света около нас – вкл. и текста от Писанието. Опитът да заменим такава рамка с нещо, което Боерсма нарича pure Scriptura – прочит на Библията необременен от никакви предварителни приемания просто не е реален – никой от нас не може докрай да се освободи от своята субективна гледна точка – макар че Библията може и всъщност трябва да коригира погрешните страни в нея. Това движение, често наричано херменевтична спирала, е добре известно и тук няма да се спирам на него.

Бьорсма се спира по-конкретно на една важна характеристика свързана с нашите предварителни приемания – спора между номинализма и реализма. Грубо казано номинализма твърди, че в действителност съществуват единствено отделните предмети. Реализмът от друга страна приема реалното съществуването на общите понятия свързани с тези отделни предмети. Например номинализма би казал, че реално съществуват единствено личности като Петър, Павел и Иван докато понятието човек е единствено изкуствена езикова конструкция за изразяване на прилика. Реализмът обаче твърди, че реално съществува такова нещо като човешка природа обща за всички хора. Връзката с Платон е достатъчно ясна, но твърдението на Бьорсма все още не е.

То става такова когато го приложи към начина, по който работи историческото християнско богословие. Така например първият вселенски събор в Никея през 325 г. включва в символа на вярата гръцката дума „хомоусисус” т.е. „единосъщен”. Тя е свързана с отношенията между Исус Христос и Бог Отец. Християните на събора настояват, че Христос е божествен, притежава еднаква с Бог-Отец божествена природа (оттам „хомоусиус”) и следователно трябва да получава същата почит и поклонение като Бог. Разбира се, самата дума „хомоусиус” не се среща в Библията, но ортодоксалното християнство е приело, че тя добре отразява идеята на библейското откровение. Думата обаче сама по себе си вече предполага съществуването на тази метафизична рамка, за която говорихме по-горе. За да бъде Христос единосъщен на Отца то трябва да съществува реално нещо, което можем да наречем божествена природа и която е обща за всяка от трите ипостаси на Троицата (Никея все още не постулира Троицата – това е направено по-ясно на втория събор в Константинопол когато за божествено лице е ясно заявен и Светия Дух.). По този начин съвсем естествено достигаме до реализма и до Платон.

Разбира се, както ясно казва Бьорсма, християните не са обвързани с думи – те са обвързани с учения. Учението за единството/равенството на Отца и Сина може да бъде изразена и по други начини. Но не е лесно да си представим как различните думи биха достигнали до идентичност на вярата без това да включва „реалистични” идеи. Отново, това не означава, че платонически приемания са наложени на прочита на библейското откровение – макар че в някои случаи това е напълно възможно – и Ориген  вероятно е удачен пример за подобна възможност. Не е изключено обаче платоновото учение да хармонира с библейските идеи и по този начин да се оказва необходимо именно понеже отговаря на истината разкрита в Писанията.

Според Бьорсма примерът с думата „хомоусиус” съвсем не е единствен. Той се обръща по-нататък към учението на Ириней Лионски за спасението виждано като рекапитулация и следвано след това от множество други църковни отци. По своята същност, твърди Бьорсма, то е възможно единствено ако приемем някаква форма на платонов реализъм срещу номинализма.

Не се наемам да правя оценка на изложението на Бьорсма – освен това, че е изключително свежо и интересно. То несъмнено изпъква на фона на често срещаната протестантска алергия към всякакво свързване на богословието с гръцката философия и на официалното осъждане на същата гръцка философия в Константинополския синодник (факт толкова често подчертаван от Й. Майендорф). Ако е прав в това не би имало нищо особено притеснително или скандално. То просто би означавало, че Платон е достигал до истина, изразил я е с определени категории и по този начин е дал на християните ресурс, с помощна на който те да говорят за тази истина когато я срещнат и разпознаят на страниците на Писанието – изразена дотолкова доколкото е нужна за правилна вяра и живот. От друга страна реда на разсъждения на Бьорсма разкрива реалността на точно противоположната опасност – християните съвсем несъзнателно да оперират с приемания, които ги предразполагат да четат Писанието по предварително определен (погрешен) начин. Както казахме всички хора имат някакви предварителни приемания, а личния ми опит показва, че освобождаването от погрешните такива никак не е лесно.

При всички случаи Ханс Бьорсма е написал нещо, което си заслужава много, много внимателно осмисляне.      

        

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.