
от Радостин Марчев
По-всички стандарти Уилям Лейн Крейг (роден 1943) е значимо име в съвременната християнска философия и апологетика. Нещо повече, богословските му виждания несъмнено са далеч (макар и в никакъв случай крайно) вдясно по скалата либерализъм-консерватизъм. Ето защо, когато той най-после публикува книга свързана с началото на човешката история отзвукът е голям.
In Quest of the Historical Adam: A Biblical and Scientific Exploration е публикувана на 28 септември 2021 и веднага предизвика редица реакции. Големият евангелски учен Бен Уитърингтън написа за нея в блога си:
„Без съмнение In quest of the historical Adam е една от най-интересните, предизвикателни и брилянтни книги, които съм чел от дълго време и за всеки, който се интересува от произхода на човека, включително дали Адам е бил действителна историческа личност, книгата на Уилям Лейн Крейг е задължително четиво. Нека да кажа от самото начало – тя не е лесна за четене поради дълбочината и ширината, в които Бил Крейг разглежда въпроса на около 380 страници. Аз се разсмях когато на стр. 320 в бележка под линия той казва, че това е популярна книга! Тя не е такава. Нивото на книгата е академично и то най-висок порядък. На студентите по богословия ще кажа, че ако не познавате доста добре достатъчно добре науката и еволюцията ще бъдете изкушени просто да пропуснете някои от най-важните глави на книгата.“
(Уитърингтън има навика да пише серия от статии подробно диалогизиращи с интересните книги, които чете, така че интересуващите се могат да следят мнението му. В момента първите 3 части са вече публикувани).
Самият аз все още не съм чел книгата, така че не мога да дам лично мнение за нея. Нещо повече, аз по никакъв начин не съм компетентен в областта на биологията, археологията или други точни науки, за да мога да си позволя да се изказвам по въпроси свързани с тях. Въпреки това богословската страна на въпроса ме интересува от много години и доколкото мога се стремя да съм в крак с новата литература. Това означава, че книгата на Крейг автоматично попада в списъка на книгите, на което ще обърна внимание.
Какво обаче можем да очакваме от In quest of the historical Adam? В новия октомврийски си брой списанието Christianity Today публикува интервю с автора, което отговаря на някои въпроси. От него става ясно поне следното:
– Крейг вижда първите глави на Битие като мито-история. Той използва думата мит не в смисъл на нещо невярно, а във фолклорния смисъл на традиционен, свещен разказ обясняващ съществуването на света. Не всичко в него трябва да се разбира буквално – напр. говореща змия и дървета, чийто плодове дават познание за добро и зло очевидно не са такива. (За жанра на Битие виж Genesis: History, Fiction, or Neither?: Three Views on the Bible’s Earliest Chapters. Виж също краткото интервю с Н. Т. Райт, макар че за кратките 4 минути той, опасявам се, казва повече отколкото повечето християни ще са в състояние да схванат цялостно и правилно
– Няма причина подобно виждане да е в противоречие с учението за непогрешимостта на Библията, което Крейг подкрепя. Последното не зависи от чисто буквалното тълкуване на всеки пасаж, а се основава на правилното разбиране на намерението на автора и на способността на читателя да схваща особеностите на литературните жанрове.
– По отношение на първите хора Крейг твърди (а) земята е стара и хората са се появили много по-отдавна от 6000 години. (б) еволюцията не е утвърждавана, но е приемана както съвместима с християнската вяра (в) Адам и Ева са реална двойка (г) тяхната поява може да не е изцяло de novo творение – те може да са се появили чрез еволюционен процес – но в определен момент трябва да включва пряко божие действие, което да ги направи носители на Божия образ. В това отношение той се приближава до виждането на автори като Джон Стот в неговия коментар към римляните от поредицата Библията говори и днес и Дерек Киднер, Битие от поредицата Тиндейл – да спомена само две заглавия издадени на български език.).
– Хората не са създадени безсмъртни, а смъртни. Крейг твърди, че това е била един от въпросите, по които той е променил своето мнение в процеса на изследването си.
Нито едно от тези мнения не е нито ново нито може да се смята за несъвместимо с историческата християнска ортодоксалност и учението за непогрешимостта на Библията или да бъде причина за обвинение в либералност. Последното би било доста трудно по отношение на Уилям Крейг с оглед на неговото подчертано консервативно богословие. Дали той е прав или не е вече друг въпрос. Със сигурност обаче книгата му ще даде повод за нови дебати по една интересна тема. Бен Уитърингтън, въпреки добрите думи, които казва за книгата посочва редица несъгласия с нея, а коментарът на Питър Лейтхарт от First things е още по-критичен. И съдейки по реакциите е съвсем възможно да стане една от християнските книги на годината.
А за мен остава (засега бъдещото) удоволствие от прочита й.