Библейски изследвания vs систематично богословие – рунд 1


от Радостин Марчев

Една от най-интересните богословски поредици, на които съм попадал в последно време е сърдечната размяната на мнения между двама забележителни учени – Ханс Бьорсма и Скот МакНайт. Като резултат от нея на книжния пазар се появиха две малки книжки Five Things Theologians Wish Biblical Scholars Knew и Five Things Biblical Scholars Wish Theologians Knew.

През последните години се говори много за разделението на библейските изследвания от систематичното и библейското богословие – „мръсната канавка,” която не трябва да съществува, но често за съжаление е реалност.

Предполагам, че за неспециалисти не е лесно да разберат за какво точно става дума и какъв е проблемът затова ще се опитам да го обясня възможно най-просто. Библейските учени се занимават най-вече с изучаване и тълкуване на Писанията – или екзегетика както това се нарича на технически език. Един от най-видните резултати от тяхната работа са коментарите на отделни библейски книги. Богословите от своя страна (библейски и систематични) вземат материал извлечен от Библията и се опитват да намерят връзките между отделните идеи и доктрини както ги подредят в някаква повече или по-малко цялостна система.

Всяка от тези две дейности е важна и има своето място. Проблеми започват да възникват когато те не са достатъчно свързани. С други думи когато богословите не се занимават достатъчно с екзегетика и когато екзегетите не познават (или умишлено пренебрегват) по-широката богословска рамка, в която (би трябвало да) оперира екзегетиката. В първия случай може да се достигне до богословска система, която се отклонява от Писанието, а във втория до чисто индивидуалистични тълкувания, които не се интересуват от чуждо мнение – нещо, което по думите на МакНайт е богословска форма на анархия. Тези тенденции рядко се изразяват в крайна форма, но истината е, че често систематичните богослови не се занимават достатъчно с екзегетика, а екзегетите не познават достатъчно историческите и систематичните богословия. Разбира се, поне част от причината за това е огромното количество информация, която съвсем не е лесно да бъде усвоена поне в някаква степен дори когато даден учен се е посветил единствено на това. Фактът обаче остава – разделението между библейските изследвания и богословието съществува поне в някаква степен и това ражда практически проблеми.

Говорейки за това Скот МакНайт (когото чета в момента) представя два различни модела за правене на богословие, които той нарича съответно „модел на завръщане” и „модел на разширение”.

Моделът на завръщане винаги започва с Библията като основа на всяко богословие. За да съществува добро богословие то трябва да почива на здрава екзегетика. Казал това МакНайт прави редица уговорки. Неговото виждане за Библията не е библицизъм в смисъл на Библията като начало и край за самата себе си и за всичко останало. За християнския учен съществуват и други източници на авторитет както традицията, опита и разума, които трябва да бъдат взети под внимание. В този смисъл МакНайт предпочита да говори за Sola Scriptura като за Prina Scriptura, определяща норма, отколкото като за SolO Scriptura или Nuda Scriptura. Също така Библията не може да бъде сведена единствено до откриване на първоначалното намерение на автора – тя е много по-плодовита и богата от това. Накрая библейското изучаване никога не е индивидуалистична задача – то е неразривно вкоренено  в живота и опита на църквата и трябва да рефлектира върху практическото благочестие на тези, които се занимават с него или се ползват от резултатите му – иначе вероятно не заслужава името богословие. Според виждането на МакНайт моделът на завръщане запазва, взема и използва всичко добро от миналото на цялата църква. Въпреки това за него доброто богословие трябва да започва с екзегетика, с Библията и трябва постоянно да се връща към нея, за да проверява своята вярност, актуалност и полезност. То също така трябва да бъде готово да коригира себе си когато това се налага – и всъщност да очаква, че в някои случаи това реално ще се случва.

Моделът на разширението също започва с Библията и с това, което тя казва. Започвайки от нея обаче той постоянно се разширява простирайки се към нови въпроси, заключения и ситуации. Това не е непременно неправилно – всъщност самата Библия показва примери за подобно богословско развитие в процеса на своето написване. Ако се изразим по друг начин компонентите, с които работят двата модела са еднакви – Библия, общоприети християнски изповеди (като Никео-Цариградксия символ на вярата), деноминационни изповеди, големи богослови и богословски търсения в нови територии. Но докато при моделът на връщането насоката е от последния към първия компонент при моделът на разширението тя е точно обратната.

Това, което МакНайт предлага един модел, който съчетава двата вече описани подхода. При него те съществуват в диалектическо взаимодействие, което създава двупосочно движение – от Библията към изследване на все по-нови въпроси и територии и от всеки компонент на богословската система обратно към Библията, чрез която трябва да бъде постоянно и щателно изпитван. Това дава едновременно възможност за прогрес и развитие в една богословска система, но и постоянно сверяване с определящото християнско мерило (значението на думата „канон” отнесо към Писанието). Правейки това ние трябва да питаме не толкова дали дадено богословие отдава първото място на Библията, а дали съставните компоненти на неговата система могат да бъдат открити и подкрепени с екзегетично изследване на Библията.

Разбира се, това е твърде опростено представяне на въпросите. Всеки християнин е съгласен, че неговото богословие трябва да бъде подкрепено от Библията, но обикновено точно нашето богословие действа като очила, през които четем Библията и които преучпват и определят начина, по който я виждаме. Това е неизбежно и тук херменевтичната спирала лесно може да се превърне в затворен кръг без реален изход. Въпреки това те трябва да се задават. И дискусията между двама толкова интересни и ерудирани богослови е чудесно въведение към тях.

Заб. Това, което казвам представлява единствено някои бележки върху първата глава от книгата на МакНайт. Наборът от въпроси, който двете книжки поставят и разглеждат е много по-широк.  

  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.