Доволни от своя призив


от Мартин Лутер

„Братя, всеки в каквото е бил призован във вярата, в него нека си остане с Бога.“ (1 Коринтяни 7:24)

Всеки има някакъв призив за този живот. Вярващите служат на Бога когато с цяло сърце се грижат за тези свои отговорности. Един служител, който управлява добре угажда на Бога. Майката, която се грижи за децата си, бащата, който отива на работа и ученикът, който учи прилежно, всички тези са божии служители. Мнозина пренебрегват този богоугоден живот понеже смятат ежедневната работа за маловажна. Вместо това те търсят други, по-тежки неща и накрая се оказват непокорни на Бога. Да вършим това, което Бог изисква е белег на превъзходна мъдрост. Бог изкисва вярващите да се трудят усърдно, всеки в своя призив, без да се грижат какво правят останалите. Но малцина правят това. Един поет, който разсъждавал за това, какво правят хората, веднъж казал: „Земеделецът иска да е продавач, а продавачът фермер“. Както казва пословицата: „Тревата е винаги по-зелена от другата страна на оградата“. Малцина са доволни от живота си. Човекът на пейката иска да бъде свещеник. Ученикът иска да е учител. Гражданинът иска да е кмет. Малцина са доволни от призива си. Въпреки това няма друг начин да служим на Бога освен като живеем чрез вяра, придържаме се към призива си и пазим съвестта си чиста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.