Какво означава да познаваме Бога?

от Александър Шмеман

„А това е вечен живот: да познаят Тебе, Единия истинен Бог и Исуса Христос, Когото Ти си пратил“ (Йоан 17:3)

В тези думи на Христос се съдържа цялото християнство. Човекът е създаден да познава Бога и в познаването на Бога е неговият истински и затова вечен живот. Но това познание не е знанието, с което се кичи нашият ум, убеден, че може да знае всичко, включително Бога, а не знае, че тъкмо в помрачаването на ума и в разпада на истинското знание е цялата препасат и непоправимост на нашето падение. И че познаването на Бога, за което Христос говори като за вечен живот, като за рая – това не е умозрителното знание за Бога, което, колкото и да е формално обективно правилно, остава в рамката на знание паднало и раздробено, обезсилено от греха, загубило достъп до същността на познаваемото; затова е престанало да бъде среща, общение, единство. В своята откъснатост от Бога, в своя буквално безумен избор на живот извън Бога, в себе си и засебе си, Адам не е преставал да „знае за Бога“ и това значи да вярва, давярва с онази вяра, за която е казано, че „и бесовете вярват и треперят“. Но той е престанал да познава Бога; и животът на Адам е престанал да бъде онази среща с Бога, онова общение с Него, а в Него – и с цялото Божие творение, за което, както за същността на рая, е разказано в книгата Битие. А само тази среща – с Живия Бог, с Бога като живот на живота – жадува и не може да не жадува душата , защото в дълбоката си същност самата душа е тази жажда: „Жадна е душата ми,“ казва псалмиста, „за живия Бог“.  

(Александър Шмеман, Евхаристията – тайнство на Църквата, 456)