Каин: един от нас


от Радостин Марчев

Историята на Каин ме преследва от дълго време, макар че не успявах да си дам сметка каква точно е причината.

Тя започва с лаконично въведение

Адам позна жена си Ева; и тя зачна и роди Каина; и каза: С помощта на Господа придобих човек.

Думите на Ева са записани почти непосредствено след обещанието, което Бог дава в 3:15:

Ще поставя и вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата.

Текста не казва това изрично, но не е изключено тя да е смятала, че Каин е обещания потомък, който ще смаже главата на сатана, ще премахне проклятието и ще върне хората в изгубения рай. Реалността обаче се оказва много различна. Първата индикация за това ни е дадена в случката с приносите на двамата братя:

Бит. 4:2-7 Авел пасеше стадо, а Каин беше земледелец. И след време Каин принесе от земните плодове принос на Господа. Тъй също и Авел принесе от първородните на стадото си и от тлъстината му. И Господ погледна благосклонно на Авела и на приноса му; а на Каина и на приноса му не погледна така. Затова Каин се огорчи твърде много и лицето му се помрачи. И Господ рече на Каина: Защо си се разсърдил? и защо е помрачено лицето ти? Ако правиш добро, не ще ли бъде прието? Но ако не правиш добро, грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Многократно съм чувал, че отношението на Бога към приносите на двамата братя е определено от тяхното естество – т.е. приноса на Каин не е бил приет понеже не е бил кръвна жертва изисквана от Бога. За щастие в последно време това се споменава по-рядко – тъй като в подобно тълкуване няма нищо вярно. Не само, че старозаветната жертвена система е познавала и приемала приноси подобни на каиновия, но Новия завет съвсем ясно посочва какъв е бил проблема:

Евреи 11:4 С вяра Авел принесе Богу жертва по-добра от Каиновата, чрез която за него се засвидетелствува, че е праведен, понеже Бог свидетелствува за даровете му; и чрез тая вяра той и след смъртта си още говори.

Приноса на Авел е бил приет, а този на Каин отхвърлен не поради естеството на принасяните неща, а заради вярата на принасящите ги. Текста не е съвсем ясен какво точно е липсвало на Каин. Очевидно той е вярвал в Бога – в противен случай не би имало причина изобщо да принася каквото и да е. Дали е гледал на жертвата, която прави като на вид подкуп – нещо, чрез което купува божието благоволение, така както васалите са купували благоволението на някой капризен и опасен господар предлагайки му своите съкровища? Не можем да сме сигурни. Но тази случка трябва да бъде сериозно предупреждение за начина, по който мерим своето благочестие. Твърде много църкви оценяват „вярата“ и „благонадеждността“ на християните по редовността, с която те се появяват на всяка църковна служба и/или по количеството на даренията и десятъците,  които те „принасят“. Разбира се, от християните се очаква да „не престават да се събират заедно“ (Евр. 10:25) и да подпомагат общността, от която доброволно са избрали да бъдат част и в напомнянето на тези неща няма нищо лошо или неправилно. Но ако ги направим основен критерий за добро християнство е напълно възможно да завършим подобно на Каин, който се явяваше пред Бога и то не с празни ръце, но въпреки това не беше приет – понеже нещо във вярата му беше сбъркано. Това положение е още по-опасно понеже поставяйки неправилни критерии църквата вместо да работи за изцелението на душата всъщност задълбочава болестта.

Резултатът, до който води подобно (само)залъгване става очевиден в

Бит 4:10 И когато бяха на полето, Каин стана против брата си Авела и го уби.  

„Духовно зрели“ хора, които не пропускат богослужение и дават щедро могат да се окажат убийци. В случая аналогията е напълно отчетлива не само понеже Новия завет рутинно нарича християните „братя“, но и поради начина, по който Христос определя убийството:

Матей 5:21-2 Чули сте, че е било казано на старовременните: „Неубивай; и който убие излага се на съд“. А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд.

Нашите приноси – на време, средства, усилия, служение и всичко останало – трябва да произлизат от любов към Бога, Който ни е дал толкова много, а не от желание да спечелим положение пред Него. Когато тази любов към Бога липсва по необходимост от нея следва липса на любов и към „брата“.

1 Йоан 4:20 Ако рече някой: Любя Бога, а мразя брата си, той е лъжец; защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.

Тази трагична липса кристализира в размяната на реплики между Бога и Каин

Бит. 4:9 И Господ рече на Каина: Где е брат ти Авел? А той рече: Не зная; пазач ли съм аз на брата си?

Една от причините, поради които Бог е създал църквата е именно за да се научим да бъдем пазачи един на друг – не в смисъл на висящи над главата и надничащи над рамото на другия, а като хора, които се грижат един за друг и носят взаимно товарите си. Християнският отговор на въпроса на Бога към Каин е „Да“ и когато не осъзнаваме това ние все още сме твърде далеч от осмислянето на някои от най-основните и същностни християнски неща.

Разбира се, напълно възможно е за един човек да усвои християнския речник и външно поведение без това да доведе до никаква съществена вътрешна промяна. Примерът с църковен член, който редовно говори (или пише из фейсбук) за „християнска любов“, но си извръща главата понеже дотолкова недолюбва някой друг християнин, че не желае дори да го поздрави може да изглежда шизофреничен, но съвсем не е рядкост. Отново, подобно състояние на заблуда – на другите и на самия себе си – могат лесно да бъдат подсилени и провокирани от погрешните критерии за духовност, за които вече говорихме. Най-доброто, на което можем да се надяваме докато човек остава в него е изказано в

Битие 4:7 грехът лежи на вратата и към тебе се стреми; но ти трябва да го владееш.

Всъщност понякога се оказва, че дори това не винаги е възможно.

На този песимистичен фон едно от най-интересните неща в историята с Каин е, че Бог всъщност не престава да говори с него. След фалшивата жертва и дори след върховния грях на убийството Той продължава да го търси, да го предизвиква и да се опитва да го доведе до покаяние. Когато налага наказание на Каин Бог в същото време му поставя и белег. Текста не казва какъв е той,  но контекста показва, че неговата цел не е просто да го бележи като отритнат от обществото убиец.

Бит. 4:13-15 А Каин рече на Господа: Наказанието ми е толкова тежко, щото не мога да го понеса. Ето, гониш ме днес от лицето на тая земя; ще съм скрит от Твоето лице, и ще бъда бежанец и скитник на земята; и тъй всеки който ме намери, ще ме убие. А Господ му каза: Затова, който убие Каина, нему ще се отмъсти седмократно. И Господ определи белег за Каина, за да не го убива никой, който го намери.

Какъвто и да е белега на Каин той е знак за божията грижа и закрила над този човек. „Той е мой,“ казва Бог, „и никой няма право да го убие понеже Аз ще изисквам кръвта му от него.“ По този начин, макар често да пропускаме това, белега се явява проява на божията благодат. Той е знак, че Бог не е приключил с Каин. Неговата история все още не е завършила и че в краят й може да ни очаква изненадващ обрат.

Погледната от тази перспектива историята на Каин може да бъде четена като наша история. Това е история на един човек, чийто родители са изгонени от Едем, а сам той върви все по на изток от рая. Той е преследван от последствията на първородния грях, разочарован и сам понякога жестоко нараняващ и разочароващ другите. Но това е и историята на човек преследван от божията благодат, историята на човек, когото Бог търси и с когото иска да говори – независимо какво е направил. И това е историята на човек, пред когото вратата не е окончателно затворена, който е призован да се върне обратно. А това означава надежда.

Каин е един от нас. И може би е време да прочетем тази история по нов начин.    

3 thoughts on “Каин: един от нас

  1. Когато тълкуваме Битие 4гл. 2:9 , не можем да пренебрегваме и омаловажаваме вида и значението на жертвата.Жертвената система , затова е система , защото има правила.Вероятно удостоверението , което Авел получава , че жертвата му е приета е нейното изгаряне , чрез огън от небето , както това се случва на много места в Библията ,символизирайки Божия гняв излят на Кръста върху Божият Агнец. Каиновата жертва не беше приета защото не беше счетена за добра/ст.7/. Да наистина вярата определя отношението ни към Бога , но тя определя и вида на жертвата. Авел прави жертва на всеизгаряне , която е символ на Месията т. е полага доверието и упованието в Бога , като Спасител , а Каин прави Хлебен принос /жертва за спомен/ , който е благодарствен дар към Бога за грижите му към нас и за общата благодат , тоест той гледа на Бога , като източник на блага. Хлебния принос никога не се е принасял самостоятелно/както това прави Каин/ , а в едно с жертвата на всеизгаряне. От състоянието на сърцето ни зависи дали Бог ще приеме жертвата ни или не , защото в ст.4 и 5 се казва , че Той гледа благосклонно или не, първо на приносителя а после на жертвата.
    Давид казва в 51 пс….” Измий ме съвършено от беззаконието ми, И очисти ме от греха ми.” защото в противен случай :…” не щеш да Ти принеса жертва; Всеизгаряния не Ти са угодни.
    17. жертви на Бога са дух съкрушен; Сърце съкрушено и разкаяно, Боже, Ти няма да презреш.”
    Смиреното и съкрушено сърце на Авел го прави угоден , него и жертвата му в очите на Бога. И обратно – надменното, горделиво и нечестиво сърце на самодостатъчния Каин ,го прави да е отхвърлен!И тук стои въпроса – Кой го дава смиреното сърце!!!
    Дали Каин е бил призован да се покае – със сигурност да! Дали се е покаял – не , иначе нямаше да се каже , че Ситовит потомци започнаха да призовават Господното име. И още Йоан пише …” и да не бъдем както Каин, който беше от лукавия и уби брата си. И защо го уби? Защото неговите дела бяха нечестиви, а братовите му правдиви.”
    Божията грижа за Каин е в границите на общата благодат – …” защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.”
    Заради Сина си ,Бог отлага съда и въздаянието върху нечестивите за едно друго време!

  2. Премахнах коментара поради грубо и грозно отношение към другите пишещи.
    Различие в мненията тук е напълно допустимо, липсата на възпитание – не.
    Обръщам внимание, че докато не се научим да имаме елементарно уважение спрямо хората, към които се обръщаме всеки коментар разясняващ смисъла на жертвата на Христос или Неговата любов не може да е нищо разлино от пародия.
    Ако на някой това му идва в повече – нетът е достатъчно голям.
    Blog admin

  3. Добре еретико. Нека бъде според твоята дяволска воля. Ап. Павел ни съветва за такива като Вас: „Страни от еретик, след като го посъветваш веднъж или два пъти, знаейки, че такъв човек се е извратил и осъжда сам себе си. “ ( Тит 3:10)
    Не ми трябват твоите безмислени брътвежи по библейски теми. И хиляди блогове и сайтове да създадеш, ереста си остава ерес, зад каквито и благородни маски да се крие. Вълци като теб си остават вълци, дори покрити с овчи кожи, но рано или късно същността Ви лъсва на показ. 🙂

    Оставих този коментар, за да стане ясно защо коригирах предишния. За тези, които искат да общуват по подобен начин има други места.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.