Преброяването като религиозен проблем


от Радостин Марчев

Макар, че вече би трябвало да съм свикнал с всякакви странности религиозните полемики около преброяването отново ме хванаха неподготвен.

Една малка, но гласовите група християни явно са достигнали до заключението, че събирането на подобен вид информация по някакъв начин нарушава конституционните им права за защита на лични данни или смятат, че това е още една крачка към някакъв вид световна конспирация – или и двете неща. Честно казано с подобни нагласи нямам нито нерви нито желание да се занимавам.

Много по-интересен за мен обаче че оказва един друг ред свързани въпрос, за който самият аз доскоро не си давах достатъчно ясна сметка. Както Клуб Z наскоро писаха (с доста тенденциозно заглавие) съществува известно разминаване между указанията към въпросите за преброяването, Закона за вероизповеданията и Закона за закрила на детето. Според Закона за закрила на детето

Чл. 14. (1) Отношението на деца до 14 години към религията се определя от техните родители или настойници, а на деца от 14 до 18 години – по съгласие между тях и родителите или попечителите им.

(2) Когато такова съгласие не се постигне, детето може да се обърне за решаване на спора чрез органите по този закон към районния съд.

Но в поясненията към въпрос Н12 четем:

„Вероизповеданието на децата се определя от родителите, попечителя или настойника. При родителите с различно вероизповедание за децата се регистрира отговорът, който родителите определят по взаимно съгласие.“

С други думи указанията за попълване на въпросите за преброяване изглежда не позволяват на част от децата между 14 и 18 години да изразят своето мнение.

Следствията от това не са без значение понеже според (новия) Закона за вероизповеданията броят на изповядващите дадена религия влияе пряко върху субсидията, която тя ще получава от държавата.  

Чл. 28. (1) Държавата предоставя на Българската православна църква – Българска патриаршия, и регистрираните вероизповедания държавна субсидия на базата на резултатите от самоопределилите се лица към съответното вероизповедание при преброяването на населението по данни на Националния статистически институт.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 29 от 2019 г.) Разпределението на държавната субсидия се одобрява ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България в зависимост от броя на самоопределилите се лица към съответното вероизповедание по ал. 1 към общия брой преброени лица при последното преброяване на населението по данни на Националния статистически институт, както следва:

1. за вероизповеданията с по-малко от 1 на сто на самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание;

2. за вероизповеданията с повече от 1 на сто от самоопределилите се към съответното вероизповедание спрямо общия брой на преброените лица по ал. 1 – в размер, определен за всяко вероизповедание, като за едно самоопределило се лице се предвижда субсидия в размер, не по-малък от 10 лв.

Казусът може да се окаже особено интересен за протестантите  – групата, към която самият аз се определям по няколко причини.

Първо, техният реален брой в България не е особено точно известен. Причините за това са няколко, но поне една от тях е, че немалка част от протестантите до този момент не са се самоопределяли като такива. На предишното преброяване редица евангелски църкви положиха усилия да информират своите членове за тази възможност и ги призоваха да я използват. Резултатът се вижда ясно в статистически двойния ръст при преброяванията в съответно 1992 и 2001 г. Дори и при това положение обаче цифрите ми се струват силно занижени.

Тази година протестантките църкви отново се отправиха послание техните членове да упражнят правото си на религиозно самоопределяне. Какви ще бъдат резултатите предстои да видим, но личната ми прогноза е, че отново ще видим сериозен ръст.

Второ, понятието „протестанти,“ което фигурира във въпросите е доста разтегливо. В него влизат различни видове петдесетници, баптисти, божии църкви, лутерани, методисти, конгрешани, множество свободни църкви и т.н. Решавайки да сложи всички в една единствена графа законодателят е оставил потенциална възможност те кумулативно да прескочат бариерата за получаване на субсидия. Дали това ще стане предстои да видим (личната ми прогноза е по-скоро не). Тук обаче идват два интересни момента:

1. При дебатите около промените в Закона за вероизповеданията протестантските църкви бяха против получаването на субсидия – по ред причини, на които тук няма да се спирам нито да оценявам. Въпреки тази позиция обаче моето впечатление е, при сегашното положение на нещата много от тях всъщност биха искали да получат подобна субсидия. Това ще влияе пряко на опита на техните ръководители да мотивират членовете си да гласуват. Друга част обаче продължават да са твърдо против влизане в подобни отношения с държавата. Би било много интересно какво ще стане ако бариерата от 1 % бъде прескочена.

2. Възниква въпросът за децата, от който започнахме. Както видяхме децата, се броят за изповядващи съответната вяра според решението на своите родители. Мнозинството протестанти в България обаче определя реалната принадлежност към дадена религия единствено на основата на личния избор. Това е доста ясно отразено в тяхната практика да кръщават единствено хора направили лична и съзнателна изповед на вяра и да се въздържат от кръщение на деца по желание да техните родители. Съществуват общности, чиято практика  различна, но казаното важи за огромната маса протестантски общности в България. По този начин възниква интересния феномен, при който самите те не приемат децата за църковни членове, но държавата ги смята за такива и е готова да спонсорира на тази основа.     

Това е естествена част от новите отношения на религиозните общности с държавата в условията на либерална демокрация. Въпреки това те несъмнено поставят някои предизвикателства и преосмисляне, които трябва да бъдат направени. Нещо повече – на практика могат да бъдат направени по няколко различни начини, да почиват на различни приемания и да се характеризират с различна степен на удачност.   

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.