Септуагинта или Масоретски текст – нужно ли е въобще да избираме?


от Радостин Марчев

Септуагинта е ранен превод нa Стария завет на разговорен гръцки език, наричан още „койне”. Думата означава „седемдесет” и понякога се означава с латински цифри като LXX. Названието има своя интересна история. Според нея при изграждането на Александрийската библиотека Птолемей II Филаделф (281-246 пр. Хр.) заповядал за нея да бъде осигурено копие от свещените писания на евреите. Седемдесет евреи били натоварени с превода. За да не се наговарят и да изопачат текста те били държани разделени един от друг както всеки превеждал самостоятелно. Накрая се оказало, че всички преводи са еднакви до последната буква.

Историята е описана в т. нар. писмо на Аристид запазено в еврейски текстове като „Еврейски древности” на Йосиф Флавий и „Живота на Мойсей” от Филон Александрийски както и в християнски съчинения като „История на църквата” от Евсевий Кесарийски.

Всъщност писмото не е автентично. Преводът известен като Септуагинта е правен продължително време започвайки с Петокнижието през 3 век пр. Хр. и завършвайки вероятно през 2 век. Въпреки това тя показва голямата почит, на която се е радвал превода. Това е разбираемо за огромната разпръсната из диаспората еврейска общност, на която той е позволявал да запази връзка със своята история и вяра дори през границата на езиковата бариера. Но Септуагинта се оказва също толкова важна и за ранната църква особено след като последната бързо става преобладаващо езическа и обръщенците не владеят еврейски език. По този начин Септуагината се явявала единствения досег на ранните християнски обръщенци с божието слово на Стария завет[1].

С течение на времето раната църква започва да гледа на Септуагинта не просто като на превод, а като на вдъхновен превод, от който се правят всички останали преводи на други езици на свещеното Писание. Това е особено характерно за християнския изток, за който гръцкия език бил роден, а връзката с еврейския била до голяма степен изгубена. На запад, макар подобни тенденции да съществували, те били по-слаби и в края на краищата когато през 382 бил натоварен да направи нов превод на Библията на латински език блаженият Йероним превеждал от еврейски[2]. Макар и трудно и бавно т. нар. Вулгата в края на краищата се превърнала в официален превод на Католическата църква.

В съвременната православна църква все още съществува силен импулс Септуагинта да бъде виждана като вдъхновен превод, който притежава специален статут и, поне до определена степен, е заменил еврейския оригинал. Това положение обаче създава някои интересни проблеми.

Първият от тях е свързан с факта, че Септуагинта съдържа повече книги от утвърденият впоследствие еврейски канон[3]. Тези допълнителни книги, които са единадесет на брой, в крайна сметка се оказват с неясен статут в самата православна църква и за тях могат да се чуят противоречиви мнения. Според Съборът на Доситей, свикан като реакция на Реформацията, те са боговдъхновени и равни по статут на останалите старозаветни писания. От друга страна Йоан Майендроф в по-ново време твърди, че православната църква се придържа към еврейския канон.

Тук няма да се занимавам с проблема за канона, но Септуагинта повдига още един много интересен въпрос. Когато равинския юдаизъм в края на краищата утвърждава еврейския текст на Стария завет той го прави във форма известна като Масоретски текст. Името идва от думата масорети, както били наричани еврейски преписвачи и редактори на текста работили през периода 7-10 век, които добавят към него вокализация и ударения наречени масора. Този текст се превръща в официално признатата от евреите версия на Стария завет. Когато сравним Септуагинта с Масоретския текст обаче се оказва, че между тях съществуват разлики, които в някои случаи не са дребни. Как можем да обясним това? Естественият импулс е да кажем, че тъй като еврейския език е първоначалния език, на който Писанията са написани то вероятно проблема е в превода на Септуагинта. В случая обаче това не е задоволително обяснение по простата причина, че гръцкия текст на Септуагинта всъщност е по-древен от Масоретския текст. Първите цялостни копия на Масоретския текст, с които разполагаме са Алепския и Ленинградския кодекс датиращи от 10-11 век, макар да имаме фрагменти още от 3 век нататък. Въпреки това превода на седемдесетте датира още от 2 век.

Известното откритие на свитъците от Мъртво море през 1946 г. първоначално обещава да разреши този въпрос. В пещерите са открити няколко свитъка на еврейски книги приблизително от времето на Исус, чийто текст е много близък до това, което впоследствие става известно като Масоретски текст. Това показва, че евреите внимателно са запазили своята текстова традиция през вековете. Но ситуацията се оказва по-сложна. Макар преобладаващата текстова версия в свитъците на Мъртво море да следва Масоретския тескт тя не е единствена. Съществува и друга версия, която, макар и присъстваща в по-малко на брой свитъци, следва именно Септуагинта. Всъщност версиите не се изчерпват с тези два варианта. Те са най-малко 3, а вероятно дори 5 различни. Един много вероятен извод, който може да се направи от това първоначално объркващо откритие е, че по времето на Исус все още не е съществувал окончателно утвърден текст на Стария завет. Вместо това са съществували няколко различни текстови версии, всяка от които се е приемала за допустима и възможна. По една от тези версии е направен превода станал известен като Септуагинта. Последствие обаче, на много по-късен етап, евреите приемат за официална друга версия, която ние познаваме като Масоретски текст. Разбира се, това е една все още предварителна и неокончателно доказана теория. Свитъците от Мъртво море идват от крайна фракция на еврейска секта известна под името „есеи”. Дали тази множественост на текстовите варианти, които те са съхранили е била общоприета можем единствено да гадаем. Въпреки това тази теория напълно отговаря на фактите, с които  разлагаме и в нея има много смисъл.

Следствията от всичко това са няколко.

Първо, Септуагинта не може повече да бъде смятана за най-старата запазена версия на старозаветния библейски текст. Нито пък може да се твърди, че апостолите са я приемали за боговдъхновена и именно по тази причина са я използвали. Въпреки че огромната част от сарозаветните цитати в новия завет да следват именно LXX – макар и далеч не винаги съвсем буквално, което е многозначително – това в никакъв случай не е абсолютен факт. Има случаи, в които новозаветните автори се обръщат към Масоретския текст, а в някои случай цитатите са близки дори до еврейските таргуми. Много по-вероятно е преобладаващото използване на Септуагинта да има различно обяснение. Тъй като тя е представлявала наличен превод на език, който християните от езически приход са разбирали църквите вероятно съвсем естествено са го приели и използвали като изключително полезен ресурс вместо да хвърлят време и сили за (напълно ненужен) собствен превод. С други думи това е чисто прагматичен жест, който не е задължително да има нищо общо с някакво виждане за нейната боговдъхновеност и заместване на еврейския оригинал на Стария завет.

Второ, Масоретския текст по всяка вероятност следва да се приема не като утвърдения, верен текст на Писанията на техния оригинален език, а като в крайна сметка утвърдилата се  на един доста късен етап текстова версия – една измежду отколкото съществували по времето на Исус. И ако Септуагинта наистина представлява алтернативна традиция пряко свързана с еврейския текст тя може да бъде безкрайно полезна в текстовия анализ, тълкуването и текстовата критика.

Трето, докато не разполагаме с повече информация отговорът на въпроса коя (еврейска) традиция би трябвало да считаме за по-автентична се отлага. Много е вероятно е никога да не го открием. А възможно е и самият въпрос да е неправилно поставен.         


[1] По това време новозаветния канон все още не е формиран, макар да е твърде вероятно повечето книги, които впоследствие попада в него да са имали такъв авторитет от самото начало. Виж напр. 2 Петър 3:15-16.

[2] Въпреки острата съпротива на Августин, с когото той водил много интересна писмена дискусия на тази тема.

[3] По времето когато е правен превода на седемдесетте канонът на Стария завет все още не е окончателно фиксиран.

1 thought on “Септуагинта или Масоретски текст – нужно ли е въобще да избираме?

  1. Изглежда и двата варианта (еврейския и Септуагинтата) са ползвани от ранната църква с еднаква лекота, като количеството около 90% (доколкото зная) най-вероятно от чисто практични причини е в полза на Септуагинтата. Тук е интересно обаче да се отбележи че в Гал. 3:16 апостол Павел прави теологически аргумент с гръцкия текст, който е невъзможен с еврейския. Думата потомък – „zara“ на еврейски винаги е в единствено число, тя не може да се изпише в множествено число, нещо като английското „fish“, докато в гръцкия думата е „σπέρμα“ и тя меже да бъде и в единствено и в множествено число. Може би този и други подобни примера (например Ис. 7:14) да са карали ранните християни да гледат на Септуагинтат като на Боговдъхновен превод….

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.